Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (72)

72
Клеър

17:09 ч.

Клеър пристъпи по-близо.

— Отворихте ли я?

Еспиноза поклати глава.

— Искахме да запазим честта за вас. Ако мислите, че може да е нещо опасно, ще повикам сапьорите.

Наш приклекна пред бялата кутия, надяна латексови ръкавици и почука с пръст по черната връв, завързана отгоре.

— Това не е в стила на нашия човек. Той обикновено оставя части от тела в кутиите, но те не са толкова големи.

— Отвори я, Наш — Каза Клеър.

— Може би трябва да хвърлим ези-тура. Аз отворих последната.

— Не. Настоявам, Гледала съм филма „Седем“. Ако главата на Гуинет Полтроу е там, образът ще се запечата в паметта ми месеци наред. Тази кутия е за теб. Бъди мъж.

Наш завъртя очи и отново се обърна към кутията.

— За протокола, това е стандартна кутия за папки, която може да се купи от всеки магазин за канцеларски материали. — Той се наведе по-близо. — Не долавям никаква миризма и няма следа от нещо мокро или изтекло, и не е написано нищо.

Наш дръпна връвта и развърза възела, а после протегна ръка към капака и Клеър и Еспиноза отстъпиха крачка назад.

— Може би трябва да изчакаме криминалистите — предложи Наш.

— Отвори я. Вътре може да има нещо, което да ни подскаже къде да намерим Емъри.

Той кимна без желание, махна капака, наведе се над кутията и надникна вътре.

— Ха.