Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (24)

24
Портър

Ден първи, 15:03 ч.

Портър и Наш намериха Клоз прегърбен пред компютъра в отсрещния край на отдел „Информационни технологии“. На бюрото му бяха разхвърляни наръчници, листове, опаковки от готова храна за вкъщи и голяма колекция от сувенири с Батман. Наш посегна към копие на Батмобила, но Клоз го перна с линийка по ръката, преди да успее да го вземе.

— Когато идвам у вас, не си играя с твоите барбита. Не пипай нещата ми — изръмжа той.

— Какво откри? — попита Портър.

— Вторият телефон също не работи, но вижте това.

— Клоз посочи екрана в средата на редицата от пет монитора пред него. В лявата страна няколко души стояха на ъгъла и чакаха да пресекат улицата.

Портър се наведе по-близо.

— Виждаш ли го?

Клоз посочи малко пространство на екрана между едър мъж с черен костюм и жена с бебешка количка.

— Виждаш ли това? Горната част на меката му шапка?

Портър присви очи.

— Не я виждам.

— Ще превъртя напред видеозаписа. — Клоз натисна няколко клавиша на клавиатурата и кадрите се придвижиха напред. Жената се наведе и прошепна нещо на детето в количката. Човекът зад нея се видя за няколко секунди. Меката му шапка беше леко кривната надолу и прикриваше лицето му от камерата, но определено беше той.

— Можеш ли да го увеличиш? — попита Портър.

Клоз завъртя малък контролен уред до компютърната мишка и образът се уголеми.

— Изображението става твърде зърнесто, когато се увеличи много. Това обаче няма голямо значение, защото пречи да видим лицето му. Гледайте сега. — Той отново пусна видеозаписа и картината се придвижи напред на забавен каданс. Автобусът пълзеше на екрана бавно, с малка част от действителната си скорост, приближавайки се към кръстовището. Светофарът в горния десен ъгъл на екрана блесна в зелено.

— Шофьорът не излъга. Светофарът е светел зелено, когато се е приближил.

Клоз почука по екрана с химикалката си.

— Наблюдавайте нашия човек.

Автобусът се приближи до групата хора и мъжът с меката шапка излезе пред другите. Шапката закриваше лицето му. Той се огледа наляво и надясно и с едно бързо движение скочи от тротоара и се изстреля на платното. Краката му така и не докоснаха земята. Рамото му се блъсна в решетката на автобуса и ударът го отхвърли напред. Дори на бавна скорост, нещата се случиха бързо. Тялото му сякаш се сля с предницата на автобуса, а след това се отлепи, полетя във въздуха и изчезна от екрана.

— По дяволите! — измърмори Наш.

Автобусът отмина, оставяйки хората на ъгъла да гледат втрещено.

— Униформените полицаи са говорили с тези хора, но никой не си спомня мъжа — добави Клоз. — Повечето гледали телефоните си и се движели на автопилот. Никой не можал да даде описание. Човек би си помислил, че мъж с мека шапка би се откроявал сред останалите.

— Той очевидно изскача пред автобуса. Това е сигурно — отбеляза Наш. — Изобщо не е възнамерявал да стигне до пощенската кутия. Самоубийство с градски транспорт.

— Гледах видеозаписа стотина пъти, с различна скорост и увеличение. Няма ясен кадър на лицето му — рече Клоз. — Ако питате мен, той е играл пред камерата. Шантавите му дрехи го отличават, но той е кривнал шапката си така, че камерата да не заснеме ясно лицето му. Знаел е точно какво прави и мисля, че е искал да го забележим, но не и лицето му. Затова се е издокарал така.

— Тогава У4М знае, че умира, и вместо да остави природата да следва своя ход, отвлича една последна жертва, облича най-хубавия си костюм и инсценира някакъв театър, за да гарантира завещанието си? — разсъждаваше на глас Портър. — Очаквал е да намерим ухото и да направим връзката. Оставя дневника, защото там е написал историята си от неговата гледна точка и подробности от какво семейство произлиза. Описал е биографията си, за да бъде отразена правилно в учебниците по история. Винаги е бил педантичен. Защо да оставя нещо толкова важно отворено за тълкуване на репортери и откачалки в интернет? Нищо от това не е случайно, както изглежда на пръв поглед. Не съм сигурен дали изобщо нещо е случайно. За мен това включва и другите неща, които намерихме в него — джобният часовник, касовата бележка от химическото чистене и може би дори дребните монети. Всичко може да е умишлено.

Наш се намръщи.

— Мисля, че преувеличаваш, Сам.

— Евтин костюм, мека шапка, обувки, които не отговарят на номера му… Мисля, че не е оставил нищо случайно. Той все още си играе с нас на нещо, разказва история. Всичко е свързано и означава нещо.

— Или пък случайно го е носил в себе си, когато е целунал автобуса.

Портър въздъхна.

— Искам да кажа, че не всичко е конспирация — допълни Наш.

— Този човек убива години наред, без да остави нито една улика. А сега всичко това. Сигурно означава нещо.

— Телефонът на Портър иззвъня. Той го извади от джоба си и отговори на обаждането. Кимаше, докато човекът от другия край на линията говореше. Приключи разговора и грабна ключовете си от бюрото на Клоз.

— Обади се Мъри от Флеър Тауър. Хванали са Бъроу да се качва със служебния асансьор.