Метаданни
Данни
- Серия
- У4M (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The fourth monkey, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джонатан Баркър
Заглавие: Четвъртата маймуна
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Симолини’94
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-221-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10452
История
- — Добавяне
53
Дневник
— Подай ми картофите, моля — казах, без да се обръщам определено към някого.
Майка ми се беше върнала вкъщи преди два часа и веднага се залови да приготвя вечерята. Баща ми дойде и седна до масата, без да я поздрави. Потърка главата ми и попита: „Какво прави моят малък мъж?“, но въпросът прозвуча някак насила.
Във въздуха се носеше напрежение и беше силно.
Когато картофите не дойдоха в чинията ми, аз протегнах ръка, взех купата и си сипах щедра порция. Родителите ми не казаха нищо, когато пренебрегнах зеленчуците, оставяйки броколите за възрастните, и си взех допълнително парче руло „Стефани“.
Неравномерното потракване на вилиците ни върху порцелана беше толкова шумно, че бях сигурен, че съседите ни щяха да го чуят, ако единият не беше мъртъв, а другият — окован с белезници в мазето.
Взех чашата с млякото си, изпих го и избърсах брадичка с опакото на ръката си.
— Един човек дойде днес. Търсеше семейство Картър. Отначало помислих, че е ченге, но сега не съм съвсем сигурен.
Баща ми вдигна глава и погледна майка ми. Очите им се срещнаха и той се обърна към мен. Ядеше броколи и между предните му зъби се беше заклещило парченце.
— Не трябва да го наричаш ченге, а полицай. Да му викаш ченге е проява на неуважение.
— Да, татко.
— Той каза ли, че е полицай?
По-рано бях разсъждавал дълго и усилено по този въпрос.
— Имаше значка, но не каза, че е полицай. Обаче се държеше като полицай. Поне отначало, после не толкова.
— Какво искаш да кажеш?
Преразказах разговора ни, доколкото си го спомнях.
— Плимут „Дъстър“? — попита майка ми, когато приключих. — Сигурен ли си?
— Да, майко. Бащата на моя приятел Бо Ридли има същата кола, само че жълта. Бих я познал навсякъде.
Татко се обърна към майка ми:
— Говори ли ти нещо това? Познаваш ли го?
Майка ми се поколеба за секунда и след това поклати глава.
— Не. — Тя стана и започна да събира чиниите.
С баща ми се спогледахме. И той го беше разбрал.
Тя не казваше истината.