Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (30)

30
Портър

Ден първи, 16:49 ч.

— Стар е. Вече не ги печатат. — Уотсън четеше от екранчето на айфона си, докато той, Портър и Наш се бяха надвесили над учебника на бюрото на Емъри.

— „Математическият анализ в съвремието“ от Уинстън Гилбърт, Томас Бродингтън и Кармел Тортън. Публикуван е за пръв път през 1923 година. Последното издание, изглежда, е от 1987-а.

Той се наведе към черната чанта „Пеликан“ встрани от него и извади четка и прах за снемане на пръстови отпечатъци. Потопи четката в праха и започна да я прокарва над горната част на учебника. Ръката му описваше кръгови движения, разпръсквайки равномерно тъмния прах върху корицата.

— Желая ти успех, като го върнеш в библиотеката — намръщи се Наш.

Уотсън не му обърна внимание. Бръкна пак в чантата, извади голямо фенерче, включи го и пак се наведе над учебника.

— От работата ли ви ги раздават? — попита Портър.

Уотсън поклати глава.

— Това е „феникс 750“. Има светодиодна матрица, способна да излъчи две хиляди и деветстотин лумена, близо два пъти повече от фенерчетата, които получаваме от отдел „Снабдяване“. Освен това става инфрачервено и има стробоскопична функция.

Наш подсвирна.

— Еха, готино фенерче! Мисля, че ние, ченгетата трябва да искаме нови пистолети всяка Коледа, а вие — фенерчета. Струва ми се напълно логично.

— Откри ли нещо? — попита Портър.

Уотсън се наведе по-близо.

— Виждам само едни отпечатъци, вероятно на Бъроу. Ще ми трябва проба, за да ги сравня и да я изключа. И виж гръбчето. — Той посочи ръба на учебника. — Няма нито една гънка. Бих казал, че този учебник не е използван. В забележително добро състояние е.

— Не искам да прозвучи като конспиративна теория, но мислите ли, че може да е зареден?

Портър се намръщи.

— Зареден?

— Да, с бомба или нещо друго. Може би е изтърбушен?

Уотсън понечи да разгърне учебника.

— Не, недей… — извика Наш и отстъпи към стената.

Учебникът тупна на бюрото. Наш затвори очи.

Портър прочете първата страница.

— Само учебник. Няма бум.

— Ще пийна вода — рече Наш и тръгна по коридора към кухнята.

Портър прелисти страниците. Уотсън беше прав. За издание, публикувано за последен път през 1987 година, учебникът изглеждаше нов. Лъскавите страници бяха залепнали една за друга и от тях се разнасяше мирис на „нова книга“, който навя спомени за часовете по английски в трети клас — единственият път, когато Портър получи нов учебник.

— Ако У4М го е оставил тук, какво мислиш, че означава?

Уотсън въздъхна.

— Не знам. Оставял ли е улика някога?

— Нито една.

— Той очевидно се опитва да ни каже нещо. Защо иначе би си направил труда?

— Откъде мислиш, че го е взел?

Уотсън прелисти страниците.

— В града има доста антикварни книжарници, но не знам някоя да продава учебници.

— Кой би искал стар учебник по математика?

— Някой учител по математика?

— Мислиш ли, че учебникът е дошъл от някое училище?

Уотсън се замисли за момент и след това поклати глава.

— Ако се е разпространявал в училищната система, нямаше да е в такова състояние. Учебниците не остават непокътнати. Използват ги и ги окъсват.

— Добре. Ами доставчик?

Уотсън прелисти обратно страниците към началото. Прочете бързо някакъв текст на втората страница, почука с пръст по него и после завъртя учебника, за да го види Портър.

— Отпечатан е тук, в Чикаго. Адресът е на по-малко от пет километра от тук — във Фултън.

Портър се намръщи.

— Ти ли прегъна тази страница?

— Не, детектив.

Ъгълчето на страницата беше прегънато съвсем леко, едва забележимо. У4М искаше да намерят това.

Портър извади телефона си, обади се на Клоз, прочете му адреса и след минута затвори.

— Адресът е на склад, който трябва да бъде разрушен вдругиден.

Портър и Наш разбраха значението. Убиецът „Четирите маймуни“ беше оставил трупа на третата си жертва, Мелиса Люмакс, под мушама в средата на изоставен склад, който също предстоеше да бъде съборен. Складът също беше в района на река Фулгън.