Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (69)

69
Дневник

Събрах снимките и ги натъпках в джоба си точно, когато родителите ми влязоха в кухнята след мен.

— Тук мирише ужасно — възкликна майка ми и сбърчи нос.

Баща ми посочи хладилника:

— Някой е оставил вратата отворена. Вероятно всичко е започнало да се разваля.

Ръката ми все още беше пъхната дълбоко в джоба. Страхувах се да погледна надолу, очаквайки да видя снимките да летят към пода, но те останаха прибрани на безопасно място в джоба ми.

Татко подсвирна.

— Обърнали са с краката нагоре това място.

Наистина беше така. Всички шкафове и чекмеджета в кухнята бяха отворени и съдържанието им беше разпиляно на пода. Диванът в дневната беше разкъсан. Възглавниците бяха разрязани и изтърбушени. Перушината им се разнасяше из стаята като бели тръни, понесени от вятър.

На екрана на телевизора беше надраскан голям хикс. Книгите от колекцията на госпожа Картър бяха извадени от лавиците и накъсани на парчета. Страниците бяха разхвърлени навсякъде. Нямаше нищо недокоснато.

— Това не е хубаво — каза майка ми. — Да се махаме оттук.

Баща ми надникна в спалнята и после се върна в кухнята.

— Ако онова, което са търсили, е било тук, те сигурно са го намерили. Претършували са всяка стая, всяко възможно скривалище.

— Искам да си тръгна. — Майка ми затътри крака.

Чух колата миг преди татко да я чуе, но той ме изпревари и стигна пръв до мрежата против насекоми. Застанах до него и видях, че зеленият плимут дъстър се отклони от улицата и пое по чакълената алея към къщата. Утринното слънце се отрази и заблестя върху предното стъкло и не видях кой е вътре.

— Бързо вкъщи! Веднага! — заповяда баща ми.

Тримата изскочихме през предната врата и хукнахме през моравата да спасяваме живота си. Майка ми тичаше най-отпред, а татко — след мен. Едва ли не очаквах, че той ще спре и ще отмъсти по някакъв начин за поршето, но баща ми не го направи. Той беше много умен и не се поддаваше на гнева.

Изкачих стъпалата на нашата къща точно когато плимутът спря някъде зад нас. Една от вратите му изскърца и се отвори, бързо последвана от характерното изщракване от зареждане на пушка.

— Здравейте, съседи! Липсвахме ли ви? — прогърмя гласът на господин Непознат.