Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (44)

44
Портър

Ден втори, 6:53 ч.

Когато Портър влезе в командния център, Наш, Клеър и Уотсън вече бяха там, стояха около едното бюро и се бяха втренчили в екрана на лаптоп. Наш погледна партньора си и му направи знак да отиде при тях.

— Успя ли да поспиш?

— Не можах. А ти?

Съдейки по зачервените им, подпухнали очи, Портър разбра, че никой от тях не е мигнал. Той пусна палтото си на бюрото и се приближи до тях.

— Имаме ли нещо?

— О, да. Няколко неща. Първо, гаджето на Айзли свърши работа. Виж. — Той обърна лаптопа към Портър.

— Това глава от Музея за восъчни фигури „Мадам Тюсо“ ли е?

Уотсън посочи изображението.

— Сварила е черепа и след това е приложила разделители, за да стимулира дълбочината на мускулите и тъканите — на двайсет и едно специфични места. После използвала глина, за да запълни масата. Чувал съм, че криминалисти антрополози възстановяват лица, но не бях виждал такова нещо. Изумителна работа. И да го направи толкова бързо… Айзли каза, че започнала снощи.

Портър се намръщи.

— Почакайте, това ли е У4М?

Уотсън продължи да говори, без да му обръща внимание:

— Тя вече имала косата му, която не била увредена толкова лошо, колкото лицето. Дори зъбите устояли. Цветът на очите вече беше известен… Не мисля, че е далеч от истината. Проверих уебсайта й. Тя обикновено работи с черепи на индианци, намерени на археологически разкопки. Там има много повече неизвестни величини и много предположения. С това лице обаче сигурно е абсолютно точна.

— Мисля, че Уотсън се надървя, когато говори за гаджето на Айзли — подхвърли Наш.

Уотсън го стрелна с поглед изпод вежди.

— Само подчертавам, че според мен това е точен портрет на Убиеца с маймуните, който тя е създала за рекордно време, това е всичко. Майсторството и уменията й са удивителни. Няма да получиш такива детайли с компютърна обработка. Подобна прецизност изисква специално изпипване.

— Полазват ме ледени тръпки, мамка му — рече Наш.

— Все едно те гледа. Като някой от онези портрети, чиито очи те следят из стаята. Зловещо е.

— Клеър, искам да направиш няколко снимки на лицето и да посетиш всички центрове за лечение на рак, за които говорихме вчера. Може да го идентифицираме по образа и лекарствата — каза Портър.

— О, имаме и още, голямо момче — рече Клеър. — Докато ти спа до късно, ние останалите работихме.

Портър погледна часовника си.

— Още няма седем.

Вече си пропилял половината ден.

Той завъртя очи.

— Какво друго открихте?

— Жертвата в сградата на „Мълифакс“ е Гюнтер Хърбърт, главен изпълнителен директор на „Строителство на недвижими имоти Талбът“, жилищния комплекс „Мурингс“ и десетина други предприемачески фирми. Съпругата му съобщила, че е изчезнал преди пет дни. Тръгнал за работа и така и не стигнал дотам. Айзли го идентифицира преди около един час. Той определи, че смъртта е настъпила преди пет дни, затова по всяка вероятност е бил отвлечен, докато е отивал в офиса.

— Казахте ли на капитана?

— Има и още, Сам — рече Наш. — Кажи му, Клерче-меченце.

Клеър засия.

— Обувките, които мъртвец номер едно е носил, когато е целунал автобуса. От лабораторията изпратиха съвпадение на отпечатъците, които сне Наш.

— На кого са?

Наш забарабани с пръсти по ръба на бюрото.

— Артър Талбът.

— Клерче-меченце ли ме нарече?

Портър направи знак на Наш да млъкне, преди той да успее да отговори.

— Обувките са на Талбът?

— Той е човек, който би си купил обувки за хиляда и петстотин долара, нали?

— Защо У4М би носил обувки на Талбът?

— По същата причина, поради която е отвлякъл дъщерята на Талбът. Човекът е направил нещо лошо и У4М иска ние да знаем. Това е последното му „ура“, лебедовата песен. Убиецът не иска да зарежем играта, затова нагласява нещата за нас — каза Наш. — Някак е отмъкнал обувките на Талбът, напъхал е вестници, за да станат на мъничките му крачета и ги е обул, преди да се хвърли пред автобуса.

— Клеър, опитай да се свържеш с Хозман по телефона. Разбери докъде е стигнал с финансите. Трябва да ускорим този въпрос — нареди Портър.

Клеър взе мобилния си телефон от бюрото и се отправи към ъгъла на стаята, набирайки номера на Хозман.

Портър се обърна към Уотсън:

— Нещо за часовника?

Уотсън поклати глава.

— Показах снимка на чичо ми, но той каза, че трябва да види истинското нещо, за да може да помогне. Опитах се да взема джобния часовник от склада за веществени доказателства, но ми казаха, че могат да го дадат само на теб или на Наш.

Портър завъртя очи. Не искаше политиката на Управлението да го забави точно сега.

— Когато приключим тук, ще дойда с теб.

— И още нещо — каза Наш. — Федералните власти искат да участват в разследването. Цяла нощ звъняха от местния оперативен офис. Емъри обаче е на повече от дванайсет години и няма доказателство за прехвърлянето й извън границите на щата, затова ние разследваме случая.

— Нека видим докъде е стигнал Хозман. Федералните може да ни помогнат със счетоводството на Талбът. Нещо ново за „Мурингс“ или „Мълифакс“, след като говорихме?

Наш поклати глава.

— Претърсили са всяка къща и са намерили доказателства за няколко души, които са се заселили там незаконно, но нищо повече. Ако У4М е закарал Емъри там, вече я няма. Все още обхождат тунелите, но те продължават с километри, под целия град. Няма да я намерим, като се разхождаме в тъмнината. Трябва ни следа. Освен трупът, в „Мълифакс“ няма друго.

— У4М ни заведе там. Има причина. Вероятно е…

— Във финансите, ясно — прекъсна го Наш. — Федералните, Хозман, финансите. Заемам се.

— Портър? Може ли да поговорим за момент? — На вратата стоеше капитан Хенри Долтън. Никой не го беше видял кога е дошъл. Оредялата му коса беше пригладена назад, все още влажна от душа, а костюмът му беше чист и безупречно изгладен.

Портър погледна Наш и Уотсън.

— Извинете ме.

Капитанът сложи ръка на рамото му и го поведе към коридора. Огледа се наляво и надясно, увери се, че са сами, и тихо заговори:

— Виж, снощи колегите от Петдесет и първи участък са арестували един хлапак при опит за обир. Опитал се да обере денонощен магазин в Ист Сайд с пистолет калибър.38. В магазина случайно бил един полицай, който не бил дежурен, и успял да се справи с него. Повалил го, без да бъде изстрелян нито един куршум. Обработили са оръжието, което съвпада с онова… пистолетът, с който е била застреляна Хедър.

Стомахът на Портър се сви в толкова остра и силна болка, че имаше чувството, че ще се превие на две. Пое си дълбоко дъх и се помъчи да се пребори с болката. Усети под мишницата си тежестта на пистолета, който не трябваше да носи в момента. Официално Портър беше в отпуск. Нямаше да му позволят да носи оръжие, докато полицейският психолог не напишеше оценка за душевното му състояние и не решаха, че е готов да се върне на работа. Ако случаят с У4М не беше възникнал отново, Портър все още щеше да е вкъщи и да чака новини, нещо, което да му помогне да изкара деня. Но случаят с У4М беше възобновен и го бяха повикали. Той посрещна с радост промяната, защото всичко беше по-добро от чакането и самотата.

Портър бръкна в джоба си и уви пръсти около мобилния си телефон. Искаше да се обади на Хедър. Да чуе гласа й.

Свързахте се с телефона на Хедър Портър. Тъй като това е гласова поща, по всяка вероятност съм видяла името ви изписано на екрана и съм решила, че не желая да говоря с вас…

— Трябва да отида там — заяви той. Гласът му прозвуча като на малко момче. Гласът, който имаше, когато беше дете и когато нямаше злини, и предстояха само хубави неща и живот.

— Знам — отговори капитан Долтън. — Вече им казах да те очакват.

В окото на Портър бликна сълза и той бързо я избърса, а после пъхна в джоба си треперещата си ръка.

Долтън забеляза това и се усмихна загрижено.

— Може би някой трябва да те закара.

Портър отвори уста да възрази, но после размисли. Не искаше да откъсва Наш или Клеър от разследването, не и точно сега.

— Ще помоля Уотсън да ме закара.

Капитанът погледна към стаята и кимна.

— Задържали са го за обира снощи, но не са му казали, че са открили съвпадение с пистолета му. Обясних какво е положението ти и те се съгласиха да изчакат, докато отидеш там. Обещах, че само ще наблюдаваш. Стой от другата страна на еднопосочното огледало и ги остави да си свършат работата. Те ще изкопчат самопризнания от хлапака.

— Слушам, капитане.

Долтън сложи ръка на рамото му.

— Съжалявам, че преживяваш това, искрено съжалявам.

— Благодаря, капитане.

Долтън въздъхна, кимна и тръгна към вратата на командния център.

— Наш! Къде е последният ти доклад, по дяволите? Десетина репортери къмпингуват пред кабинета ми. Трябва да заситя тези кучета с малко късчета.

Наш повдигна рамене.

— Ти ни каза да си отидем вкъщи и да си починем. Нямах време за доклади. Добре си дошъл да поседиш тук, докато разпределяме задачите.

Долтън спря на вратата и се обърна.

— Портър?

— Да?

— Остави резервното си оръжие в колата. Не искам да запишат, че си носил оръжие. Ще го регистрират и на очната ставка.

Портър кимна.

— Слушам, капитане.

Клеър приключи с разговора по телефона и се приближи.

— Хозман може да е попаднал на нещо. Иска да се качим горе.

— Отидете двамата с Наш. Аз трябва да се погрижа за нещо в Петдесет и първи участък. Ще взема и Уотсън…

— Ще ме оставиш сама с онзи неандерталец?

Очите на Портър се насълзиха и той се извърна.

Клеър погледна капитана.

— О… Добре — тихо каза тя. — Само… обади ми се, ако се нуждаеш от нещо.

Портър се усмихна насила и кимна.

— Благодаря, Клерче-меченце.

Тя го ощипа по ръката.

— Не започвай и ти. И двамата сте задници.

Портър й намигна и подаде глава в командния център.

— Уотсън? Хайде да отидем за часовника.

Дъска с улики

Жертви

1. Кали Тремъл, 20 г., 15 март 2009

2. Ел Бортън, 23 г., 2 април 2010

3. Мелиса Люмакс, 18 г., 24 юни 2011

4. Сюзан Деворо, 26 г., 3 май 2012

5. Барбара Макинли, 17 г., 18 април 2013 (единствената блондинка)

6. Алисън Крамър, 19 г., 9 ноември 2013

7. Джоуди Блумингтън, 22 г., 13 май 2014

Емъри Конърс, 15 г., 3 ноември 2014

Излязла да тича, 18:03 ч. вчера

ТАЙЛЪР МЕЙДЪРС

Гаджето на Емъри

АРТЪР ТАЛБЪТ

финанси?

Трупът, намерен в сградата на издателство „Мълифакс“ (собственост на Талбът), идентифициран като Гюнтер Хърбърт, главен изпълнителен директор на „Предприемаческа дейност Талбът“

Нещо гнило в жилищен комплекс „Мурингс“ (собственост на Талбът)

Н. БЪРОУ

Икономка? Гледачка? По малко и от двете. Частна учителка

ВЕЩИ, НАМЕРЕНИ В У4М

Скъпи обувки — „Джон Лобс“/$1500 чифтът — № 44/ Неизвестният заподозрян носи № 42 — с отпечатъци на Талбът

Евтин костюм

Мека шапка

75 цента в дребни монети (две по двайсет и пет, две по десет и една от пет цента)

Джобен часовник

Касова бележка от химическо чистене (№ 54873) — Клоз проучва химическите чистения

Умиращ от рак на стомаха — лекарства: октреотид, трастузумаб, оксикодон, лоразепам

Татуировка, на вътрешната страна на китката, скорошна — цифрата осем, безкрайност?

Учебникът по математически анализ, оставен от У4М, води до — СКЛАД НА ИЗДАТЕЛСТВО „МЪЛИФАКС“

Частичен отпечатък, намерен върху вагонетка в началото на тунел. Вероятно използвана за превозване на трупа.

Ухо, очи и език, оставени в кутии (Гюнтер Хърбърт) — брошурата в ръката на трупа. Кутиите водят до — ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС „МУРИНГС ЛЕЙКСАЙД“ Щателно претърсване — не е открито нищо

Видеозапис — У4М, изглежда, е извършил самоубийство; лицето не се вижда ясно

Необходима информация

Данни за майката на Емъри

Възстановяване на лицето — извършено

Задачи

Наш и Клеър отиват при Хозман

Клеър — организира разпити в центровете за лечение на рак с изображението на неизвестния заподозрян.

Клоз — проучване на касовата бележка от химическото чистене

Уотсън — посещение при чичо му във връзка с часовника с Портър