Кери Дрюъри
Килия номер 7 (79)

Марта

Айзък скача в килията, завтича се към Марта и маха парчето плат от устата й.

— Трябва бързо да те свалим оттук — казва той и разтърсва металните окови около китките й, но те не помръдват.

Зад него Ив и Сайсеро се изправят и дотичват в килията.

— Измъкни я! — крещи Ив.

Присъстващите седят замаяни, в шок. В килията нахлуват охранители и пазачи от затвора и се спускат към Марта.

На екранчето е изписано: една минута.

— Не мога да ги разкопчая — казва Айзък на Ив и отново дръпва оковите.

— Захранването — подмята Ив, — не може ли да спрем захранването? Сайсеро, помогни ми. Ще опитам да измъкна краката й!

Петдесет и две секунди на екрана.

Айзък се спуска през килията.

— Няма кабел! — крещи той. — Не мога да намеря кабела!

Ив и Сайсеро дърпат и блъскат металните окови около краката на Марта.

— Не помръдват. Не мога да ги сваля! — възкликва Сайсеро.

— Съжалявам, Марта — шепне Ив. — Аз…

— Няма проблем — прошепва Марта. — Няма проблем.

Айзък оглежда публиката, после насочва очи към камерата.

— Как може да го допуснете? — крещи той. — Как може да я убиете сега? Невинна е, за бога. Пуснете я!

Той се връща при Марта на стола, лицето му е обляно в сълзи. Хваща я за ръцете.

— Кажи им истината. Нека да я запишат. Нека хората видят в какво са се превърнали!

— Не! — виква тя. — Не, знаеш какво ще стане, ако го направя.

Тя преглъща и снижава глас.

— Ако не успеят да убият мен, ще вземат теб, ще убият теб. Няма да опитвам да променя нищо. Казах ти, не съм достатъчно силна. Не съм умна, не…

— Напротив! — прошепва той. — Кажи им, че си невинна, за бога! — настоява. — Кажи им, кажи им още, че аз го извърших. Трябва да го чуят от теб! Трябва да промениш самопризнанието си.

Тя се взира в него.

Четиридесет секунди на екрана.