Кери Дрюъри
Килия номер 7 (19)

„Смъртта е справедливост“

18:30 ч.

Тъмносиният екран, пукането и пращенето на белите снежинки. Логото с око, въртящият се надпис „Око за око“.

МЪЖКИ ГЛАС ЗАД КАДЪР: Продуцентска къща „Око за око“ представя…

Думите спират да се въртят. Електрическо жужене, краищата на буквите се назъбват, окото почервенява, затваря се.

КРИСТИНА: Добър вечер, дами и господа, „Смъртта е справедливост“ започва!

Гръмва музикалното въведение със звука на сърдечен пулс. Кристина — във вишневочервена рокля с дълбоко деколте, на високи токчета, със съвършена прическа, — пресича студиото и застава до екрана. Музиката заглъхва, ръкоплясканията секват, а тя се усмихва.

КРИСТИНА: Тази вечер, дами и господа, ви обещаваме вълнуващо, удивително предаване с последните гласове на живо за нашия затворник от Килия 7, Антон Кинсела.

На екрана вдясно изплува снимка — облото лице на мъж на средна възраст с пронизващо сини очи и прошарена брада.

КРИСТИНА: Дали ще седне на стола? Електричеството ще запращи ли тази вечер, или той ще се прибере у дома? Нямаме търпение да разберем!

Публиката ръкопляска.

КРИСТИНА: Ще се запознаем с фактите и ще попитаме за вашето мнение за престъплението и за извършителя, а после ще се свържем на живо с Килия 7 в може би последните часове и минути на нейния обитател.

Снимката на обвиняемия е заменена от видеовръзка с Килия 7. Брояч в горния ъгъл отброява оставащото време, а Антон Кинсела, облечен в бял гащеризон, крачи назад-напред покрай стол с кожени каишки за глезените и китките и метален пръстен в горната част.

КРИСТИНА: Продължавайте да гласувате, драги зрители. Решението е ваше. Вие, хората, определяте справедливостта, вие, хората, й давате възможността да възтържествува.

Тя поглежда към монитора на плота пред себе си.

КРИСТИНА (повдига вежди): Струва ми се, че изглежда разтревожен. Но първо, нека насочим вниманието си към случая, който вълнува всички ни…

Приближава се до плота, потраквайки с токчета.

КРИСТИНА (с усмивка): … хладнокръвното убийство на националното ни богатство — Джаксън Пейдж. Марта Хънидю е в сектора за осъдени на смърт вече трети ден. Първоначалният шок се е поуспокоил донякъде, страстите са се уталожили, а ние сме поканили гост, който заема ролята на представител на обвиняемата и ще говори от нейно име.

Спира до плота.

КРИСТИНА: Честно казано, драги зрители, много ми е интересно да чуя какво има да каже този представител от името на човек, който вече е признал собствената си вина — какво би могло да се каже? — но все пак държим да ви представим пълни и ясни аргументи и от двете страни.

Тя замълчава, а през публиката минава вълна от одобрителен шепот.

КРИСТИНА: Не само това, а и отново ще ви покажем нещо изключително само в „Смъртта е справедливост“. Никога досега никой не е бил представител два пъти! Е, винаги има първи път — или по-точно, за нея е втори път! Невероятно, нали?

Лицето й е сериозно, погледът — студен, но със следа от усмивка.

КРИСТИНА: Така е, драги зрители, а оттук нещата се заплитат — предишния път тази жена представляваше сина си, екзекутиран за жестокото убийство на майката на Марта Хънидю, Бет. Не се съмнявам, че си спомняте случая. И така, ето я тук отново, излиза днес в пиковия час по телевизията, в неповторимия, водещ в света канал за справедливост, за да говори от името на дъщерята на жертвата на собствения си син!

Тя замълчава и зяпва в престорен ужас. Публиката затаява дъх.

КРИСТИНА: Наистина — какъв обрат само! Изключително се вълнувам да чуя какво ще ни каже, както и защо е решила да поеме тази роля. Дами и господа, представям ви… госпожа Лидия Баркова.

Публиката ръкопляска на фона на електронния ритъм на музикалната заставка. Госпожа Б., облечена в черно, вързала буйната си коса на опашка отзад за случая, излиза на сцената и тръгва към Кристина на плота. Водещата се усмихва и посочва мястото вляво. Госпожа Б. сяда, а тя се премества и заема мястото в средата. Музиката заглъхва, аплодисментите спират.

КРИСТИНА: Добре дошла в предаването, Госпожо Б. Нали така се обръщат хората към вас — „Госпожа Б.“?

ГОСПОЖА Б. (кима): Правилно. Приятелите ми ми казват „Госпожа Б.“.

КРИСТИНА: Чудес…

ГОСПОЖА Б. (прекъсва я): Вие ще ме наричате „госпожа Баркова“.

Кристина накланя настрани лице с бегла усмивка.

ГОСПОЖА Б.: Не ви познавам. Не сте ми приятелка.

Усмивката на Кристина за миг повяхва.

КРИСТИНА: Да продължим напред, или по-скоро да се върнем назад, към предишното ви участие тук, когато представлявахте единствения си син Оливър.

ГОСПОЖА Б.: Нямам какво да кажа по този въпрос.

КРИСТИНА: Не искате ли да обясните дали това е причината да защитавате Марта Хънидю? Заради чувството на отговорност, което изпитвате към нея? Гузната ви съвест ли ви подтикна?

ГОСПОЖА Б.: Гузна съвест? Защо?

КРИСТИНА (през смях): Защото синът ви уби майка й! Със сигурност сте се надявали, че сте отгледали по-добър син!

ГОСПОЖА Б.: Синът ми не е убиец на Бет.

КРИСТИНА: Имате предвид госпожа Хънидю?

ГОСПОЖА Б.: Да, точно нея. Бяхме приятелки, казвах й Бет.

КРИСТИНА: Значи той е убил вашата приятелка?

ГОСПОЖА Б.: Казвам ви, че не той убиец…

КРИСТИНА: Да, но зрителите го признаха за виновен. Да не намеквате, че всички тези…

Тя поглежда записките си.

КРИСТИНА: … шестстотин хиляди четиристотин осемдесет и девет души, гласували, че е виновен, са се заблудили?

ГОСПОЖА Б. (тихо): Познавам сина си.

КРИСТИНА: Нека се отклоним от темата за момент — връщайки се към един въпрос, който повдигнахте преди малко — двете с Бет Хънидю сте били близки?

ГОСПОЖА Б.: Да, много добри приятелки. Живеехме врата до врата.

КРИСТИНА: Тя помагаше ли ви?

ГОСПОЖА Б.: Да, много. Била добър човек. Дъщеря й добро момиче… затова…

КРИСТИНА: Ще стигнем и дотам, Госпожо Б. Както казах…

ГОСПОЖА Б.: Казах ви да ме наричате с пълното ми име — госпожа Баркова.

КРИСТИНА: Извинете. Та, както казвах, Бет ви е помогнала много, тъй като историята ви… или произходът ви, да речем, е съвсем различен, нали? Вашите ценности се различават от възприетите в тази страна, нали?

ГОСПОЖА Б.: Дойдох в тази страна на тригодишна възраст.

КРИСТИНА: И въпреки това, ако разгледаме историята на живота ви, можем да добием представа защо нещата толкова са се объркали за вас.

ГОСПОЖА Б.: Какво се е объркало?

КРИСТИНА: Отгледана сте само от баща си, който — тъй като не е можел да си позволи бавачка, — ви е водел на работа със себе си на доковете и корабостроителниците.

ГОСПОЖА Б.: Баща ми бил добър човек.

КРИСТИНА: Където сте научили неправилен английски.

ГОСПОЖА Б.: Госпожо Олбрайт, говорите глупости. Няма седя тук и слушам…

КРИСТИНА: Госпожо Б., във вашата култура възпитанието може би не е на почит, но в моята със сигурност е, така че позволете да довърша…

ГОСПОЖА Б.: Възпитание? Това е възпитание? Каните ме тук да говоря за Марта и ме обиждате? Не, не позволявам да довършвате, по дяволи, ’щото говорите пълни глупости. Говорите говна и лъжи. Не съм тук, за да обсъждам мой син или мой баща, Бог да ги прости, нито за петдесет и четири години, откакто живея в тази страна, тук съм, за да говоря за госпожица Марта.

КРИСТИНА: Дами и господа, тя твърди, че има възпитание, но ругае като моряк!

Публиката избухва в смях.

ГОСПОЖА Б.: Пак ме прекъсвате. Харесва ви само ваша гледна точка. Сега си затваряйте джуки и слушайте.

Кристина се обляга на стола си, кръстосва ръце на гърдите си и повдига вежди.

КРИСТИНА: Моля, заповядайте, Госпожо Б.

ГОСПОЖА Б.: Моят произход не е важен тук. Важното е коя съм аз. Знам разлика между редно и нередно. Синът ми също. Марта също. Тук съм, защото Марта си няма никого, сама е на света. Тук съм, за да ви кажа, че тя не заслужава да бъде убита.

КРИСТИНА: Твърдите, че тя лъже?

ГОСПОЖА Б.: Премина през много трудности. Няма семейство. Наложи се да спре да ходи на училище, за да работи и да плаща наема.

КРИСТИНА: Извинете, Госпожо Б., наем ли казахте? Тя е непълнолетна, би трябвало да постъпи в пансион, на издръжка от държавата.

ГОСПОЖА Б. (с въздишка): Не, тя не такава. Казва, че такива места ужасни. Плаща наем за апартамент на майка си и трябва да печели пари и за храна. Работи много, с часове чисти тоалетни и други. Тя мило момиче. И грижовно. Грижи се за мен след екзекуция на Оли. Идва всеки ден. Понякога вземаме чай заедно и понякога остава до късно с мен. Така плащаме отопление само в един апартамент.

Кристина се привежда напред, сключила ръце пред себе си.

КРИСТИНА (тихо): Значи сте й приготвяли вечеря и сте й позволявали да стои при вас. Много мило от ваша страна.

ГОСПОЖА Б.: Тя прекрасно, сладко момиче. Никога не правила нищо лошо. Това, то разбива сърцето ми. Тя малка. Майка й щяла…

Госпожа Б. вади носна кърпичка от джоба си, избърсва очи и издухва нос. Кристина кимва с глава и поставя ръка до Госпожа Б.

ГОСПОЖА Б.: Опитах много да помагам. Моето момче ми липсва, моята приятелка ми липсва, а сега, скоро… Тя добро момиче, казвам ви. Майка й, Бет, отгледала я добре и щяла да иска хората да видят какво добро момиче е, не да я помнят като убиец. Тя щяла се справи по-добре от мен тук, щяла накара хората да видят и да разберат.

Тя преглъща сълзите си.

КРИСТИНА: Госпожо Б., мисля, че животът е бил доста труден и за вас и чувам думите ви — сигурна съм, че и нашите гостите ги чуват, — колко ви е трудно и колко се тревожите, така че ви желаем много щастие в бъдеще. Бихте накарали своята приятелка да се гордее с вас, нали така, дами и господа?

Тя кимва и поглежда публиката. В студиото проехтява вълна от аплодисменти.

КРИСТИНА: Изпълнихте дълга си — осигурихте на Марта представител, разказахте ни за нея и изложихте случая й пред нас. Обществото ви е благодарно за това.

ГОСПОЖА Б.: Тя умно момиче. Разбира какво става, вижда корупция и иска да…

Внезапно гласът на Госпожа Б. прекъсва. Кристина сякаш забравя за нея и се изправя. Прожекторът я следва към публиката, а светлините върху бюрото и Госпожа Б. притъмняват.

КРИСТИНА: Преди да завършим за днес, драги зрители, нека обобщим какво научихме тази вечер от представителката на Марта, която — както сама ни призна — я познава по-добре от всеки друг. Госпожа Баркова, имигрант в страната ни, отгледана главно по мърлявите докове и корабостроителници, която след повече от петдесет години все още не е научила езика ни както трябва, заяви, че Марта е напуснала училище, че плаща нелегално наем за общинско жилище, което не е на нейно име и е твърде голямо за нуждите й. Освен това ни осведоми, че Марта смятала, че е твърде добра за държавен пансион.

Гласът й заглушава тихото шумолене в сенките около плота.

КРИСТИНА: Научихме още, че обвиняемата посещавала госпожа Баркова всеки ден и ядяла от изкараната с труд храна, но не допринасяла финансово за нея. Въпреки всичко това самотната госпожа Баркова настоява, че момичето не заслужава да умре. Питам ви, драги зрители: това описание на невинно момиче ли е, или по-скоро звучи, сякаш една самотна възрастна дама е станала жертва на покъртителна манипулация благодарение на чувството си за вина? Не аз решавам това. Единственото, което можем да направим ние в студиото, е да ви изложим информацията, която получаваме.

Зад нея прожекторите бавно светват — Госпожа Б. я няма.

КРИСТИНА: Оставяме ви да помислите над тези въпроси, драги зрители, преди да решите как да гласувате. А сега нека се върнем към Килия 7.

Видеовръзката с Килия 7 изпълва екрана зад нея — мъжът седи на пода в ъгъла, хванал глава с ръце.

КРИСТИНА: Остават по-малко от два часа, преди гласуването да приключи, а виждате какви са резултатите…

На екрана се появяват две колони: „Виновен“ и „Невинен“, които се издигат нагоре с цъкане. Колоната за „Невинен“ спира под средата, тази за „Виновен“ продължава, като цъкането се усилва.

Колоната спира с трясък. Отгоре й в яркочервено се изписва: „75%“.

КРИСТИНА: Ето, виждате, дами и господа — 75%. Ще са нужни доста пъргави пръсти, ако някой иска да понижи този резултат! Изглежда тази вечер ще има екзекуция. Ще се видим след паузата.

Тя се усмихва и екранът потъмнява.