Кери Дрюъри
Килия номер 7 (36)

Домът на Стантън

— Било е просто обещание — казва Сайсеро, вади картата за памет, изключва компютъра и поглежда Айзък.

— Обещанието нищо ли не означава за вас? — пита Айзък.

— Не и ако някой невинен би умрял, ако го спазя! — той хвърля картата на масата. — Как можа да го направиш?

— От уважение към нея! Понеже не съм някакъв си възрастен, който си мисли, че знае всичко, когато далеч не е така! Тя знае какво прави. И двамата знаем.

— Ще я убият! — вика Сайсеро.

— Мислите ли, че искам да го сторят? — казва Айзък. — Според вас не бих ли предпочел тя да каже истината и да спре това?

— Честно ли? Не мисля!

— Тя има право на избор! Длъжен съм да го уважа! Както и вие! — той грабва картата от масата и се втурва към вратата.

— Не може да я вземаш! — вика Сайсеро след него.

Момчето спира, извърта се и заковава очи на разгневения Сайсеро.

— Престанете с тази претенция, че знаете всичко — произнася със сдържан, премерен глас. — Защото невинаги е така. И аз не знам всичко. И Марта, Ив, дори Макс и онзи мърляв мъж, Гус, от Блокови жилища. Заедно обаче може и да го узнаем, така че трябва да си вярваме, за да постъпим правилно. Мога да се справя. С малко помощ от Макс и с вашата подкрепа, както и с малко вяра, че ще направя правилния ход — така ще се справя. Повярвайте ми.

Той тръгва, вратата се затваря тихо, а Сайсеро започва да крачи из стаята.

— Боже господи — казва и разтрива теме с ръце. — Боже господи, проклятие.

Грабва сакото си от облегалката на стола и се втурва след Айзък.

В къщата се възцарява тишина. Ив се е отпуснала на масата, опряла глава в ръце. Макс влиза в хола. Поглежда майка си, отива в кухнята, пълни каната с вода и я включва.

Ив не помръдва.

Той сипва лъжичка кафе в една чаша и вади млякото от хладилника. Майка му все така не помръдва и не казва нищо. Водата в каната завира, той пълни чашата, сипва мляко, разбърква я и я слага пред нея.

Тя вдига глава.

— Благодаря — прошепва.

Макс сяда срещу нея, вади бисквита от кутията и я слага до чашата.

— Какво мислиш, Макс? — пита тя.

Той затваря очи и попива мълчанието.

— За Айзък и Марта? Мисля, че се обичат — отвръща накрая.