Кери Дрюъри
Килия номер 7 (60)

„Смъртта е справедливост“

Застанали до плота, Кристина и Джошуа гледат екрана, на който вървят кадри от Килия 7 и от залата за наблюдение. Неговото лице е мрачно, движенията му са бавни и премерени. Тя непрекъснато се усмихва, а очите й блестят от вълнение.

ДЖОШУА: Какво мислиш за това, Кристина?

КРИСТИНА: Честно казано, едва сдържам вълнението си! Толкова ми се иска да бяхме там на живо!

Той изопва лице в гримаса — престорена усмивка.

ДЖОШУА (през смях): Трябваше да се родиш в Рим по времето на гладиаторските боеве, Кристина. Явно изпитваш наслада да гледаш как някой страда!

Усмивката й посърва, тя отлепя поглед от камерата и се обръща към него. Без да й обръща внимание, той продължава.

ДЖОШУА: Чух, че билетите се продавали на черно четири пъти по-скъпо от цената си.

КРИСТИНА: Да, ами, ако трябва да съм честна, бих се разделила с единия си бъбрек, за да бъда там! Някой може и да страда, да, но такова зрелище се вижда веднъж в живота.

ДЖОШУА: Да, да се надяваме, че си права. Определено се надяваме и се молим да живеем в общество, където този тип престъпление се среща изключително рядко.

КРИСТИНА: Точно така. Ох, гледайте само!

И двамата се обръщат към екрана.

ДЖОШУА: Боже мой…

КРИСТИНА: Това се казва изненада. Доколкото виждам, на първи ред са седнали — ако не се лъжа, — не само опечалените роднини, а и господин Сайсеро и Ив Стантън! Какво означава това, кажи, моля те!

ДЖОШУА: Кристина, нямам никаква представа!