Кери Дрюъри
Килия номер 7 (55)

Ив

Ив излиза от сцената с олюляване. Макс я подхваща, прегръща я здраво, а тя се разплаква в обятията му.

— Не говорех искрено — прошепва в ухото му. — За баща ти. Нито думичка.

— Знам, мамо — отговаря той и я поклаща леко. — Той също го знае.

Тя се отдръпва от него. Сълзите продължават да се стичат по лицето й, но той я хваща за ръка и я повежда в сенките, далеч от хорската глъч.

— Спечели публиката на своя страна. Направо ги нави на малкото си пръстче.

— Беше отвратително, че трябва да кажа толкова ужасни неща, но трябваше да ги накарам да ми повярват — отвръща тя. — Как върви гласуването?

— Спада — кимва той.

— Надявам се да падне достатъчно. А докато ние правим това, тя продължава да държи коза си, но и да твърди, че е виновна. Не мога да разбера защо. Двамата с Айзък са намислили нещо.