Кери Дрюъри
Килия номер 7 (5)

Телевизионно студио

18:30 ч. Започва предаването „Смъртта е справедливост“

Белите снежинки пращят и пукат по тъмносиния екран като електричество. В средата се появява огромно око с леденосин ирис. То примигва и думите „Око за око“ се завъртат в кръг около черната зеница.

МЪЖКИ ГЛАС ЗАД КАДЪР: Продуцентска къща „Око за око“ представя…

Думите спират да се въртят. Електрическото пращене подема отново и гладките краища на буквите стават назъбени. Окото почервенява и се затваря.

МЪЖКИ ГЛАС ЗАД КАДЪР: … днешното издание на предаването „Смъртта е справедливост“ с нашата водеща…

Синьото избледнява, заместено е от осветено лъскаво студио. Множество прожектори се отразяват в сребристосинята повърхност на широкия под. Отдясно има огромен екран, зает от логото с окото — думите се въртят бавно, а окото мига; вляво от центъра е поставен лъскав, извит плот, зад него и встрани са наредени високи, блестящи столчета, обърнати към публиката в студиото, която е в сянка.

МЪЖКИ ГЛАС ЗАД КАДЪР: … Кристина Олбрайт!

Прожекторите осветяват застаналата вляво на сцената Кристина. Висока, с източена фигура и съвършено лице, обрамчено от русата й коса, тя дарява камерата с белозъба усмивка. Прилепналата й рокля е в същия цвят като червилото и обувките й — червена.

КРИСТИНА: Здравейте и добре дошли в „Смъртта е справедливост“!

В студиото екват аплодисменти. Кристина се усмихва и кимва на публиката.

КРИСТИНА: Аз съм Кристина Олбрайт и тази вечер съм ви подготвила изключителни новини.

Кристина тръгва през студиото към екрана вдясно, потраквайки на високите си токчета. На мястото на окото изниква снимка на хубав усмихнат мъж с красива жена и син тийнейджър.

КРИСТИНА: Водещата новина от снощи е шокираща: бруталното убийство на известния мултимилионер Джаксън Пейдж.

Снимката е заменена от друга: мъжът, вдигнал триумфално ръце във въздуха пред аплодираща го тълпа.

КРИСТИНА: Джаксън спечели сърцата на милиони хора с появата си в редица риалити предавания по телевизията през последното десетилетие. По произход той е от западналия район Блокови жилища, получил името си от редицата високи блокове, построени в борба с жилищната криза…

Екранът се изпълва от панорама на района на Блокови жилища — десетина бетонни блока се извисяват на фона на сивото небе, хърбаво бездомно куче, празни кутии от храна за вкъщи в мръсните канавки, малко момче с цигара в едната ръка и кутийка бира в другата.

КРИСТИНА: С вещите си инвестиции и неуморния си труд той се издигна над бедността и се превърна във вдъхновение за всички…

Сивотата на Блокови жилища изчезва и е заместена от голям бял дом с високи метални порти и тучна зелена морава, ширнала се около сградата. По краищата й и в кошници наоколо има розови, оранжеви и жълти цветя. На алеята отпред лъщи червена спортна кола. Усмихнатият мъж — Джаксън — позира до нея.

КРИСТИНА: … с обществените си изяви, неуморната благотворителност и разбира се, да не забравяме…

На екрана се редят кадри с Джаксън: усмихващ се на обектива от червения килим на някакво събитие, снимка как държи реч, облечен в смокинг, друга как подава огромен чек на редица медицински сестри.

КРИСТИНА: … всеотдайността, с която осинови едно момче, останало сирак след трагичен инцидент.

На екрана изплува черно-бяла снимка. Сбърчил чело, с насълзени очи и нацупена уста Джаксън е хванал плачещо шестгодишно момченце пред гърдите си. Зад тях се очертават неясните, бледи силуети на Блоковете, но на напукания тротоар едва доловимо се вижда и единственият цвят — струйка червено.

Кристина притиска длани една в друга и ги вдига пред устата си, сякаш се моли. Студиото притихва. Тя вдига глава, изпърхва с клепачи и отново се обръща към камерата.

КРИСТИНА (тихо): По-късно отново ще се върнем на Джаксън Пейдж. Сега обаче нека насочим вниманието си към престъплението и към извършителя. Що за човек би извършил подобно жестоко деяние? Да чуем неуморния ни репортер Джошуа Декър. Джош?

Тя се обръща към екрана. Отгоре се появява син банер: в левия му край е логото с малкото мигащо око, по средата са изписани думите „Джошуа Декър, неуморния репортер“, а отдолу се точи повтарящ се надпис: „Килия 1 — тийнейджърката убийца Марта Хънидю“.

В средата стои Джошуа: с вдигната срещу вятъра яка на черното палто, стиснал микрофона в кожени ръкавици, с усмихнати, блестящи очи въпреки ноемврийския студ.

ДЖОШУА: Да, Кристина, здравей. Надявам се, че ме чувате въпреки воя на вятъра. В Блоковете определено е студено. Нямам търпение да се прибера у дома, където ме чакат гореща вана и чаша вино… никакво търпение.

Той намига. Жените в публиката започват да жужат.

ДЖОШУА: Намирам се на стотина метра от местопрестъплението. Тоест — за онези от зрителите, които не са идвали тук — близо до основната спирка на градската железница за Ситито и околните Авенюта. Съвсем удачно са я нарекли „подлеза“.

Той посочва с ръкавица над себе си. Камерата го изоставя и се насочва към пространството под голям прелез — мрачен и усоен, с изпочупени парапети и полуразбити прегради, поставени, за да попречат на мотористите да минават напряко. Отвъд, зад сянката, която хвърля прелезът, има по-тесен път, следван от редица магазини с разбити или заковани с дъски витрини, а в далечината едва личат и редиците високи блокове, в чиито прозорци греят малките светещи точици на лампите.

ДЖОШУА: От тази страна, зад спирката, е зоната, в която се въртят наркодилърите и бездомниците.

КРИСТИНА: Опиши ни какво става там, Джошуа. Какво говорят хората за убийцата?

Камерата се връща на Джошуа.

ДЖОШУА: Ами, Кристина, интересното е, че не говорят. Не продумват и дума. За жителите на Блокови жилища сякаш нищо не се е случило. За разлика от останалата част от населението, разбира се, както можете да видите и сами около мен.

Камерата тръгва с Джошуа и се завърта, за да покаже наредените по земята цветя, плюшени играчки, снимки, написани на ръка бележки и запалени свещи. Една жена, паднала на колене, също оставя букет цветя, двама мъже се прегръщат, разтърсвани от хлипове.

ДЖОШУА: Това е мястото, на което бе застрелян. Мъката на хората е неудържима. Цяла сутрин приижда неспирен поток посетители. Младежи, накарали родителите си да минат оттук на път за училище, няколко лекари, отбили се, преди да влязат в операционната, медицински сестри, засвидетелстващи уважението си след нощната смяна. Повечето са твърде разстроени, за да говорят, а дори и да проговорят, им е трудно да опишат мъката и шока си с думи. Но… потърсите ли мнението на околните магазинери, на младите майки, повели децата си на училище, на младежите по кьошетата, на хората на опашката за помощи… никой не желае да говори.

КРИСТИНА: Много странно.

ДЖОШУА: Определено. Явно се държат като едно. Нека обаче добавим, че неуморният репортер успя да осигури кадри специално за нашите зрители…

Той се усмихва криво и навежда глава настрани.

КРИСТИНА (усмихва се на публиката): Няма да го питам как е осигурил кадрите, но допускам, че е благодарение на неустоимия му чар!

Публиката избухва в смях.

ДЖОШУА (намига): Да, Кристина, имаме видеозапис от миговете след престъплението. Кадрите са достатъчно красноречиви.

Лицето му се измества в карето вляво на екрана, а вдясно изниква друго каре, на което тече трепкащ видеозапис.

ДЖОШУА: Това са кадри от камерата, която полицаят носи на главата си. Отначало се смяташе, че сигналът е постъпил благодарение на охранителните камери, но те явно са изпочупени в района.

На записа камерата се носи по полуосветени улици, околностите не се виждат добре през дъжда по предното стъкло. Мрачните силуети на високите блокове се издигат към вечерното небе в далечината подобно на надгробни плочи, а пътищата около тях напомнят почернели реки. Сините проблясъци на полицейските светлини се отразяват в мокрите улици и металните щори на сградите, а сирените вият гневно.

Пейзажът забавя стремителния си ход. Фаровете завиват на един ъгъл и заливат в бяло пространството под подлеза. Колата спира. Окъпана в светлината стои Марта, с подгизнала от дъжда дълга, тъмна коса и опулени заешки очи. Вдигнала е ръце във въздуха. В едната има пистолет.

Полицаят излиза от колата и камерата се разтриса. В кадър влизат две протегнати ръце, стиснали здраво в хватката си пистолет. Насочен е към Марта.

ПОЛИЦАЙ (зад кадър): Пусни оръжието и сложи ръце на тила!

Тя се навежда и пуска пистолета на земята. Камерата се приближава, тресейки се. Тя слага ръце на тила си. Камерата се фокусира върху лицето й и то изпълва екрана.

МАРТА: Аз го направих! Застрелях го! Убих Джаксън Пейдж.

На екрана в студиото карето вдясно застива на лицето на Марта, а на това вляво Джошуа въздъхва и поклаща бавно глава.

КРИСТИНА (тихо): Благодаря ти, Джошуа. Очакваме с нетърпение да се видим отново утре.

Тя отпуска глава за момент, после вдига лице към камерата.

КРИСТИНА: Марта Хънидю може да изглежда сладка като името си^[1], но дали в действителност не е хладнокръвният убиец, отнел ни един от най-прочутите и обичани герои на нашето време? Тя самата твърди, че е така.

МАРТА (зад кадър, на запис): Аз го направих! Застрелях го! Убих Джаксън Пейдж.

КРИСТИНА: Собствените й думи, драги зрители. А пистолетът е в ръцете й.

Думата „УБИЕЦ“ се изписва в червено през лицето й, което е на пауза. Без да отлепя очи от камерата, Кристина тръгва към извития плот. Прожекторите над него са приглушени.

КРИСТИНА: Значи, случаят е приключен. Марта е първият тийнейджър в сектора за осъдени на смърт и по всичко личи, че има сериозни шансове да стане и първата екзекутирана. В крайна сметка има ли причини вие, зрителите, да подлагате думите й на съмнение?

Снимката на Марта изчезва и на нейно място изплува окото.

Кристина сяда на столчето в единия край на плота и свива дългите си крака елегантно встрани. Прожекторите се засилват и разкриват дребен мъж на столчето вляво от нея. Раменете му са увиснали, главата е отпусната, а косата му стърчи на кичури.

КРИСТИНА: Преди обаче да продължим към следващия обитател на килиите, нека за момент насочим вниманието си към онова, което прави нашата убийца на знаменитости Марта Хънидю в момента… както и към това, което чувства.

Тя се усмихва на мъжа.

КРИСТИНА: Гус, добре дошъл.

Мъжът вдига лице. Усмихва й се и преброжда публиката с очи. Прокарва притеснено пръст отвътре на яката на ризата си и изпъва ръкавите на сакото.

КРИСТИНА: Преди пет години ти беше един от тях. Хвърлиха те в затвора за престъпление, за което зрителите гласуваха, че не си виновен. Ти най-добре можеш да ни опишеш как се чувства тя тази вечер. Какви мисли се въртят в главата й?

ГУС (тихо): Хммм… Ами, да, както казахте, бях обвинен в убийството…

Тихият му глас потреперва от притеснение.

КРИСТИНА: Извинявай, Гус, би ли говорил по-високо?

Той потръпва и поема дълбоко дъх.

ГУС (малко по-силно): Да… Да… хм… преди пет години бях обвинен в убийство, но… но благодарение на зрителите ви…

Той се обръща към камерата и се усмихва широко, но смутено. Публиката аплодира.

ГУС: … ме пуснаха.

КРИСТИНА: И как се чувстваше, Гус? Как мина първата ти вечер? Какво ще изпита нашата затворничка в последните дни от живота си?

ГУС: Ами, първо, да поясним за зрителите, нали, че са я арестували вчера, но първо са я обвинили и са обработили документите, така че е пристигнала в сектора за осъдени на смърт едва тази сутрин, така че — както казахте — днес е първият й ден. Ден първи — Килия 1. До изгрев-слънце. По изгрев-слънце сменяш килията.

КРИСТИНА: И как е в Килия 1?

Той отново прокарва пръст под яката си, която вече е просмукана с пот. Свежда очи, повдига вежди.

КРИСТИНА: Гус, знаем, че ти е трудно и че очакваме доста от теб, но съм убедена, че разбираш колко важно е за нас, гласуващите, да добием пълна представа за ситуацията, за да сме сигурни, че ще направим правилния избор. Неведнъж съм подчертавала, че наличието на камери в килиите ще даде възможност на зрителите да вникнат далеч по-добре в положението на обвиняемия.

Тя се обръща към публиката.

КРИСТИНА (кима): Нали така?

Публиката й отвръща с възгласи и ръкопляскане.

КРИСТИНА: Гус? Килия 1… Разказвай.

ГУС: Ъъ… да… беше…

Той вдига поглед към снизходителните лица около себе си, изправя тяло на столчето, докосва дясното си ухо с ръка и си поема дъх.

ГУС: … само най-необходимото. Имаше легло и… ъъ… мивка и… тоалетна…

КРИСТИНА: Тоалетната беше в стаята, в която спиш?

Той отново докосва ухото си и се насилва да се изсмее.

ГУС: Ъъ… не… не, има си отделно помещение. Това исках да кажа. Няма и мивка, умивалникът и… тоалетната са в банята. И душът.

Той преглъща сухо и поема дъх.

ГУС: В килията… има… книги, много книги, телевизор… хм… и картини по стените…

Започва да кърши ръце.

КРИСТИНА: Учудващи условия за един престъпник, Гус.

ГУС (тихо): Учудващи, вярно…

КРИСТИНА: На мен ми звучи, сякаш Марта изобщо няма да усети, че това е наказание. След малко ще кажеш, че и вратите не се заключват!

Гус докосва ухото си, поглежда в камерата, после — към Кристина.

ГУС: Така е.

Кристина се отпуска назад, зяпва с уста и вдига длани до себе си.

ГУС: И… те… затворниците… могат да си приказват.

Кристина цъка звучно с език.

КРИСТИНА (към камерата): Да поразмислим над това за момент, драги гласуващи… Момичето призна, че тя е извършителят. Каза, че е застреляла хладнокръвно човек и е оставила животът му да угасне пред очите й, призна го по собствена воля, без следа от разкаяние, а сега си седи, гледа си телевизия, дърдори и си хапва… Гус, какво хапва според теб?

ГУС (мрънка): Днес — риба с пържени картофи и реване с фурми. С ванилов крем.

КРИСТИНА: Правосъдието, драги зрители, е във вашите ръце — както винаги. Нека си припомним всемогъщите номера и информацията за гласуването. Отдолу на вашите екрани в момента са изписани номерата, на които да гласувате за Марта. Наберете 0909 87 97 77 и за глас „виновен“ добавете 7 в края, а за глас „невинен“ добавете 0. Може да гласувате още и със SMS с текст „ЖИВЕЙ“ или „УМРИ“ на номер 7997. За да гласувате онлайн, посетете нашия сайт www.aneyeforaneyeproductions.com, натиснете върху „Марта Хънидю — тийн­убийца“ горе и отбележете гласа си. Обажданията се таксуват по премиална тарифа — моля консултирайте се с вашия оператор, — цена на SMS 5 лири плюс стандартната тарифа на вашия доставчик, гласуването онлайн също струва 5 лири след първоначална вноска за регистрация от 20 лири. За пълните условия посетете нашия уебсайт.

В долната част на екрана се проточва синя лента с номерата и информацията, изписани в сребристо.

КРИСТИНА: Гус, както обикновено ми беше много интересно да си поприказваме. Имаме да обсъдим още много: мотивите, съсипаното й детство, избягалия баща, починалата майка, но разполагаме с цели седем дни за това.

ГУС (мрънка): И терапевта.

КРИСТИНА: Терапевт? Обясни.

ГУС (бавно, сякаш наизустено): Терапевтката й се казва Ив Стантън. Единственият терапевт, който не се е появявал в предаването. И никога не дава интервюта. И никакви коментари. Нищо.

КРИСТИНА: Чудесна забележка, Гус.

Камерата се насочва само към нея.

КРИСТИНА: И доста вълнуваща, драги зрители. Забележка, която ще ви припомняме в следващите седем дни. Имаме да говорим за много неща и не бива да оставим и една тайна неразгадана. Ще се видим отново след кратко съобщение от нашите спонсори — „Сайбър секюр“, — за да проследим последните няколко часа на обвиняемия, който понастоящем се намира в Килия 7… Какво ще му донесе присъдата? Живот? Или смърт? И каква ще бъде тя след седем дни за най-новия ни затворник — младата убийца Марта Хънидю?

Светлините в студиото отслабват. Гус изтръгва слушалката от ухото си и напуска трескаво помещението.