Кери Дрюъри
Килия номер 7 (70)

Марта

Сред тълпата се надига ропот, все по-силен.

— Затова си го убила! — вика някой.

— Джаксън Пейдж — Марта надвиква глъчката, — редовно посещаваше Блокови жилища. Благотворителните му дейности бяха за прикритие. Имаше любовници там, продаваше наркотици… Не уважаваше нито нас, нито родното си място, използваше ни!

Става все по-шумно. Един пазач излиза зад Марта и я сграбчва, но тя не помръдва от мястото си.

— Когато майка ми забременяла от него, той я изоставил, без нищо. Не му пукало. Просто минал към следващото момиче. Беше лъжец и измамник. Беше покварен. Той уби майка ми, не момчето, което екзекутираха, но се отърва, защото има пари!

— Мразела го е! — крещи някой. — Ревнувала е!

— Искала е да го убие!

— Изпържете я!

Пазачът издърпва Марта обратно до електрическия стол, но тя се съпротивлява, отскубва се от него, хвърля се към стъклото и наднича през него.

— Не съм искала да умира! — крещи. — Просто исках истината за мама и за Оли. Трябва да има истинска, реална справедливост за всички, а не само за хората с пари, които могат да си я купят!

Ив, Сайсеро и Айзък се изправят на крака и ръкопляскат.