Кери Дрюъри
Килия номер 7 (53)

„Смъртта е справедливост“

Кристина поклаща глава пред публиката. На екрана вдясно върви прякото предаване с Марта. Джошуа е до нея.

КРИСТИНА: Не сме виждали обвиняем да загуби здравия си разум толкова рано в деня от доста време, нали, Джошуа?

ДЖОШУА: Не, Кристина, права си. Колко странно, че крещи името на сина на покойния.

КРИСТИНА: Действително. Нещо, над което зрителите ни си струва да помислят според мен. Сега обаче нека насочим вниманието си към госта ни в студиото за днес.

Прякото предаване на екрана е заместено от снимка, на която Ив влиза в сградата на затвора.

КРИСТИНА: По времето, когато заемаше поста „служебен терапевт“, тя твърдо отказваше да гостува в предаването ни, но специално за вас, драги зрители, я убедихме да дойде тук тази вечер!

ДЖОШУА: Моля, посрещнете… Ив Стантън!

Логото с окото изплува на екрана, а на сцената се появява Ив. Пристъпва напред с вдигната брадичка, подава ръка на Кристина и Джошуа.

Джошуа се изправя и я поема с усмивка. Кристина я пренебрегва. Публиката мълчи.

ДЖОШУА: Заповядай, Ив, седни.

Той се премества встрани на високия плот и Ив заема мястото си в средата. Столчето й е малко по-ниско от останалите.

ДЖОШУА: Истинска чест е, че ни гостуваш днес.

ИВ: Благодаря.

За публиката в студиото и за зрителите пред телевизорите гласът й звучи тихо, но всъщност микрофонът й е намален.

ДЖОШУА: Може ли да попитам защо реши да говориш с нас сега, по този бележит случай, след като толкова години отбягваше обществения интерес?

Ив се усмихва бегло.

ИВ: Ами, ако трябва да бъда честна… има няколко причини. Първо, не исках неволно да изкривя хода на справедливостта.

КРИСТИНА: Доста остаряла фраза! Не съм я чувала от въвеждането на „Глас за всички“. В днешно време е практически ненужна — системата на вота изкорени възможността за подобно нещо, нали?

ИВ: Да, в общоприетия смисъл съм съгласна. Тревогата ми по-скоро е свързана с това, че неволно ще донеса със себе си чувствата или емоциите, които съм получила от обвиняемите — да речем чрез нещата, които те често споделят с мен за детството си, за своите възлюбени. Тревожа се, че мога да донеса със себе си и съчувствието, което понякога изпитвам към човека, който даден обвиняем е бил, преди да убие човек, че то може да се промъкне в думите ми.

КРИСТИНА: Искате да кажете, че изпитвате съчувствие към убийците?

ИВ: Искам да кажа, че когато имаме сесия, обвиняемите често споделят истории, които ми разкриват какви са били, преди да извършат убийство.

ДЖОШУА: Че някога са били хора?

ИВ: Че са били, да, както и че още са. Опасявах се, че може да отговоря на вашите въпроси под подобно влияние и по този начин да повлияя и на гласа, който вашите зрители биха дали — а това са много хора.

КРИСТИНА: Определено са много!

ИВ: А да повлияеш на мнението на хиляди… стотици хиляди…

КРИСТИНА: Милиони. Редовно заставаме начело на класациите с броя на зрителите си, например 13.1 милиона. Според очакванията ни тазвечерната екзекуция ще бъде проследена от най-много зрители от погребението на принцеса Даяна насам.

ИВ: Ами, представете си неволно да кажа нещо, което би променило гласовете на толкова много хора.

ДЖОШУА: Да, наистина. Разбирам те.

Ив поглежда публиката с усмивка.

ИВ: Винаги съм искала да дойда. Това е любимото ми предаване. Двамата със сина ми го следим непрекъснато.

Кристина се надига на стола си.

КРИСТИНА: Въпреки че съпругът ти беше екзекутиран в предаването?

Усмивката на Ив угасва. Тя започва да чопли изгризаните си нокти.

ИВ: Трябва да призная, че понякога е трудно. Имало е случаи, в които всички осъдени на смърт ми приличат на съпруга ми и си представям, че в онзи стол отново седи той. Тогава трябва да си припомня, че Джим не беше човекът, за когото го мислех, когато се омъжих за него.

ДЖОШУА: Какво искаш да кажеш, Ив? Би ли споделила с нас?

Очите й се пълнят със сълзи.

ИВ: Аз се омъжих за честен, работлив, нежен и мил човек.

ДЖОШУА: А той се оказа хладнокръвен убиец.

Джошуа полага ръка върху нейната.

ДЖОШУА: Много съжалявам, Ив, но ние всички сме минали оттам, нали така, драги зрители?

Той поглежда публиката, а после и в камерата.

ДЖОШУА: Не в такава степен, но всички сме били запленявани от някого, излизали сме на среща с някого, имали сме връзка с някого, който се е оказал лъжец или измамник. Нали така, дами и господа?

Сред публиката екват аплодисменти.

ДЖОШУА: Ив, съчувстваме ти.

Той вади кутия с кърпички изпод плота и й подава една. Тя подсушава лицето си, подсмърча и поглежда публиката.

ИВ: Благодаря. Минаха толкова много години, знам, че е редно вече да съм го превъзмогнала, но все още се случва да ме връхлети. Като призрак.

Публиката отново ръкопляска.

ДЖОШУА: Предполагам, че и това е сред причините да ти е трудно да дойдеш тук?

Тя кимва.

ДЖОШУА: Всички тук сме ти приятели, Ив. И те подкрепяме.

Той поглежда в камерата, после към публиката в студиото.

ДЖОШУА: Нали така, драги зрители?

Усмихва им се, а те му отвръщат с възгласи и ръкопляскане.

ДЖОШУА: Кристина, ужасно си мълчалива. Няма ли да добавиш нещо?

КРИСТИНА: Ами… Питам се.

ДЖОШУА: Сподели.

КРИСТИНА: Питам се, Ив, за причината да решиш да ни гостуваш точно сега.

Ив си поема дълбоко дъх, избърсва очи, отмята косата от лицето си и се изправя в стола.

ИВ: Сигурно знаете, че системата за терапия за осъдените на смърт беше усъвършенствана…

ДЖОШУА: О, да, доста скандално.

Ив му се усмихва. В очите на Кристина блясва гняв.

ИВ: Новата система всъщност е забележителна, позволява на зрителите нечуван до сега достъп до обвиняемите…

КРИСТИНА: Учудена съм, че смяташ така.

ИВ: Прогресът трябва да се окуражава, не мислите ли?

КРИСТИНА: Да, но заради него си загуби работата, а и беше непоколебим защитник на системата за терапия, която беше сменена.

Ив си поема дъх, плъзва поглед през Джошуа, публиката, камерата и ги връща на Кристина. Със следа от усмивка.

ИВ: Струва ми се, Кристина, че в живота идва момент, в който човек трябва да приеме, че е приключил с нещо в него. Каквито и да са причините — нови технологии, изобретения, по-ефективна система…

Тя поглежда Джошуа, после пак Кристина.

ИВ: … или по-млад водещ… — е дошъл моментът за пенсиониране.

Лицето на Кристина се вкаменява.

Няколко души в публиката се изхилват.

ИВ: И човек може или да приеме това доброволно и с достойнство, или да се противи и да излезе глупак. Не бих казала, че всяка минута от работата ми като терапевт ми е била приятна — беше трудно, но ми носеше огромно удовлетворение. И все пак вече приключих с това и именно по тази причина това е последният ми шанс да участвам в подобно емблематично телевизионно предаване.

ДЖОШУА: Е, за нас е истинско удоволствие, че си с нас, и си добре дошла винаги и в бъдеще, нали, драги зрители?

Публиката отново аплодира.

ДЖОШУА: Кажи, обвиняемите… говорят ли за престъпленията си? Споделят ли пикантните подробности?

Публиката затаява дъх. Ив прехапва устна и се оглежда.

ИВ: Не е редно да ви казвам, нали? Така ще предам доверието им.

Тя се оглежда отново. Кристина отваря уста, за да проговори, но Ив я прекъсва.

ИВ: Да, Джошуа, говорят. Често. Понякога имам кошмари. Понякога ми става физически лошо.

ДЖОШУА: Дори онези, които твърдят, че са невинни?

ИВ: Разбира се! Вие не знаехте ли — всички със смъртна присъда са невинни!

Тя се засмива на собствената си шега и цялото студио подема смеха й.

ИВ: Сега малко по-сериозно, това ми припомня как са стигнали дотук и защо ние правим всичко това. Припомня ми също как и защо се е развило смъртното наказание през годините: от отряда за разстрел, през обесването до електрическия стол; от години, месеци и седмици, прекарвани зад решетките, до краткия период от седем дни; от битки в съдилищата между адвокати, проблеми със съдебните заседатели и със съдиите, обвинения в небрежност, недостатъчни доказателства, фалшиви или подправени улики, до елегантна, ефективна система. Системата е жив организъм и еволюира като всеки друг жив организъм.

Тя млъква, оглежда запленените лица на публиката.

ИВ: А сега, въпреки че тези престъпления най-сетне вече не са грижа на съдебната система, тя цялата продължава да се развива. Защо? За да станат улиците и домовете ни едно по-безопасно място. За да могат децата ни да се прибират сами от училище, бабите и дядовците ни да излизат до магазина, дъщерите ни да излизат сами, а синовете ни да не се страхуват от гамени.

Публиката избухва в диви аплодисменти, няколко души се изправят на крака. Джошуа кима с глава и ръкопляска. Кристина не помръдва.

Постепенно шумът в студиото затихва.

КРИСТИНА: Ив, нека те попитам какво е мнението ти за този бележит случай. Марта Хънидю. Доколкото разбрах, тя е на възрастта на сина ти, Макс. Как би се чувствала, ако той самият беше застрашен от екзекуция тази вечер?

ИВ: Нямаше да ми е приятно. Не защото щеше да го очаква екзекуция, а заради престъплението, което е извършил преди това и което е довело до нея. Щях да си мисля, че съм се провалила като майка.

ДЖОШУА: Тема, по която говорихме едва преди няколко дни. Едно момиче, едно дете, което е отгледано…

ИВ: Тя не е дете, тя е млада жена.

КРИСТИНА: Значи си на мнение, че трябва да я екзекутират?

Ив свежда очи и вдига кърпичката пред устата си.

КРИСТИНА: Извинявайте, госпожице Стантън, не чух отговора ви.

Ив поглежда публиката.

ИВ: Работих като служебен терапевт шест години и за това време проведох терапия с над 250 обвиняеми, които бяха екзекутирани, и с не повече от двайсет, които бяха освободени. Преди да бъда назначена като терапевт, работех като прокурор. През всички тези години съм виждала и срещала наистина ужасяващи хора, говорила съм и съм се справяла с тях, но пред очите ми същите те са плакали като деца при мисълта, че скоро ще умрат. Виждала съм ги да молят за милост, да се обръщат към Бог за прошка. В същия период имах нещастието да се запозная и с няколко наистина свестни хора. Казвам „нещастие“, защото по една или друга причина тези хора се бяха озовали от другата страна на закона. Някои бяха виновни — поради обстоятелствата някак се бяха озовали в ужасно положение, защитавайки детето си, например. Нима всички не сме готови на всичко, за да защитим детето си?

Сред публиката се разнася одобрителен шепот.

ИВ: Други, малко на брой, бяха обвинени несправедливо.

ДЖОШУА: Ужасно.

КРИСТИНА: Откъде си сигурна?

Ив пренебрегва въпроса, очите й остават приковани в публиката, а после се преместват върху камерата.

ИВ: На базата на целия си опит като прокурор и като терапевт, както и на този на човек, заблуден от някой свой близък, мога да заявя абсолютно убедено, че преценката ми за хората вече е доста точна. Мога да надзърна в душата им.

Публиката поглъща жадно думите й.

ИВ: Научих се да разпознавам лудостта, която пречи на даден човек да вникне истински в онова, което е извършил. Разпознавам и гнева, накарал другиго да извърши деянието. Както и омразата, откровената злост, душевната грозота на човек, който просто иска да причини болка, или пък алчността на онези, които убиват в името на собствената си печалба. Но…

Тя вдига ръка, изправя се в стола си, оглежда едно по едно лицата пред себе си и заковава очи в камерата.

ИВ: Разпознавам и разкаянието на хората, които не са искали да извършват деянието, чувството за вина у онези, които смятат, че това е бил единственият им избор, или пък безсилието на човек, който е невинен.

ДЖОШУА: Кажи ни какво видя в очите на Марта.

Кристина цъка с език и скръства ръце на гърдите си.

ИВ: Не видях нито едно от гореизброените.

Тя прави многозначителна пауза. Публиката, Джошуа и Кристина са омагьосани.

ИВ: Видях отчаяние.

ДЖОШУА: Отчаяние?

ИВ: Видях една млада жена, тласната до ръба на отчаянието. Не на гнева или безсилието, на лудостта, жестокостта, алчността или нещо друго. Видях човек, приклещен в ъгъла. Човек, преодолял всичко, с което го е сблъскал животът, докато не е могъл да понесе повече, изправил се е от отчаяние и е казал: „Майната му.“

Публиката се сепва от ругатнята. Джошуа изхихиква неуместно.

ДЖОШУА: Ив, налага се да ти припомня, че сме в дневен режим, моля те…

ИВ: Извинете, в никакъв случай не бих искала да обидя някой от зрителите ви, но понякога…

ДЖОШУА: Разбирам. Продължи мисълта си, моля те. Без нецензурни думи.

ИВ: Аз… Това ще ви прозвучи противоречиво…

ДЖОШУА: Давай.

Камерата се приближава към Ив. Тя е затворила очи и е свела глава. Студиото, публиката и зрителите пред телевизора застиват в очакване.

Ив вдига глава, отваря очи и кристалното им синьо бръква в душите на хората.

ИВ: Според мен тя е невинна.

Публиката ахва.

ИВ: Смятам, че прикрива човека, който е убил Джаксън Пейдж в действителност. Има нещо покрито.

ДЖОШУА: И все пак…

Той млъква, сепва се, поглежда публиката, после Кристина. Докосва ухо.

ДЖОШУА: Оператор? Да, бихте ли потърсили сред вчерашните клипове, моля?

КРИСТИНА (съска): Какво правиш?

ДЖОШУА: Драги зрители, не съм сигурен дали помните, но…

Той отново се заслушва в гласа в ухото си.

ДЖОШУА: Да, моментът с Марта Хънидю в новата зала на ВС, моля. Да, търсете думата „тайна“.

Публиката ахва и сред хората се понася шепот. Джошуа ги поглежда.

ДЖОШУА: Да, не знам дали си спомняте, но вчера в новата зала на виртуалния съветник Марта сподели нещо изключително интересно. Което може би ще пасне идеално на думите на уважаваната ни гостенка днес.

Той слага пръст на ухото си.

ДЖОШУА: Да, намерихме го. Благодаря, оператор.

На екрана тръгват кадрите от вчерашната сесия с виртуалния съветник — Марта тръска глава пред компютърния екран.

МАРТА: Не. Ще ви кажа тайната си, всичко, което знам, в предсмъртното си слово утре. Точно преди да умра.

Кадрите се повтарят. И още веднъж, като третия път картината замръзва на Марта, обърнала лице към камерата. В студиото се възцарява тишина.

ДЖОШУА: Да предположим, че тайната е кой е истинският убиец. И че тя наистина е невинна…

В милион жилища из цялата страна, по барове, ресторанти и магазини, зрителите застиват и се взират в лицето на Марта Хънидю.

ДЖОШУА: Остава ни единствено да чакаме.