Стив Бери
Заплахата на патриота (7)

6

Венеция

Малоун запали двигателите, които отначало се закашляха, но после, щом подаде газ, забоботиха енергично. Изкара моторницата на заден ход от навеса. Беше с остър кил, дълга около 5 метра, с изцяло дървен корпус, който вибрираше от мощния ритъм. Не знаеше почти нищо за лагуната, освен че плавателните участъци — т.нар. фарватери — бяха обозначени с осветени пилони — bicoles, които помагаха на съдовете да избягнат наносните плитчини и солените блата наоколо. Търговци и воини бяха кръстосвали с векове тези води, но теченията, захранвани от морските приливи, бяха толкова коварни, че никой досега не бе успял да превземе Венеция със сила.

Реши да следва осветеното трасе обратно към града, там да заобиколи главния остров и да се насочи към пристанището за круизни кораби в западния му край. Водни таксита и всякакви моторници непрекъснато превозваха туристите. Едва ли някой щеше да обърне внимание на още една лодка.

Навлезе на заден ход в лагуната, после превключи напред. Лодките не представляваха проблем за него. Покойният му баща беше служил във военноморския флот, издигайки се до чин капитан трети ранг. Той бе минал по стъпките му и бе прекарал общо девет години на военна служба до назначаването си в отряд „Магелан“. Докато живееше в Копенхаген, понякога наемаше лодка и прекарваше цял следобед в бурните води на пролива Йоресунд.

Малоун зави и насочи моторницата към града. Изневиделица се появи друга лодка; носът й се приближаваше с голяма скорост към него. В полумрака различи силуетите на двама мъже. Единият държеше огнестрелно оръжие и се прицелваше в него. Той се просна по очи на седалката в мига, когато прозвучаха глухи изстрели и в предното стъкло с трясък се забиха няколко куршума. Откъде, по дяволите, се бяха взели пък тия?

Малоун завъртя руля рязко надясно, към остров Мурано с неговите стъкларски фабрики, който се намираше на североизток от Изола ди Сан Микеле. Отделяше ги пролив с ширина около осемстотин метра, обозначен с още пилони, които продължаваха на север и към Торчело. Той даде газ и двата боботещи двигателя разцепиха водата.

Нападателите бяха зад него и постепенно го настигаха; двете лодки се носеха с подскачане по повърхността сред облаци пръски. Той откри фарватера, широк петдесетина метра, и продължи напред между двата реда светлини. Можеше да обезвреди двамата мъже след себе си, но му трябваше пространство, за да маневрира, за предпочитане на някое закътано местенце. Катастрофата с хеликоптера положително бе привлякла вниманието, а и онзи пазач със сигурност вече се бе свързал с полицията. Във всеки момент от всяка възможна посока можеха да се появят полицейски катери.

Той зави на изток и отново на север, заобикаляйки отдалече Мурано. Все още държеше в едната си ръка пистолета с нов пълнител, но да улучи нещо от подскачащата лодка, при това в тъмното, беше малко вероятно. Явно и преследвачите му бяха преценили същото и бяха прекратили огъня.

Но задната лодка тихомълком се бе изравнила с него.

Единият от мъжете се засили и скочи с всички сили върху него. Малоун изтърва руля. Двамата се строполиха на палубата. Моторницата се отклони вляво. Малоун отхвърли нападателя от гърба си и посегна да коригира посоката, но непознатият се метна отново върху него. Имаше азиатски черти; дребното му тяло беше жилаво като стомана. Малоун се извърна, подпрян на руля, и изрита мъжа в лицето, като го запрати чак до кърмата. После бръкна в задния си джоб, извади беретата и го застреля право в гърдите, с което реши единия проблем. Безжизненото тяло се залюля, преметна се назад и падна във водата.

Втората лодка не се отделяше от него, удряше се в десния му борд, опитваше се да го избута от фарватера. Двете моторници се носеха напред, засега в безопасното пространство, обозначено от двата реда светлини. Това трябваше да приключи. Кой можеше да каже какви бяха тия хора? Дали бяха от страната на получателите на онези 20 милиона? Или част от екипа, който ги бе задигнал? Явно някой добре си бе планирал нещата. Единственото, което не бяха предвидили, бе един пенсиониран агент да им обърка плановете.

Той сви вдясно, блъсна встрани другата лодка, после се огледа. Бяха подминали Бурано и наближаваха Торчело; намираха се в тиха тъмна част от лагуната. Светлините на Венеция грееха на няколко километра на юг. Той стисна в ръцете си руля и се приготви.

Ударът в корпуса го отхвърли встрани. Последва втори.

Малоун завъртя руля и притисна лодката плътно до другата. И двете се носеха към дясната страна на фарватера. Той продължаваше да изтласква преследвача си встрани, без да оставя пространство за маневриране. А непознатият бе съсредоточил цялото си внимание в него и не виждаше нищо встрани. Което бе грешка.

Малоун продължаваше да го избутва вдясно, все по-близо до края на плавателния участък. Следващият пилон беше на по-малко от километър и той искаше да изправи нападателя пред дилема — да се разбие в него или да свие още вдясно, извън фарватера. Пътят вляво му бе отрязан. Мъжът се очертаваше като сянка на руля, със същите размери като убития си другар.

Котън продължаваше да изтласква лодката му встрани. Пилонът наближаваше.

Сто метра. Петдесет. Време беше нападателят да направи своя избор.

Малоун скочи от моторницата напред с краката и изплува точно когато двата съда се забиха в основата на трикракия бетонен стълб. Лодките полетяха нагоре, двигателите им виеха, винтовете им загребваха въздух, те описаха дъга и се пльоснаха обратно във водата, но не останаха дълго на повърхността. Двигателите изкихаха и замлъкнаха. После настана тишина.

Той преплува фарватера до отсрещната му страна и там откри наносна плитчина; само на няколко метра зад обозначеното пространство водата му стигаше до коляното. Едва тогава си даде сметка колко близо е бил до смъртта.

Известно време се взира в мрака за мъжа от другата лодка. Не се виждаше нищо, не се чуваше и звук. Застанал насред лагуната, на километър и половина от най-близкия бряг, със смъдящи очи и полепнала по скалпа коса, той виждаше само далечното сияние на Венеция и очертанията на притихналите необитаеми островчета. Над главата му премина пътнически самолет, снижаващ се за кацане. Малоун знаеше, че водата наоколо не е най-чистата на света, а в момента не беше и особено топла, но нямаше избор.

Плувай!

Отнякъде се чу сърдитото боботене на двигател; идваше сякаш откъм юг, откъдето бе дошъл и той. В тъмното различи силуета на лодка, която се движеше към него. Беретата беше още в джоба му, но той се съмняваше, че ще му свърши много работа. Понякога оръжието стреля и мокро, но понякога засича. Той приклекна във водата; стъпалата му вече бяха потънали до глезените в тинята.

Лодката се приближаваше бавно, плъзгайки се по водата към края на плавателния участък. Най-близката светлина беше на петстотин метра, върху следващия пилон. Лодката спря, двигателят угасна.

Беше елегантна моторница с остър кил като неговата. На руля се виждаше самотна фигура.

— Малоун? Там ли си?

Позна гласа. На мъж. По-млад. С южняшки акцент.

Люк Даниълс.

Малоун се изправи.

— Време беше. Вече се чудех къде си.

— Не очаквах да ми се правиш на Супермен и да литнеш в небето.

Малоун измъкна краката си от тинята и пристъпи напред. Люк стоеше изправен върху корпуса на лодката и го гледаше от горе надолу.

— Имам спомен, че първия път, когато се срещнахме, ти ме вадеше от водата в Дания.

Малоун протегна ръка.

— Е, сега май вече сме квит.