Стив Бери
Заплахата на патриота (10)

9

Венеция

Хана Сен гледаше затворената врата към каютата на Пол Ларкс. Баща й отново се бе погрижил за всичко. Беше умен, в това тя не се съмняваше.

И защо да не бъде? Все пак носеше името Ким.

Тя ревностно бе изучавала семейната история. Първият Ким — нейният прадядо — беше роден недалече от Пхенян. Според легендата бе син на беден фермер, но в действителност произхождаше от учителско семейство с доход над средния за страната. Беше се сражавал срещу японците през 30-те, а през 1945 г., когато Съветите освобождаваха страната, се бе случил на подходящото място. Като най-голяма своя грешка отчиташе, че не бе настоявал съюзниците му да завладеят целия полуостров. Сталин се бе съобразил със споразумението, сключено между него и Рузвелт, за разделяне на страната на две: по-гъсто населения, фермерски Юг и индустриализирания Север.

Въпросният Ким Първи се беше превърнал във Великия вожд на Севера, като накрая бе убедил Сталин, че е в състояние да превземе Юга. Пред 1950 г. бе повел армиите на страната си в Отечествената освободителна война, но намесата на американците беше попречила на обединението. В крайна сметка бе постигнато примирие, но страната бе останала разделена, като войната така и не беше приключила. Забележителното беше, че ако попитахте когото и да било в Северна Корея за изхода от този епохален конфликт, без колебание щеше да каже, че Югът пръв е нападнал Севера и Ким е спечелил войната. Невежеството сякаш беше тяхна национална черта. Но кой би могъл да ги обвини? Всичко, което виждаха и чуваха, се контролираше от държавата.

Ким Втори бе наследил безпроблемно властта, като бе провъзгласил баща си за Вечния президент, а себе си — за Великия вожд. Култът към личността, започнал при Ким-баща, само се бе засилил при сина. Философията на икономическата самодостатъчност, наречена „чучхе“, се беше превърнала в национална обсебеност. Страната постепенно се бе затворила в себе си, като все повече разчиташе за своето спасение на династията Ким. Което беше грешка, но едва ли повече от неколцина души в Северна Корея си даваха сметка за това.

Бяха я учили, че Ким Първи е бил всемогъщ генерал, яхнал бял кон и размахващ меч, с който можел да повали вековно дърво, сякаш е тръстика. Способен бил да превърне шишарките в гранати и песъчинките в оризови зърна, да пресича реки, стъпил върху плаващи листа. И двамата Ким — баща и син — обливали народа си с бащинска любов. Пропагандата ги рисуваше като благородни и загрижени, и едва ли не безсмъртни. Което донякъде беше вярно. И двамата сега почиваха във величествения Дворец на Слънцето, всеки в своя стъклен саркофаг, с глава, положена върху възглавница, и с тяло, обвито в знамето на Работническата партия. Тя два пъти ги бе посещавала. Беше странно вълнуващо преживяване, подсилено от факта, че в жилите й течеше тяхна кръв. Духовен стълб и маяк на надеждата. Изтъкнати мислители и теоретици. Величави пълководци, без равни на себе си. Непоклатима основа за процъфтяване на нацията. Това бяха думите, с които Вечният президент, Великият вожд и Любимият вожд бяха описали сами себе си.

Което я караше да се пита: дали тези хвалебствия един ден щяха да включват и нея? Съмняваше се. Баща й бе създал девет деца, от които само три законни. Тя спадаше към категорията на незаконните. На двайсет и три, беше най-младата. Останалите бяха вече семейни, имаха свои деца и живееха в Северна Корея. Откакто баща й изпадна в немилост, всички се бяха отказали от него. Единствено тя му бе останала вярна. Майка й беше негова любовница — една от многото, които бе имал, докато все още се смяташе за наследник на властта. Следователно нито едно от децата му нямаше да бъде Ким.

Тя се казваше Хана Сен. С думата „Хана“ се обозначаваше цифрата едно, както и нещо уникално, изключително важно. „Сен“ пък значеше победа. В един момент баща й я бе помолил да си смени името, но тя учтиво бе отказала. А и той не бе настоял повече. Типична негова слабост — в нищо не беше достатъчно настойчив. И все пак беше способен да убие един безпомощен старец, без да се замисли, както и да разпореди ликвидирането на друг, който им бе попречил да откраднат парите. Противоречие? Светът го мислеше за глупав и мързелив, за пияница и комарджия. Но тя постепенно бе установила, че всичко това бяха внимателно поддържани заблуди.

Баща й беше Ким. И третото поколение, което включваше и неговия полубрат, беше същото като предишните две. А четвъртото?

Собственият й живот бе протекъл трудно. Нямаше своя идентичност освен наложената й от други. Беше жива, но не беше личност. По-скоро вещ, използвана от околните за техните нужди, не за нейните. И от известно време това бе започнало да я тревожи.

Тя огледа коридора. С оглед на напредналия час наоколо се виждаха малко хора; повечето излизаха или се прибираха в луксозните апартаменти на отсрещната страна. Бе забелязала американеца — Малоун — още в началото на круиза. Навърташе се близо до Ларкс, но не бе направил опит да идентифицира баща й. Което я озадачи. Дали изобщо знаеше за него? Или за нея? Беше заключила, че не знае. Което правеше присъствието му още по-мистериозно. Преди няколко минути баща й я бе инструктирал какво точно да направи и тя щеше да изпълни указанията му. Засега това й се струваше най-благоразумно.

Тя се приближи до апартамента на Ларкс и си отключи с магнитната карта. Вратата се отвори и тя бързо влезе в затъмненото помещение. Надяваше, че няма да мине много време, преди Харолд Ърл Малоун, с прякор „Котън“, да се появи.