Стив Бери
Заплахата на патриота (31)

30

Вирджиния

Стефани се чувстваше по-добре, откакто агентите й бяха уведомени за потенциалната заплаха. Бе казала истината на Джо Леви: никога не си позволяваше да излага на опасност живота на хората си без нужда. След като приключи разговора си с Котън, тя се бе обадила на Люк, който току-що се бе свързал с очите и ушите на Министерството на финансите — агентка Изабела Шефър.

— Би трябвало да изискам от финансите да я отзоват — заяви президентът.

Бяха само двамата в кабинета на Ед Типтън. Скоро щеше да съмне. Тя беше уморена, имаше нужда от сън, но бе свикнала да живее на адреналин. Президентът беше известен като нощна птица.

— По-добре не го прави — каза тя. — Тази жена има десет дни преднина спрямо нас. Можем да се възползваме от онова, което знае.

Той не възрази. Поседя известно време мълчаливо, сякаш преценяваше наум някаква идея, която току-що му бе хрумнала. Тя бе провела и двата си разговора от домашния телефон на Типтън. Дани я бе уверил, че домакинът им не би имал нищо против. Но тя бързо схвана ситуацията.

— Китайците вече знаят, че и аз съм в играта.

— Което означава, че ще те наблюдават и подслушват.

Или, другояче казано: внимавай с мобилните телефони. В тях няма нищо сигурно.

— Оня проклетник Франклин Рузвелт — въздъхна Дани. — Той е виновен за всичко. Най-големият късметлия в историята.

— Бил е сакат…

— Но това не го е спряло. Най-големите му успехи идват след детския паралич. Преди това е бил просто един от многото разглезени богаташки хлапаци, единствено дете, на мама синчето. През целия си живот е правил само това, което е искал. Не е бил наясно със значението на думата „не“.

Тя знаеше сравнително малко за Рузвелт. Баща му починал, когато бил на осемнайсет, и майка му останала единственият авторитет в живота му. Като млад бил привлекателен, остроумен и амбициозен, използвал парите и връзките на семейството си, за да се изкачи нагоре в политиката. В което нямало нищо лошо — всеки на негово място би постъпил по същия начин. Но то не му попречило да загуби два пъти избори, преди да се разболее от детски паралич през 1921 г. От този момент нататък резултатът му станал 6:0. Два мандата губернатор на Ню Йорк. Плюс четири като президент на САЩ.

— Чел съм много за Франклин Делано Рузвелт — продължи Дани. — Не си бях давал сметка, че той всъщност не е бил особено умен, а в училище е минавал направо за посредствен. Говорел повече, отколкото слушал, а и нямал нищо против да поизкриви истината, когато не му изнасяло. Учителите нямали високо мнение за него. Познанията му по финанси и икономика клонели към нула. И за какво му било нужно да учи? Семейството му било богато и по двете линии. Всичко му се доставяло наготово. Дядо му по майчина линия продавал опиум на Китай. Можеш ли да си представиш какво би направила днешната преса, ако надуши подобно нещо?

Тя се запита за смисъла на тази тирада, която някак не се връзваше с представата й за Дани.

— Първите му два президентски мандата били провал — продължи той. — Безработицата през трийсет и девета, след шест години негово управление, била по-висока, отколкото през трийсет и първа, преди да го изберат. Акциите на борсата били ударили дъното. Ами националният дълг? Това е най-голямата му заслуга. Дългът на Съединените щати нараснал през трийсетте години на миналия век повече, отколкото за предишните сто и петдесет. Единственото, от което разбирал, било да печата пари, да ги харчи и да печата още. Ако не беше Втората световна война, щеше да си остане с двата мандата и сега никой нямаше да си спомня за него. Войната спаси Америка, не Рузвелт.

— Но е дал на хората надежда — прекъсна го тя.

— Стефани, той просто е свирил на тънката струна, казвал им е онова, което са искали да чуят. Символизирал е знамето, Бог и майчинството. В днешно време медиите щяха да го смелят на кайма. Гафовете му по важни въпроси щяха да захранват вечерните сатирични шоута по телевизията. Вместо това е имал късмета да живее във време, когато никой не е смеел дори да спомене, че е инвалид. Пресата е била не просто доброжелателна, тя изобщо не се е интересувала от него. Спомни си само, че цялата му предизборна кампания през четирийсета година се е основавала на обещанието да не намесва Америка във войната. След което, през четирийсет и първа, едва положил клетва за трети път, прави лендлийза с британците. Това ненамеса ли е? Ние им доставяме военно оборудване, те го вземат и се бият с него. Колко време според теб е очаквал германците да изтърпят това? Ако Япония не беше нападнала Пърл Харбър, Хитлер със сигурност щеше да ни удари. Но така и не се е намерил репортер да му зададе неудобните въпроси. Рузвелт се е ползвал с пълен медиен комфорт.

— Откъде се взе тази тема? — попита тя. — Какво общо има тук Франклин Рузвелт?

— Бил е твърде самоуверен, държал се е менторски с хората и ги е унижавал. И това не го казвам аз. Това са думи на Дийн Ачесън, който е работил за него и го е наблюдавал лично. И сега, десетилетия по-късно, сме изправени пред резултатите от неговата арогантност.

Тя все още нищо не разбираше.

— Човекът е проповядвал морално лидерство, а е имал повече любовници, отколкото е можел да преброи. Сега обсъждаме Кенеди и Клинтън и техните любовни афери. Но те са аматьори в сравнение с него. Той е изневерявал всеки ден на жена си. А един мъж, способен на това, няма никакъв проблем да измени и на родината си. Решил е да обяви война на Андрю Мелън просто защото е могъл да го направи. Но е загубил битката, и то жестоко. Подценил е Мелън. Старецът не е бил глупак.

— Не беше докрай искрен с посланика — подметна тя. — Не му каза какъв е проблемът. А ти знаеш, нали?

— И той е един двуличник. Китай иска онова, което Рузвелт е трябвало да открие.

— И би ли ми казал какво е то?

— Знаем, че Мелън е дал нещо на президента при срещата им през трийсет и шеста година. Положително онази страница с шифъра, който е трябвало да бъде разгадан. Вероятно Мелън е притежавал някои документи, които биха навредили на Съединените щати. И вероятно са се отнасяли до Хаим Саломон. През трийсет и седма било проведено някакво вътрешно разследване в Министерството на финансите. Това също го знаем. Ларкс е направил копие от доклада. Има копия и от други секретни документи.

— Тези документи в момента са в ръцете на Котън. Чу го какво каза.

— Това донякъде ме успокоява. Не искам да попаднат у когото не трябва.

Най-после името Хаим Саломон й прозвуча познато.

— В центъра на Чикаго, до реката, има една голяма бронзова композиция. Джордж Вашингтон, Робърт Морис и Хаим Саломон. Виждала съм я.

Той кимна.

— Издигната е там през четирийсет и първа. Рузвелт ги наричал Великия патриотичен триумвират. Това е един от малкото паметници в чест на Саломон. Сега е забравен, но явно е бил важна фигура навремето. Дявол да го вземе, да не се окаже, че дължим на наследниците му триста милиарда!

— Но и ти, и аз знаем, че едва ли става дума за това в случая.

— Така е. През трийсет и шеста дългът вече е възлизал на много милиарди и е щял да причини сериозен проблем. Също и през двайсетте години, когато Мелън за пръв път се е натъкнал на тази информация. Всеки опит да бъде изплатен тогава е щял да доведе до фалит на държавата. Да не говорим за срама. И така, Мелън, верен на себе си, използвал информацията в своя полза и успял да се задържи на власт чак докато Депресията обезсилила възможностите му за шантаж и Хувър се отървал от него.

— Това едва ли е всичко.

— Не е.

Бяха прекарали доста часове в къщата на Типтън и Стефани усещаше, че е най-добре да продължат разговора насаме в колата.

— Не е ли време да тръгваме? — попита тя.

Дани стана.

— Трябва да се прибера в Белия дом, преди хората да са се раздвижили. — Гласът му беше глух и уморен. — Ето за какво става въпрос, Стефани. Мелън е организирал своеобразен лов на вещици. Нещо, което, по думите му, щяло да означава края на Рузвелт. За начало му предоставил шифъра, но президентът, какъвто си бил арогантен и самонадеян, смачкал листа и го захвърлил. Сега знаем, че смачканият лист все още е съществувал през четирийсет и пета година, при смъртта на Рузвелт, след което бил даден на Моргентау в Министерството на финансите.

Тя успя да чуе и премълчаното.

— Но го е нямало сред документите, които си чел вчера.

Той поклати глава.

— Точно така, нямаше го.

Което пораждаше няколко други въпроса. Тя реши да ги запази за себе си, поне засега, и вместо това попита:

— Защо Мелън би си дал труда да укрива нещо толкова потенциално опасно и после да предлага на Рузвелт начин да го открие? Ако толкова е мразел президента, можел е просто да го използва и да приключи с тази история.

— Финли го е написал ясно в дневника си. Мелън бил патриот. Мразел Франклин Рузвелт, а не Америка. Укрил онова, с което разполагал, после дал на врага си ключ към загадката, но само колкото да го изтормози. Той всъщност искал президентът да открие нещото. Ако наистина е било толкова опасно, колкото твърдял Мелън, Рузвелт положително щял да го унищожи. И никой нямало да пострада, само че Мелън щял да накара Рузвелт да му играе по свирката. За мъже с тяхното его това би било достатъчно удовлетворение. В днешно време не вършим ли същото? Тормозим противниците си чрез медиите, в интернет, в социалните мрежи. Караме ги да се гърчат, колкото да ги побъркаме.

Тя не се съмняваше и за миг, че Дани говори от личен опит.

— Само че Мелън надценил собствената си важност — заключи тя. — Президентът не се хванал на въдицата му.

— Не и веднага, както вече ни обясни Типтън. Както изглежда, към деня на смъртта си, девет години след тази случка, Рузвелт вече бил решил да й обърне внимание. Проблемът за нас е, че въпросното нещо е все още някъде и чака враговете ни да го открият първи. — Той помълча замислено, после попита: — Ти наистина ли смяташ, че написаното на онзи лист е шифър?

— Със сигурност изглежда така. И би било напълно логично.

— Тогава трябва да го намерим.