Стив Бери
Заплахата на патриота (52)

51

Малоун се настани удобно на седалката до шофьора в спортния мерцедес; зад волана беше човекът от посолството. Пътуването от Задар до Соларис щеше да отнеме малко повече от час. Влакът спираше на няколко гари по пътя и потегляше едва след двайсетина минути, тъй че Малоун щеше да бъде на мястото много преди Люк и Изабела. Смяташе да оползотвори времето, като се опитва да дешифрира редовете от числа. При двата им телефонни разговора Стефани му беше разказала за Джордж Мейсън, а само преди минути му бе пратила съобщение за направените от Мелън дарения за фамилния дом на Мейсън като поредно потвърждение за наличието на връзка.

Той познаваше добре американската история и бе чувал за Джордж Мейсън, един от неизвестните отци основатели. Делегатът от Вирджиния бил убеден привърженик на слабата централна власт и предоставянето на големи права на отделните щати. И макар да участвал във формулирането на текстовете, той отказал да подпише Конституцията с мотива, че тя не защитава достатъчно добре индивида от държавата. Неговите аргументи постепенно довели до приемане на Декларацията за правата. Докато Джеймс Мадисън съставял предложеното допълнение към Конституцията, черпел вдъхновение от един предхождащ я документ — Декларацията за правата на щата Вирджиния от 1776 г., чийто автор бил Джордж Мейсън.

Сходствата между двата документа са забележителни. И в двата, с почти идентични текстове, се прокламира свобода на печата и религията, правото на обвиняемия на защита, възможността за призоваване на свидетели и правото на бърз процес пред състав от съдебни заседатели. Същевременно се забраняват жестоки и необичайни наказания, неоснователни претърсвания и изземвания на имущество, както и лишаване на обвиняемия от справедлив процес. Дори правото на притежаване и носене на оръжие, дадено от Втората поправка, има своите корени в Декларацията от Вирджиния. Мадисън всъщност помогнал на Мейсън при съставянето на този по-ранен документ, така че през 1789 г. просто включил окончателните му формулировки в проекта на Декларацията за правата. Джеферсън също бил черпил от този документ при съставянето на Декларацията за независимост. Стефани бе казала на Малоун, че в разговора си с Рузвелт Андрю Мелън използвал понятието аристократ тиранин. Ако подозренията на Изабела се окажеха верни, четирите реда числа на онзи лист хартия бяха нещо подобно на шифъра на Бийл. Същевременно петте букви на банкнотата от един долар изписваха името Мейсън. Шифърът на Бийл използваше за ключ Декларацията за независимост. Възможно бе Мелън да е използвал друг документ, предоставящ защита срещу аристократи тирани. Малоун си бе отпечатал копие от вирджинската Декларация, за да провери хипотезата си. Поемаше риск, но добре пресметнат. Ако пък се окажеше, че е на грешен път, след като приключеха в Соларис, щеше да опита нещо друго. Засега нищо не му пречеше да започне от тук.

— Сигурно е много вълнуващо да пътуваш по света и да си изложен на всякакви интриги и опасности — обади се пратеникът на посолството.

Излизаха от Задар по прясно асфалтирана магистрала с две платна; дебелите осеви линии блестяха в светлината на фаровете. Наближаваше осем вечерта и на запад слънцето се бе скрило зад хоризонта.

— Не е каквото си мислиш — отвърна Малоун.

Което беше истина. Да излагаш живота си на опасност всяка секунда — това може би беше тръпка за някои, но не и за него. Той обичаше задачата, мисията, резултата. Преди години, при преминаването си на служба в Министерството на правосъдието, се бе питал дали постъпва правилно. Но съмненията му бързо бяха разпръснати. Малоун притежаваше таланта да мисли в движение и да преследва целите си. Невинаги според плана, не изцяло без странични жертви, но всеки път постигаше крайния резултат. Сега отново бе хванал поводите в свои ръце. Агент, отговарящ за цяла операция, при която евентуален провал можеше да има трагични последици.

— Работил съм къде ли не — каза мъжът от посолството. — В Германия, България, Испания. Сега съм тук, в Хърватия. Обичам предизвикателствата.

На Малоун много му се искаше спътникът му да млъкне, но джентълменът в него не му позволяваше да го каже направо. За радост, след като отказа да обсъжда чужда кариера, дипломатът насочи вниманието си към пътя.

Малоун бе прочел доста неща за шифъра на Бийл. Според легендата през 1820 г. някой си Томас Джеферсън Бийл заровил съкровище на тайно място в окръг Бедфорд, Вирджиния. Предполагаше се, че Бийл поверил дървена кутийка с три шифровани съобщения на местния ханджия, след което изчезнал и повече не се видял. Преди да умре, ханджията дал трите листа на свой приятел, който двайсет години се мъчил над тях, докато накрая разгадал само единия. Въпросният приятел публикувал трите шифъра и решението си в малка брошура през 1859 г. Любопитна подробност бе, че и трите листа били унищожени от пожар. Останала единствено брошурата.

Той я бе свалил на телефона си, като в същия източник бе прочел, че Декларацията за независимост давала ключа към единия лист. Как било направено това откритие, не се обясняваше. Което го караше да мисли, че поне при шифъра на Бийл решението може би е предшествало самия шифър. Което не важеше за сегашния случай.

Както бе отбелязала Изабела, първото число от шифъра на Бийл бе 115. Сто и петнайсетата дума от Декларацията за независимост бе учредиха. Следователно текстът трябваше да започва с „у“. Процесът се повтаряше, като на всяко следващо число съответстваше по една буква. Малоун бе съгласен с нейната оценка, че Мелън вероятно бе искал Ф. Д. Р. да разгадае кода, следователно едва ли го бе направил особено труден. А и от всичко, което беше прочел до момента, шифърът на Бийл се бе ползвал широко по времето на Мелън. Стефани бе споменала и нещо друго, което правеше връзката още по-правдоподобна. Научила бе, че Мелън е погребан в Ъпървил, Вирджиния, в двора на епископалната църква. Интересна подробност, като се има предвид, че като семейна история Мелън бил свързан единствено с Пенсилвания.

Какво бе казал Мелън на Рузвелт? „Ще те чакам.“

Малоун извади разпечатките от шифъра на Мелън и от вирджинската Декларация за правата и започна да номерира думите в нея. Това щеше да му отнеме няколко минути.

Декларация за правата, приета от достойните жители на Вирджиния, събрани по силата на своето свободно и пълно волеизлияние, относно кои установени техни права са неотменими за тях и за тяхното потомство, като основа и фундамент на властта.

Раздел 1. Всички хора са по своята природа еднакво свободни и независими и имат определени вътрешноприсъщи права, от които, когато се намират в дадено състояние на обществото, те не могат, по силата на какъвто и да било договор…

Отне му двайсет минути, докато стигна до последната дума — други — и постави над нея номер 901. През цялото време човекът от посолството бе мълчал, явно осъзнавайки нуждата му от съсредоточаване.

Котън отново отгледа шифъра на Мелън.

869, 495, 21, 745, 4,631, 116, 589, 150, 382, 688,

900, 238, 78, 560, 139, 694, 3, 22, 249, 415, 53, 740,

16, 217, 5, 638, 208, 39, 766, 303, 626, 318, 480, 93,

717, 799, 444, 7, 601, 542, 833

Първото число беше 869. Малоун откри думата, съответстваща на числото. Еднакво. Забеляза, че и други думи започват с „е“. Един бърз поглед по страницата му показа, че са не по-малко от двайсетина.

Той написа буквата „е“ на листа.

Изхождаше от презумпцията, че както при шифъра на Бийл, числата съответстват на първите букви от думите, но можеше да е и точно обратното — да се брои последната буква. Той знаеше, че някои шифри със заместване използват и други букви в думата — да кажем, третата буква — а това значително би усложнило нещата.

Следващото число беше 495 — доверие. Имаше, разбира се, и други думи, започващи с „д“, включително първата от преамбюла: декларация. Той написа „д“ след „е“. Третото число, 21, го отведе до установени. Той продължи нататък и на шестото число вече имаше готова дума. Едуард. Шансът това да е съвпадение беше нищожен. Малоун току-що бе напипал нещо.

— Господин Малоун — обади се човекът от посолството, — осмелявам се да ви обезпокоя, за да ви предам едно съобщение, което получих още преди да отпътуваме от Задар.

— Сега ли се сети? — попита той.

— Исках да ви го кажа по-рано, но видях, че сте погълнат в работа, и ви оставих на мира. Все пак до пристигането ни има още половин час, а през това време няма къде да идете.

Човекът се оказа по-голям дипломат, отколкото си бе мислил.

— Стефани Нел, вашата началничка, доколкото знам, ви е изпратила шифрограма до посолството.

Мъжът бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади сгънат лист хартия и го подаде на Малоун. Той прочете текста. Последното изречение сериозно го обезпокои.

Налапали са въдицата и са се опитали да очистят Ким в Задар. Опитът не е успял. Ким се е измъкнал, като при бягството си е убил човек. Китайците и/или севернокорейците определено са там.

Малоун се помоли наум Люк и Изабела да се справят със ситуацията.