Стив Бери
Заплахата на патриота (27)

26

Вирджиния

Стефани се мъчеше да си припомни всичко, което бе чувала за китайския посланик.

Скромен произход, светкавично издигане, докторат по икономика. Баща му, дребен държавен чиновник, бе настоявал от сина да излезе нещо повече. Амбицията за личен успех беше навлязла, наред с капитализма, трайно в китайската култура. Стефани бе чела доклади, описващи въпросния дипломат като човек с бърз ум и остър език.

Но в тях се казваше и друго: че той никога не си бе позволявал да оспори властта на Комунистическата партия по какъвто и да било въпрос. Което обясняваше, повече от всичко друго, присъствието му на това място в този момент. Обстоятелството, че му бе поверен заветният пост посланик в Съединените американски щати, далече от очите и ушите на официален Пекин, показваше, че се ползва с безграничното доверие на режима.

В отношенията на Америка с Китай определено имаше затопляне, откакто Ни Йон беше избран за лидер. Стефани, Малоун и Дани Даниълс бяха изиграли ключова роля в издигането му на поста. Но азиатската държава си оставаше объркваща плетеница от древни обичаи и мрачни тайни. Доколкото Стефани можеше да си спомни, това беше първата лична среща на Дани с посланика. Ако преди това бе имало и други, от тях не бяха останали никакви докладни за вътрешна употреба, каквато беше обичайната процедура с държави като Китай. Самият факт, че посланикът изобщо се бе съгласил на тази среща и че бе предприел среднощно пътуване от Вашингтон до дома на някакъв напълно непознат, показваше важността на събитието.

След неизбежните здрависвания и запознанства Дани заяви:

— Благодаря ви, че се отзовахте тази вечер. От вчерашното ви обаждане по телефона разбирам, че имаме общ проблем.

— Простете, господин президент, но аз помолих да разговарям с вас на четири очи.

— Споделихте, че разполагате с информация за Северна Корея и Ким Чен Ин. Тази дама е напълно запозната с проблема, така че трябва да чуе онова, което имате да кажете. Тя ще движи нещата от моя страна, а не разполагаме с много време.

Посланикът помисли, после сякаш прие довода на Дани и кимна.

— Съгласен съм, време няма. През последните месеци наблюдаваме тревожни равнища на гласов трафик от Северна Корея, свързани с Ким Чен Ин. Някои хора са в паника от самото му споменаване.

— Ние засичаме същото — каза президентът. — Предполагам, причината да сте тук е, че се споменава и вашата страна.

Посланикът отново кимна.

— За нас Северна Корея винаги е била източник на главоболия. Опитваме се да им помагаме, все пак са наш съсед. Но това е страна, която разумът като че ли избягва.

Дани се разсмя.

— Меко казано. Но поне вашите две страни са съюзници. Вие мразите нас. Защо тогава сте толкова загрижени?

— Отношенията ни с Пхенян не са същите, откакто признахме санкциите на световната общност.

Организацията на обединените нации отдавна оказваше натиск върху Северна Корея заради ядрените й опити. Нямаше място за съмнение, че страната разработва бомба, а това не се харесваше на никого. Преди броени месеци Китай най-после се бе присъединил към икономическите санкции, доказвайки за пореден път промяната във външнополитическата си ориентация.

— Давам си сметка — продължи посланикът — за огромното уважение, което моят министър-председател изпитва към вас. Тук съм по негово лично нареждане. Присъединяването ни към международните санкции дойде неочаквано за Северна Корея. Любимият вожд дал да се разбере, че не е доволен от нас. Естествено, повече от това той не е в състояние да направи, защото без нас е загубен. Ние сме единственият му останал търговски партньор.

Стефани бе чела поверителния анализ на ЦРУ. Китайците бяха подписали решението за международни санкции, за да умилостивят света, но тайно бяха продължили да доставят на Северна Корея храна, лекарства и промишлени стоки.

— Освен това сме давали на Северна Корея големи кредити — каза посланикът. — Любимият вожд се изживява като велик строител. Изгражда лунапаркове, жилищни комплекси, направи си дори ски курорт. Неотдавна му отпуснахме триста милиона долара за нов мост през река Ялу. Предоставихме му и средства за автомагистрали и железопътни линии. Смятаме, че е в наш общ интерес страната да остане стабилна.

— Да не говорим за концесията за добив на магнезит, цинк и желязо, която си уредихте.

Тя се изненада от задълбочените познания на президента по въпроса. Дани Даниълс можеше да е всякакъв, но в никакъв случай не беше глупав.

— Търговията върти света — каза посланикът. — Трябваше и ние да получим нещо срещу нашата щедрост.

Президентът се усмихна.

— И така, защо е тази загриженост? Явно Любимият вожд ви е в малкото джобче. Къде е проблемът?

— Ким Чен Ин не изпитва към нас подобна лоялност.

Уместна забележка. Стефани реши да се намеси:

— Господин посланик, Ким едва ли е в състояние да навреди особено на когото и да било. Според докладите той пие твърде много, играе комар и се интересува от жени повече, отколкото от политика. Откакто баща му почина, не се е връщал в Северна Корея. Това са цели дванайсет години. Той е извън играта. Какво би могъл да постигне на практика?

— Смятаме, че възнамерява да свали от власт своя полубрат, за да докаже на покойния си баща, а и на себе си, че не е — както го бяха обявили — неспособен да свърши каквото и да било.

— Но на него ще са му нужни средства, за да го постигне — настоя тя. — А той ги няма.

— Ние не сме толкова убедени в това. Ето и причината да съм тук днес. Искам да ви задам един въпрос, на който досега не успяваме да си отговорим. Министър-председателят се надява, че ще бъдете честни и откровени в отговора си.

Двамата с Дани мълчаха и чакаха.

— Какво има в миналото ви, което така живо интересува Ким Чен Ин? От прихванати разговори знаем, че Ким се е свързал с бивш служител на вашето Министерство на финансите, Пол Ларкс, и с един беглец от американското правосъдие, мъж на име Анан Уейн Хауъл. Те си говорят за някаква голяма измама и несправедливост в миналото на вашата страна. За какво става дума?

Стефани също държеше да научи отговора на този въпрос.

— Мога да ви кажа единствено, господин посланик — започна Дани, — че не е изключено да изскочи нещо, което да причини неприятности на всички ни. Едва през последните дни разбрах за него. Ето защо не съм в състояние, поне засега, да ви дам повече подробности.

— Не можете да предложите нищо?

— Не и засега.

Стефани се питаше точно какво и колко знае Дани.

— По всичко изглежда, че Ким организира завръщането си — продължи посланикът. — Иска да се отърве от своя полубрат и да възстанови правата си на единствен наследник. За да постигне тази цел, вероятно се готви да навреди както на Съединените щати, така и на Китай. Поставя си амбициозни цели, трябва да му се признае. Ако успее, ще постигне онова, за което никой Ким досега не е могъл да мечтае: категорична победа над нашите две държави.

Тя долови тревогата в гласа на дипломата, който явно се нуждаеше от още информация.

— Има обаче нещо, което мога да ви кажа — обади се президентът. — Преди няколко часа Ким се е опитал да задигне двайсет милиона долара. Парите са били източени чрез схема за застрахователна измама; всяка година подобна сума се изпращала до Любимия вожд като подарък за рождения му ден. Наши хора били на място и видели как парите били унищожени при хеликоптерна катастрофа. Всичко това става във Венеция. Ким се намира там точно в този момент заедно с Хауъл, беглеца, когото споменахте преди малко.

— И онзи, бившия служител на Министерството на финансите, Ларкс. Който е мъртъв — обясни посланикът, колкото да намекне, че и китайската страна не е съвсем на тъмно. Самата Стефани бе научила това преди два-три часа при второто обаждане на Люк Даниълс. — Имаме хора там, на място — добави той. — По всичко личи, че трупът на Ларкс е открит в каютата му. Не се знае причината за смъртта.

— Какви хора имате там? — попита президентът.

Стефани също се интересуваше от това, защото присъствието им можеше да се превърне в проблем. Дани беше във върхова форма, импровизираше, налучкваше, убеждаваше. Беше като някаква кръстоска между Линдън Джонсън — с неговия плътен глас и силови методи, и Бил Клинтън — с южняшкия чар и обезоръжаваща мъжественост. Членове на Конгреса се оплакваха вече с години от неспособността си да му откажат каквото и да било. Той се придържаше към една стара, изпитана формула: отплащай се на приятелите и наказвай враговете. И двете вършеше с ентусиазъм.

Въпросът на вечерта обаче бе: на чия страна щеше да застане Китай.

— Вие смятате да ликвидирате Ким, нали? — попита Дани.

— Ние не. Но в Пхенян имат други планове. Просто чакат Ким да открие тайната, каквато и да е тя. И после да се възползват от нея за свои цели.

— И да я използват, за да изнудват и нас, и вас.

Посланикът кимна.

— Сега разбирате сериозността на нашия общ проблем. Който и да спечели в тази битка между корейските братя, и двете ни държави са в опасност.

— Изгоненият брат, макар опозорен и в немилост, не бил чак толкова загубен, колкото си мислехме всички — каза Дани. — Това поне вече е сигурно. Имаме една поговорка в Тенеси: Дори слепият ловец все някога уцелва нещо.

— И ние имаме подобна мъдрост: С време и търпение черничевият лист се превръща в копринена роба.

За известно време в стаята настана мълчание. Всичко в държанието на китайския посланик издаваше едновременно сдържаност и безпокойство. Накрая Стефани се обади:

— В този момент най-добрите ни хора са във Венеция и работят по случая.

— Също и севернокорейците. — Посланикът се обърна към Дани. — Моля ви да имате предвид, господин президент, че Китай не изпитва никаква неприязън към Съединените щати. Ние нито започнахме, нито сме искали този сблъсък. Запазването на сегашната стабилност в отношенията между нашите две държави е от полза за всички. Но Ким Чен Ин е друга работа. Той е загадка за нас. Затова нека се надяваме, че ще успеем да го спрем.

С тези думи посланикът стана и им пожела „лека нощ“. Дани не се опита да го задържи. Очевидно си бяха казали достатъчно. Входната врата се затвори и в стаята отново настана тишина; лампите светеха приглушено. Едуин Дейвис бе изчакал посланика отвън, за да го върне във Вашингтон.

Едва когато чуха колата да потегля, тя заговори:

— Сигурно разбираш, че те лъже.

— Разбира се. Китайците също са по петите на Ким. И сега положително имат хора на място, готови да се намесят. Но няма да го направят, докато не разберат какво е надушил. Пекин не може да пропусне този шанс и няма да го пропусне, колкото и добра воля да има уж между нас.

— Което поражда въпроса: защо да ни предупреждават.

— Ясно е защо. Първо, между нас действително има добра воля и те не желаят да я нарушават. И, второ, той държеше да знае дали си струва усилията.

— Вярно ли е това?

— По-вярно не може да бъде. Само че аз няма да повторя грешката на Джо Леви. Котън и Люк трябва да знаят срещу какво се изправят.

— И срещу какво се изправят?

Стефани видя, че той разбира въпроса й. Нямаше предвид някакви истории за шпиони и потенциални убийци. А нещо съвсем конкретно. Типично по американски.

— Ще ти кажа — отвърна той. — Но първо се обади в Италия.