Стив Бери
Заплахата на патриота (49)

48

Вашингтон, окръг Колумбия

Стефани стана от пейката и се изправи срещу човека от Министерството на финансите. Запази спокойствие и попита:

— Следиш ли ме?

— Бихте ли ни извинили? — обърна се той към Каръл Уилямс. — Благодаря ви за отделеното време. Ако имаме още въпроси, ще се свържем с вас.

Младата уредничка си тръгна.

— Нова приятелка? — попита той.

— Не е твоя работа.

— Де да беше така. Не ми е приятно да бъда тук, точно както и на теб не ти е приятно да ме виждаш. Още в Атланта ти казах да оставиш нещата на нас.

— А пък аз казах на шефа ти преди един час, че това вече е междуведомствена операция, с която ти нямаш нищо общо.

Говореха тихо, гласовете им се заглушаваха от ромона на фонтана и веселите крясъци на децата, които продължаваха да тичат около него.

— Какво правиш тук? — попита тя.

— Дойдох да ти кажа някои неща.

Мъжът седна на пейката. Тя нямаше избор, освен да седне до него.

— Днес няма сандвичи с пилешко, а?

— Още ли те е яд за телефона ти?

— За много неща ме е яд. Мислех си, че с Джо Леви имахме уговорка да остави всичко на мен.

— Виж, не убивай вестоносеца. Моят шеф ми каза да те открия…

— Което не беше толкова трудно, като се има предвид, че и без това ме следеше.

— Има нещо такова — изхили се той.

— И какво е толкова важното?

— В Северна Корея се извършват реорганизации. Новината е от последния момент и министърът прецени, че е редно да знаеш.

Той й разказа подробно за шестимата висши правителствени служители, обвинени в държавна измяна и впоследствие екзекутирани.

— Това е ежедневие там — каза тя.

— Чакай да чуеш останалото.

— Кое те кара да се чувстваш толкова важен?

— Приятелите на високи места, за които ти казах при първия ни дружески разговор — вдигна рамене той.

Стефани не се плашеше лесно.

— Казвай.

— Средният брат на Любимия вожд е бил екзекутиран заедно със съпругата и трите си пораснали деца. Двама от синовете му са били женени, така че снахите и четиримата му внуци също са убити. Както изглежда, чистката е тотална.

Очевидно това беше някакъв вид послание от брат за брата. При това твърде бързо. Бяха минали едва двайсет часа от загубата на 20-те милиона. През това време в Северна Корея бяха направили анализ на ситуацията, намерили бяха виновните и бяха реагирали съответно. Не беше зле. Елиминирайки средния брат и всичките му наследници, Любимият вожд казваше на най-големия, че останалите му живи племенници са следващите. Доколкото си спомняше, всичките деца и внуци на Ким още живееха в Северна Корея, което ги правеше лесна жертва.

— Официално посочената причина била „държавна измяна във връзка с търговски спор“ — продължи той. — Явно имат предвид загубата на двайсетте милиона. Не беше ли твоят агент онзи, който им провали работата?

— Моят човек свърши това, за което бе пратен. Така поне парите няма да се използват за закупуване на компоненти за атомна бомба. По-добре да станат на пепел.

— Спор няма, но аз си мисля, че семейството на средния брат не гледа така на нещата.

— Има ли още нещо? — изгледа го тя.

Той бръкна с ръка в джоба си и извади 20-доларова банкнота.

— Чувам, че се интересуваш от скрита символика и тайни послания, отпечатани върху пари. Ето ти едно, за което може би не знаеш.

Тя го наблюдаваше внимателно, докато прегъваше банкнотата на две по дължина, после левия и десния ъгъл нагоре. Банкнотата придоби формата на къщичка с островръх покрив. Той посочи с пръст творението си.

— Виждаш ли нещо?

— Ето тук — каза той, — над прегъвката, е Пентагонът, в пламъци. На Единайсети септември. — Той обърна банкнотата откъм опаката страна. — А това са Близнаците.

Беше прав. И двете изображения бяха по особен начин въздействащи.

— Случайно ли е това според теб? — попита я той.

— Това нещо като вътрешноведомствен фолклор на министерството ли е? — попита тя.

— Когато работиш през цялото време с пари, се натъкваш на разни неща. Честно казано, доста се стреснах.

— И си дошъл само за да ми го покажеш?

Той поклати глава.

— Не, дойдох да видя реакцията ти.

— На кое?

— Знаем къде се намира Ким в Хърватия.

— И откъде можете да го знаете? — не се опита да скрие изненадата си тя.

— За толкова тъпи ли ни смяташ? АНС продължава да следи мобилния телефон на Ким и пощата му. Успяхме да го засечем. Станал е небрежен или може би отчаян. Зависи от гледната точка.

— И защо ми го казваш?

— Защото твоите хора са на терена и шефът ми реши, че е редно да го знаеш. При това без да го разгласим пред света, като ти се обадим по мобилния телефон.

— Кажи на Джо Леви, че съм му благодарна за новината, но нямам нужда от бавачка.

— Шефът ми ти няма доверие. Залогът е прекалено висок.

— Бих могла да ви арестувам всичките.

— Само че няма да го направиш — изхили се той. — Ще привлече внимание, особено от Белия дом, а ти не искаш това.

Тя не отговори.

— Има още една пикантна новина. Знаеш, че китайците са замесени, но са въвлекли и севернокорейците в тази история. АНС и това е засякла. В Пекин са решили да се подмажат на съседите си от юг и са им разправили всичко, което знаят. Севернокорейците ще свършат мръсната работа, докато китайците само ще гледат отстрани. Това ще им даде възможност да отрекат всякакво участие. Слава богу, всички са тъпи като галоши, но пък, за жалост, са и луди, тъй че никой не може да каже какво ще се случи. Тук не можеш да разчиташ на никого. Нямаш кой да ти пази гърба. Играеш соло. Затова шефът ми реши, че малко помощ от стар приятел като мен ще ти дойде добре.

— И когато открия каквото има за откриване, ти ще чакаш в засада, за да го унищожиш?

— Напълно е възможно — вдигна рамене той.

— Къде е Ким?

— Крие се в луксозен хърватски курорт. Хотел „Корчула“. Наел е апартамент. Искаш ли номера?

— Кажи го.

Устните му се изкривиха в дразнеща усмивчица.

— Трийсет и пет-нула-шест. Бас държа, че очакваше да не го знам.

Тя стана от пейката.

— Кажи на шефа си, че предпочитам да ме застрелят китайците или севернокорейците, отколкото ти да ми помагаш. Престани да ми се мотаеш в краката.

— Нямам нищо против. И без това не си ми симпатична.

Тя огледа зимната градина. Децата си тръгваха. Преброи още шестима души на другите пейки. Две жени и четирима мъже. Никой не обръщаше и най-малко внимание на любителя на пилешко. Тя се почувства доста самотна. Единствените двама агенти, на които можеше да се довери във връзка с тази бъркотия, се намираха в Хърватия. Тук бе принудена да се оправя сама. А щеше да е с вързани ръце, докато Котън не разгадаеше кода. Последното му шифровано съобщение показваше, че е близо до целта.

Тя си тръгна. Любителят на пилешко остана сам на пейката.