Метаданни
Данни
- Серия
- Котън Малоун (10)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Patriot Threat, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Дамянов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2019)
Издание:
Автор: Стив Бери
Заглавие: Заплахата на патриота
Преводач: Боян Дамянов; Любен Любенов (Дж. Байрон); Любомир Николов (Р. Бърнс)
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Излязла от печат: 25.02.2016
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Мария Славкова
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-400-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11383
История
- — Добавяне
32
Министерство на правосъдието
Правен отдел
Доклад
24 февруари 1913 г.
Относно: Ратифицирането на 16-ата поправка
към
Конституцията на Съединените щати
Преди време Държавният секретар се обърна към Правния отдел с молба да се установи дали уведомленията за ратификация от отделните щати на предложената 16-а поправка към Конституцията са надлежно оформени и ако бъде установено, че са в необходимата форма, Правният отдел да подготви съответното съобщение, което да бъде направено от Държавния секретар в съответствие с Раздел 205 от Кодекса с федерални закони. Преди единайсет дни Правният отдел изпрати на Държавния секретар подробен доклад относно проблеми, констатирани в процеса на ратификация на 16-ата поправка. Без да повтарям какво се казва в него, ще се огранича да попитам защо не се предприемат никакви действия по отношение на съдържанието му. Струва ми се, че ситуацията изисква нещо много повече от сегашното мълчание предвид сериозното естество на повдигнатите въпроси (поради която причина бе включен и примерът с Кентъки). Въпреки това, вместо да разпореди по-нататъшно разследване, Държавният секретар сега иска разяснение от правна гледна точка относно правомощията му да обяви конституционната поправка за ратифицирана. Върховният съд никога не е обсъждал конкретно този въпрос, но по делото „Фил срещу Кларк“ постановява, че
Онова, което се изискваше от президента, бе просто да изпълни един акт на Конгреса. Не да твори закони. А само да изпълни волята на законодателната власт за определяне и обявяване на събитието, при което нейната изразена воля да влезе в сила.
Същият принцип се отнася и до Държавния секретар по отношение на обявяването на предложената поправка за ратифицирана. Конгресът го е овластил да обяви „изразената воля“ на щатите по отношение на предлаганата поправка. Държавният секретар е единственият член на администрацията, който може да осъществи този правен акт. Как точно ще го направи, може да реши единствено той. Историята обаче е пълна с уроци.
Що се отнася до всички конституционни поправки, одобрени (или отхвърлени) от 1787 г. насам, във всеки отделен случай Държавният секретар е декларирал, че необходимият брой щати са уведомявали Департамента за своето одобрение или неодобрение. И тази декларация никога не е била оспорвана от който и да било съд.
Ким спря да чете.
Ето го доказателството, че през 1913 г. е имало съмнения относно валидността на Шестнайсетата поправка към Конституцията, точно както бе предположил Анан Уейн Хауъл. Знаеше, че поправката е обявена за действителна — той провери в книгата на Хауъл — на 25 февруари 1913 г., един ден след изпращането на документа, който държеше в ръцете си, до държавния секретар. Но както отбелязваше Хауъл в книгата си, с това свое действие държавният секретар бе казал само, че поправката е „действителна“, а не че е „надлежно ратифицирана“. Нюанс, разбира се, но важен. Може би държавният секретар бе прибягнал до него след получаване на писмените съображения на Правния отдел?
Но какво гласяха тези съображения?
В документа се премълчаваха всякакви подробности, като вместо това се правеше препратка към друг документ, предхождащ го с единайсет дни. Той прехвърли целия свитък, но не откри копие от въпросния документ. Затова пък намери доклад от министъра на финансите Хенри Моргентау до президента на Съединените щати с дата 26 януари 1937 г. Този доклад също се споменаваше в книгата на Хауъл. Като още един непотвърден факт.
Сега потвърждението беше тук.
В изпълнение на издадената президентска заповед графичното оформление на банкнотата от 1 долар бе променено през 1935 г. Внесените промени са, както следва: върху лицевата страна синята цифра 1 бе променена в кафява и смалена по размер; сивата дума ЕДИН вдясно бе премахната; печатът на Министерството на финансите бе смален, а отгоре бе насложен надпис ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ; а към печата бе добавен стилизиран надпис ЕДИН ДОЛАР. Обратната страна също бе изменена с включването на Държавния печат на Съединените щати. По Ваша изрична молба (както е отбелязано на следващата страница) печатът е изобразен откъм обратната си страна вляво и откъм лицевата вдясно.
Ким обърна страницата и разгледа изображението на банкнотата. Рузвелт изрично бе поискал двете страни на печата да бъдат поставени по този конкретен начин.
В документа се обясняваше, че обратната страна на държавния печат, както е изобразен на променената банкнота от 1 долар, представляваше пустинен пейзаж, в центъра на който се издигаше недовършена пирамида от 13 стъпала, а над нея бе поставено всевиждащото око на Провидението. В основата на пирамидата бяха гравирани римските числа MDCCLXXVI, обозначаващи 1776 г. В горната част на печата бе изписана латинската фраза ANNUIT COEPTIS, която означаваше „Бог закриля нашето дело“. В основата на печата имаше полукръг с цитат от Вергилий: NOVUS ORDO SECLORUM, „Новият ред на столетията“, намек за настъпващата Американска ера. Наниз от тринайсет перли се спускаше встрани, към ръба на банкнотата.
Върху лицевата страна на държавния печат бе изобразен белоглав орел, символът на Съединените щати. Над главата на орела тринайсет малки ярки звездички бяха групирани в голяма шестолъчна звезда. Пред гърдите му имаше издигнат хералдически щит с тринайсет ивици, наподобяващи тези на американския флаг. Звездите и ивиците символизираха тринайсетте първоначални щата в съюза. В човката си орелът държеше девиз: E PLURIBUS UNUM — „От много — един“. В ноктите на левия си крак бе стиснал тринайсет стрели, а в десния — маслинено клонче с тринайсет листа и тринайсет маслини. Заедно те символизираха взаимно противостоящите сили на мира и войната. Още един наниз от тринайсет перли се спускаше встрани, към ръба на банкнотата.
Специално внимание бе обърнато на въпроса Ви относно наличието на скрито послание в Държавния печат. Фактът, че с прекарването на линии между буквите A M S O N на обратната страна на печата не само се образува шестолъчна звезда, но и че с въпросните букви може да се изпише думата МАСОН, няма обяснение. Държавният печат на Съединените щати е правен в течение на 13 години, от 1776 до 1789. Разгледани и отхвърлени са били много проекти. Печатът е богат на визуална символика, особено с повтарящата се употреба на числото 13. Но всичко това е целяло да придава на дизайна патриотичен привкус, възторг от новосформираната държава Съединени американски щати. Няма открити никакви доказателства за каквито и да било тайни послания, включени в първоначалния замисъл.
Най-новата промяна в оформлението на банкнотата от един долар се извърши през периода от края на 1933 до края на 1934 година, в изпълнение на Вашата заповед. Участваха много служители на Министерството на финансите, повечето от които са били назначени през годините, когато Мелън е бил министър, но не са установени никакви опити от негова страна да повлияе върху промените.
Останалите копия от документи се отнасяха до графичното оформление на банкнотата от 1935 г., като съдържаха обосновки за едно или друго художествено решение. Нищо от това не изглеждаше особено интересно.
И тогава Ким се натъкна на друг доклад. По-нов. Написан през последните деветдесет дни. От Пол Ларкс до сегашния министър на финансите.