Стив Бери
Заплахата на патриота (29)

28

Венеция

Изабела се бе преоблякла и бе изсушила косата си. Багажът й беше във водното такси, до кормчията, заедно с двете пътни чанти, които Люк Даниълс бе метнал на борда. Пътуваха към летището. На излизане от круизния терминал Люк бе провел кратък телефонен разговор. След което я бе информирал, че не само Хауъл, но и Ким, както и жената с документите се намират понастоящем на ферибота за Задар, Хърватия, и трябва да пристигнат там след около три часа.

Точно каквото искаше да чуе. Следата, за кратко време изстинала, отново беше гореща. Самочувствието й се бе възвърнало, мислеше позитивно, владееше положението. Ето защо си уреди набързо чартърен полет, с който да пресекат Адриатика и да бъдат готови за пристигането на ферибота. Единственото нещо, което Даниълс бе пропуснал да спомене, бе откъде знае всичко, което й бе казал.

И тя го попита.

— Малоун е на ферибота — усмихна се той. — Сложихме на Хауъл проследяващо устройство, след като те бутна във водата, и то ни отведе до него.

Бяха сами в кабината, която побираше десетина души. Водното такси газеше дълбоко и ревът на двигателите заглушаваше разговора им.

— Може би все пак е добре, че Малоун не се подчинява на заповеди — сви рамене тя.

Иначе сега щеше да се намира в изходна позиция и три месеца работа да са отишли на вятъра.

— Този Хаим Саломон… — каза Люк. — Действително ли е толкова важен?

Нямаше да загуби нищо, ако му разкажеше повече по темата.

— Бих казала, че да. Континенталният конгрес бил разорен, без злато и сребро, а по онова време парите трябвало да бъдат обезпечени с реални гаранции. Всяка колония си печатала свои банкноти, но се разразила хиперинфлация. Цените се покачвали стремглаво, търговците отказвали да приемат континентални долари. Страната отчаяно се нуждаела от френския заем, но той така и не идвал. Вместо това дошли френски книжни пари и наводнили американския пазар. С тях се плащало на войниците, воюващи с нас.

Тя обясни на Люк как Хаим Саломон пръв си дал сметка за ползата от тези книжни пари и започнал да ги изкупува. Но това било съпроводено с риск. Ако Американската революция се проваляла, банкнотите щели да изгубят всякаква стойност и Саломон нямало да може да си възстанови инвестицията.

— Но той вярвал в каузата — заяви тя. — И с делото си финансирал Континенталната армия. Инвестирал цялото си състояние, за да изкупи въпросните банкноти. След което отпуснал кредити на Конгреса, главно от собствените си средства. Очаквал да му бъдат изплатени след приключване на военните действия, но починал през хиляда седемстотин осемдесет и пета година, преди това да се случи.

— След което вдовицата му била измамена и не получила нищо?

— Измамена е силна дума. Тя представила документи за дължимите суми и поискала да й бъде платено, но документите някак си изчезнали. А без тях нямало как да докаже какво й се дължи. Въпросните документи липсват от хиляда седемстотин осемдесет и пета.

Моторницата заобиколи северозападния ъгъл на Венеция и се насочи към международното летище.

— По време на Американската революция Саломон и Джордж Вашингтон се сближили. Вашингтон бил благодарен на Саломон за всичко, което вършел, и когато войната приключила, го попитал какво би желал да получи в отплата. Човекът бил скромен и казал, че не иска нищо за себе си, но би пожелал нещо за американските евреи. И така, години по-късно, вече като президент след смъртта на Саломон, Вашингтон се погрижил в печата на Съединените щати да се включи елемент, с който се отдава почит на евреите. Имаш ли банкнота от един долар?

Той намери такава в портфейла си и й я подаде.

Изабела я обърна и забоде пръст от дясната страна, над познатия орел, стиснал с крак тринайсетте стрели.

— Погледни тук, над птицата. Тринайсет звездички. Забелязваш ли нещо?

С върха на пръста си тя очерта два триъгълника.

Шестолъчна звезда.

— Звездата на Давид — каза тя. — Подаръкът на Вашингтон за Хаим Саломон.

Той беше изумен.

— Как не съм забелязал това преди?!

— Малко хора са го забелязали. Но видиш ли го веднъж, гледаш все в него. Като онази бяла стрелка в логото на „Федерал Експрес“.

Изабела забелязваше вълнението му. Тя също се бе развълнувала, когато за пръв път бе чула това.

— Предполагам, че историята не е била сред любимите ти предмети в училище?

— Никак даже не си падах по нея. Не беше за мен.

— На Пол Ларкс му било възложено от министъра на финансите да разследва някои деликатни въпроси, свързани с Хаим Саломон и иска на наследниците му. Президентът лично бил поръчал това разследване. Ларкс се натъкнал на някаква информация, но за жалост, всичко по-важно било прочистено от Андрю Мелън през двайсет и пета година, когато Конгресът за пореден път обсъждал дали да одобри изплащането на въпросния дълг. Следващото разследване, поръчано през трийсет и седма от Рузвелт, потвърдило, че най-вероятно Мелън е прибрал полиците на Саломон.

— Което доказва, че понастоящем правителството на САЩ дължи на наследниците му триста и трийсет милиарда?

— Нещо такова.

— Не разбирам. Как би могло това да интересува човек като Ким Чен Ин? Е, добре, да кажем, че дължим някому триста и трийсет милиарда долара. От това не бива да се прави международен въпрос.

Тя имаше нужда да спечели доверието му.

Намери ги тия документи, Изабела!

Нямаше как да разочарова шефа си.

— Ларкс има копия от поверителни документи…

— Разбирам. Но оригиналите са си все така при вас. Не е дошъл краят на света, я.

— Всъщност е. Тези копия са важни, особено ако знаеш какво държиш в ръцете си. Не искаме да ги подхвърлят разни хора. А пък Анан Уейн Хауъл, при целия си фанатизъм, може би знае какво точно означават.

Тя се запита колко ли време Люк Даниълс бе работил с отряд „Магелан“. Според онова, което бе чувала, там наемаха само най-добрите. Стефани Нел, дългогодишната ръководителка на звеното, беше жива легенда. Навремето тя сама бе обмисляла да кандидатства за място в отряда. Дълго време едно от изискванията бе кандидатът да има юридическо образование, но в последните години то беше отпаднало. Може би Стефани щеше най-сетне да я забележи. Да се прехвърли в международния шпионаж — това би било добър ход. Тя бе успяла да вкуси от тръпката при няколко предишни мисии.

Даниълс я гледаше усмихнато.

— Ти май наистина ме смяташ за идиот.

Тя не отговори.

— Чувам какво ми казваш. Но дали ти чуваш аз какво ти казвам? Да си даваш толкова зор за някакви копия? Глупости. Но хайде, от мен да мине: оставям те да запазиш за себе си онова, което не искаш да ми кажеш. Поне за още известно време. Защото за момента то няма никакво значение.

Тя продължаваше да мълчи.

— Челюстта ли ти се схвана? — попита той. — И на мен ми се случва понякога. Един съвет: не се пробвай да пробуташ измишльотините си на Котън. Той е…

На лицето й за миг се изписа объркване, което не убягна от погледа му.

— Малоун. Той е жесток. Аз? Аз съм направо сладур в сравнение с него. Докато той има нулева толерантност към разни глупотевини. Не го дразни.

— Ще запомня.

Тя замълча, докато Люк преобръщаше доларовата банкнота в ръцете си.

— Това със Звездата на Давид е направо изумително — каза той. — За малко да ме преметнеш.

— Казах ти самата истина. Има много изумителни неща в банкнотата от един долар. — Тя реши да му подхвърли още една пикантна подробност. — В последните години дизайнът на банкнотите от десет, двайсет, петдесет и сто долара също е изменен. Добавени са много нови елементи и елементчета, за да затруднят фалшификаторите. Чувал ли си за Закона за бюджетното финансиране?

Той поклати глава.

— Раздел трети от въпросния закон изрично забранява на Министерството на финансите и на Монетния двор да използват каквито и да било бюджетни средства, за да изменят дизайна на банкнотата от един долар. — Тя посочи с пръст зелената хартийка на масата. — Тя си остава такава, каквато е.

Изражението на лицето му питаше: Защо? И тя му пусна следващата въдица:

— Това е само част от онова, което сме дошли да научим тук.