Стив Бери
Заплахата на патриота (46)

45

Ким привърши обяда, сервиран в стаята му преди половин час. Бе случил на добър хотел — направо луксозен, с изглед към залива, предлагащ равнище на обслужване, каквото можеше да се очаква от категорията му.

След като изоставиха спасителната лодка, двамата с Хана се бяха добрали до малко предградие, северно от Задар, откъдето взеха такси. Шофьорът им бе препоръчал хотела и ги бе докарал до вратата. През цялото време Ким бе стискал здраво черната кожена чанта. Като цяло планът им за бягство бе проработил перфектно. Беше се отървал от американеца, документите бяха у него, готов бе за следващия си ход.

Хана си вземаше душ; той имаше нужда да направи същото. Беше навлякъл мек халат от гардероба, защото дрехите им бяха дадени за пране. Трябваше да си купят нови, но това можеше да почака за по-късно днес или утре. Апартаментът им беше най-големият в хотела, с две спални, две бани и просторна всекидневна. Големи френски прозорци водеха към тераса с изглед към морето. Денят беше мразовит, макар вятърът да бе отслабнал, а мъглата се бе вдигнала до тънка слоеста облачност. В залива все така се гонеха разпенени вълни.

Документите от чантата бяха разстлани върху масата — трофей, задигнат направо от секретните архиви на Министерството на финансите във Вашингтон. Той знаеше, че най-важен е единственият оригинален лист сред тях. Жалко, че не бе успял да поговори малко повече с Хауъл. Беше намислил да изцеди от него информация под заплахата да навреди на любовницата му. За съжаление, вече не разполагаше с този лост, нито пък със самия Хауъл. Ето защо се налагаше да стигне сам до истината.

В пътната чанта носеше лаптоп, който сега беше свързан към безжичната мрежа на хотела. След бърз преглед на новините от деня се натъкна на тревожна новина от Северна Корея: шестима висши правителствени служители били арестувани, съдени и признати за виновни в „опит за отхвърляне на обществения строй чрез престъпен заговор с използване на подмолни методи с крайна цел овладяване на върховната власт в партията и държавата“. Съзаклятниците били обявени за „най-гнусните национални предатели на всички времена“. И шестимата били екзекутирани незабавно. Той прочете списъка с имената им и констатира, че четирима бяха негови източници на информация, които редовно бе ползвал. Един от тях го бе осведомил за превода на парите през Венеция. Това не можеше да е съвпадение. Неговият полубрат беше по следите му.

Ким бе очаквал последици от кражбата на парите, но не толкова скоро. По какъв начин в Пхенян бяха проследили издънката във Венеция? Самият той не бе получил никаква вест от хората, наети да откраднат 20-те милиона, но тяхната съдба не го интересуваше. Освен ако не бъдеха арестувани и разпитвани, нищо не можеше да ги свърже с него. Никой не го бе видял и когато се качваше на ферибота. Нямаше как да стане. Всичко се бе случило толкова спонтанно. Чрез новината за шестимата екзекутирани неговият полубрат изпращаше послание до света. След десетилетия инерция Северна Корея беше като циментирана. Как го бе казал баща му? Трябва да обвием в гъста мъгла средата, в която действаме, за да не допуснем враговете ни да знаят за нас каквото и да било. Следователно, когато пелената от мъгла биваше нарочно повдигана, това би трябвало да означава нещо.

Лаптопът му иззвъня, сигнализирайки за получена поща. Той погледна името на подателя. ПАТРИОТ. Така се подвизаваше Анан Уейн Хауъл. Имаше съхранени стотици съобщения под това име.

Той придърпа лаптопа и отвори съобщението.

Ти ме изостави на ферибота. Допускам, че си духнал с едната спасителна лодка, а онзи американски агент, Малоун, е бил в другата. Той дойде да ме разпитва, след като ти избяга, после на свой ред си тръгна, когато подадоха сигнала за пожар.

Не че ми липсва. Беше дошъл да ме върне в Съединените щати. Предполагам, че ти си причинил пожара. Сега мога да ти кажа, че без мен нищо не можеш да постигнеш. Има неща, които не знаеш. Искам да ми върнеш Йелена жива и здрава. Искам свободата си. Ти разполагаш с онова, което ми трябва, за да докажа невинността си. Да сключим сделка. Навит ли си?

Ким определено беше навит.

За негова радост, Хауъл очевидно не знаеше за случилото се в морето. В което нямаше нищо за чудене предвид бурята и падналата мъгла. Видимостта беше нулева. Малоун се беше запилял нанякъде, а Хауъл очевидно бе успял да избяга и сега правеше опити да се свърже с единствения човек, който бе в състояние да му помогне.

За съжаление, беше прав. Имаше неща, които Ким още не знаеше, а и нямаше време да ги открива сам. Шестте екзекуции сами по себе си бяха достатъчна причина за ускоряване на процеса. Откриването на историческите и правните подробности около загадката беше едно, но какво щеше да направи с информацията, след като веднъж се сдобиеше с нея — съвсем друго. Щеше да се наложи да маневрира между юристи и журналисти, между медиите и съдебната система. Нямаше да му е лесно да постави Америка на колене, но това вече не изглеждаше чак толкова невъзможно.

Пръстите му заиграха по клавишите. Трябваше да формулира убедителен отговор.

Малоун залагаше на това, че Ким ще реагира като хазартен играч. От малкото, което бе чел за него, и от онова, което бе видял с очите си, той очевидно се смяташе за по-умен от останалите. А подобна арогантност обикновено води до грешки. Затова и Хауъл изпрати на Ким този имейл, възползвайки се от основната му слабост. Амбицията.

Малоун вече разбираше залога. Ким искаше да унищожи Съединените щати, а ако с това успееше да причини неприятности и на Китай — още по-добре. За негова чест, той се бе натъкнал на нещо, което би могло и да проработи. Малоун съвършено сериозно бе казал, че е най-добре да задържат Ким тук, в Хърватия, и да се молят да няма свои хора, очакващи инструкции, отвъд Атлантика. Стефани му бе казала по-рано, че в АНС са получили съдебна заповед да подслушват конкретно телефона на Ким. Както обикновено обаче, всичките милиони телефонни разговори до и от територията на Съединените щати се следяха. Този път ключовите думи, заложени в софтуера, включваха подоходен данък, Шестнайсета поправка, Андрю Мелън и Рузвелт.

— Мислиш ли, че е видял имейла? — попита Изабела.

— И ако го е видял — включи се и Люк, — дали ще налапа въдицата?

— Това е единственият му шанс. — Малоун бе абсолютно уверен. — Има неща, които просто не знае.

Бяха все още в Американския център, който беше временно затворен за външни лица. Дрехите му бяха влажни от морската вода. Компютърът звънна. Погледите на всички бяха приковани в отговора на Ким.

Готов съм на сделка.

Рискът, който Ким поемаше, беше огромен, но той си въобразяваше, че е пресметнат и оправдан. Хауъл, беглец от американското правосъдие, едва ли изпитваше особени симпатии към федерален агент като Малоун. Ким също трудно можеше да мине за негов приятел, но пък Хауъл си мислеше, че държи Йелена, а тя поне му беше важна. От него се искаше да поддържа още известно време това впечатление.

На екрана се появи ново съобщение от Хауъл:

Трябва да се срещнем. Ще доведеш и Йелена, за да се убедя, че е добре. Тогава ще ти кажа неща, които ще ти отворят очите. Не знам какво си намислил, нито ме интересува. Но ако изобличиш цялата тази измама, само ще ми помогнеш. Не искам да вляза в затвора. Вложих години от живота си в това разследване, а не всичко, което знам, е написано в книгата. Всъщност най-важното парче от пъзела е вече у теб. Оригиналният лист с числата. Но за да ти свърши работа, трябва да си поговорим.

Изабела бе принудена да признае пред себе си, че замисълът на Малоун е доста хитър. Манипулираше един мошеник, експлоатирайки собствените му страхове и очаквания в негова вреда. По подобен начин самата тя се справяше с данъчните измамници, като ги караше да си мислят, че целта й е да им помогне, докато целта й беше да изкопчи от тях истината. Разследвала бе десетки такива случаи и 93 процента бяха завършили с осъдителна присъда. Подхождаше избирателно, избягваше трудните за доказване случаи и концентрираше усилията си върху истинските престъпници. За съжаление, тук не можеше да си позволи подобен лукс. Трябваше да играе с картите, с които разполагаше.

Люк Даниълс се бе оказал прав. Малоун беше твърд и умен. Тя също.

От Ким се получи нов отговор.

И как предлагаш да стане това?

— Налапа въдицата — ухили се Люк.

Малоун кимна на Хауъл.

— Издърпай го на брега.