Стив Бери
Заплахата на патриота (61)

60

Вашингтон, окръг Колумбия

Стефани пристигна в Националната галерия, следвана по петите от Джо Леви. Използваха импозантния южен вход. Бяло мраморно стълбище водеше до втория етаж. Там, сред гора от масивни колони, ги очакваше любителят на пилешко.

— Записа ли всичко? — попита тя.

Той кимна.

— Всичко, до последната дума.

— Поздравления!

Каза го искрено. Човекът бе изиграл перфектно ролята си. Технологията, с която им се бе похвалил китайският посланик, се намираше и в Съединените щати и тя я бе използвала, да му върне услугата. Всичко казано преди минути на онази пейка беше запаметено за вечни времена. Тримата влязоха в сградата и още веднага след входната врата, преди проверките за сигурност, свърнаха в едно помещение, което се наричаше „Залата на основателите“. Върху тъмните дъбови ламперии висяха маслени портрети, а над камината беше този на Мелън. Тя си отбеляза наум, че по ирония на съдбата се бяха върнали в изходната точка.

Тя знаеше, че след като китайският посланик си бе тръгнал от дома на Типтън, е била гледана под микроскоп. Това бе и причината да бъде включена в срещата, както й обясни Дани, докато пътуваха обратно за Вашингтон. Много от данните на АНС сочеха, че китайците са замесени и че комуникират пряко с Пхенян. Дани й бе казал това малко преди да го остави в Белия дом. И правилно бе заключил, че няма как да се отърват от китайците и че най-вероятно те са се сдушили зад гърба им със севернокорейците, което беше много лошо за Съединените щати.

И тогава й бе разказал една история:

— Всяка примамка за диви пуйки може да ти докара мъжкар в обсега. Това са около четирийсет метра. Но на четирийсет метра много неща могат да се объркат. Може да мигнеш, да мръднеш с крак, да ти трепне ръката при изстрела и мъжкарят да ти избяга. Ако обаче искаш да го докараш съвсем близо, ти трябва дяволски добра примамка. Защото, ако на теб примамката не ти прилича на пуйка, няма да прилича и на мъжкаря. Навремето много обичах да ходя на лов за диви пуйки. Ако имаш късмет да попаднеш на спокойно ято, тогава е лесно. Заставаш в засада на пътеката, по която минават, и ги чакаш да ти дойдат на мушка. Но когато са подплашени, това променя всичко. Подплашената пуйка не отива към ловеца, който издава погрешен звук, самият той е неспокоен или пък примамката му не струва. За да гръмнеш подплашена пуйка, всичко трябва да ти е наред, особено примамката. Сега се намираме в точно такава ситуация, Стефани. Имаме подплашена пуйка, която идва право към нас. И това, което ни трябва, е добра примамка.

Стефани и Котън трябваше да изработят примамка специално за целта.

Убедени, че китайците подслушват мобилния й телефон, те нарочно бяха използвали мобилна връзка, за да създадат перфектната примамка. Разговорът й с Котън от осмия етаж на „Мандарин Ориентал“ най-вероятно не бе засечен; едва ли някой би могъл да се приближи достатъчно, за да го прихване. Използвала бе стационарния телефон в кабинета на Джо Леви, за да проведе по-важните си разговори с Котън, при които бяха уточнили детайлите. След това бе организирала посещението си в Националната галерия, чиято единствена цел бе да подаде подвеждаща информация на отсрещната страна. Целият й разговор с любителя на пилешко, макар и привидно враждебен като онзи в Атланта, беше инсценировка, понеже той вече беше привлечен в отбора. Бяха продължили препирнята, доколкото бе възможно, а тя бе дълбоко впечатлена от импровизацията с двайсетдоларовата банкнота. Но основната идея бе да съобщят на подслушвачите, че Ким е в Хърватия заедно с точното му местонахождение. АНС го бе засякла в хотел „Корчула“ чрез сигнала от лаптопа му, който следеше от доста време. Ако китайците успееха да убият Ким, с това всичко щеше да приключи. Действително, смачканият лист хартия щеше да попадне в техни ръце, но доколкото тя ги водеше с няколко обиколки, нямаше да им свърши никаква работа. Никой нямаше да пострада. Ако ли пък опитът им се провалеше, Ким просто щеше да бъде побутнат още малко към капана, заложен от Малоун. Така или иначе, добрите печелеха.

Тя се бе затворила в кабинета на Каръл Уилямс и по нейния стационарен телефон бе научила от агента, изпратен от посолството в Задар, за нападението в хотела, при което един човек бе застрелян от Ким. Както и че Ким бил придружен от млада жена. Неизвестното в случая бе с какви ресурси разполагат китайците на терен в Хърватия и дали бяха в състояние да се прегрупират и да нападнат влака. Но това беше риск, който Котън се бе съгласил да поеме.

След като шифърът бе разгадан, Котън й се бе обадил по мобилния телефон, за да съобщи този факт на света, а междувременно й бе изпратил грама с вярното решение. На свой ред тя го бе препратила с кодиран есемес на Джо Леви, като в същото време бе подмамила любопитните си слушатели до писалището, за чието съществуване знаеше отдавна.

Ако на теб примамката не ти прилича на пуйка, няма да прилича и на мъжкаря.

За щастие, „Смитсониън“ разполагаше с ресурсите да удовлетвори спешната й молба. Лабораторията по консервация се занимаваше с реставриране на стари книги, но знаеше и как да изработи точно копие на древен документ. И така, от Министерството на финансите тя се бе свързала с Ричард Стам и след по-малко от два часа той й бе изработил перфектната примамка. Хартиен плик, изкуствено състарен, за да изглежда на осемдесет години, а вътре — сгънат лист хартия, отпечатан на механична пишеща машина с текстилна лента, с каквато разполагаше лабораторията. Котън й бе подсказал какво да напише, а тя бе дооформила стила.

Г-н Президент, надявам се, че моята малка гатанка Ви е доставила същото удоволствие при решаването й, каквото и на мен, докато я съставях. Исках да видя дали ще изпълните указанията ми и се радвам, че сте го сторили. За съжаление, няма нищо за откриване. Страната ни не е заплашена от нищо, ако не броим Вашите собствени действия. Когато четете това, аз със сигурност ще съм вече мъртъв. Но ако по някаква причина откриете това послание преди смъртта ми, много Ви моля да споделите с мен мислите си по въпроса. Обещавам да им отделя същата любезност и внимание, с каквито винаги сте изслушвали моите.

Тя бе виждала писалищния шкаф още преди да знае за множеството му тайни отделения. И така, пликът с фалшифицираното послание бе изпратен на Стам, за да го скрие в едно от тях. Китайците бяха засекли обаждането й до Джо Леви по мобилния телефон. И като истинска подплашена пуйка се бяха затичали право към неустоимо привлекателната примамка. От нея и Леви се искаше само да изиграят убедително ролите си.

Сега китайците вече си бяха получили наградата, която обаче не беше никаква награда. Щяха да заключат, че цялата тази история е била просто лично отмъщение на един богаташ към президента, стара вендета без връзка с настоящето. Междувременно разгаданият от Малоун код бе предаден на Каръл Уилямс от любителя на пилешко насаме, веднага след срещата му със Стефани в зимната градина.

Едуард Савидж Елинор Къстис

Марта Вашингтон 16

Стефани се надяваше, че докато с Джо Леви изнасят представлението си, Каръл ще е успяла да реши загадката. Както й бе казал Дани преди няколко часа, докато го оставяше с колата си пред Белия дом: Запомни, мишката, която стигне втора до капана, винаги отмъква сиренето.

Каръл Уилямс влезе при тях в Залата на основателите. Наоколо имаше доста посетители, защото гардеробът беше наблизо. Настаниха се удобно на няколко меки кресла около камината, под портрета на Мелън. Любителят на пилешко остана да пази до вратата, макар вече да нямаше опасност — пуйките си бяха отишли.

— Беше лесно — каза Каръл. — Не се наложи дори да търся в интернет. Това го знам.

Телефонът на Стефани избръмча. Непознат номер. Тя реши да отговори.

— Госпожо Нел, това е обаждане на добра воля, изпълнявам указания — каза мъжки глас, който тя веднага позна.

Китайският посланик.

— Нашите приятели от юг не останаха доволни от онова, което получих от вас. Оказа се не толкова… информативно, колкото се бяха надявали. Дали написаното е истина или лъжа, за нас няма значение. Каквото и да си мислите, ние просто се опитваме да угодим на двамата си съюзници едновременно. Но е крайно неприятно, че се оказахме по средата на едно такова противоборство. Ние си свършихме работата. За нас случаят е приключен. Не мога да кажа същото за нашите приятели от юг. В момента те са поели операцията в чужбина и са твърдо решени да елиминират и последните остатъци от проблема. Предавам ви това като знак на добра воля и за да ви покажа, че не сме ви врагове.

Тя пое дълбоко въздух.

— Имат свои обучени хора на място, в Хърватия — продължи посланикът. — Опитали са се да елиминират Ким, но не са успели. Сега са изпратили подкрепления да довършат задачата. Имат нареждания да убият Ким, дъщеря му, Хауъл, както и всеки друг, когото открият във влака, което включва и евентуални американски агенти. Както казах, много са ядосани.

Посланикът очевидно беше добре информиран.

— Благодаря за предупреждението.

— За нищо. Така се постъпва между приятели.

Войната е на два фронта, бе й казал Котън. И беше прав. Тя бързо изпрати още един есемес.