Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (97) (Знакът на хилядолетието)

10

Тунелът ги отведе при ново стълбище, този път с голи каменни стени. Тринайсет стъпала по-нагоре стигнаха до площадка с обратен завой, подобна на онази по пътя на идване. Следваха още двайсет стъпала и нова площадка. Каменна плоча препречваше изхода. До нея имаше друга матрица с мозайки.

— Последната — каза Камерон и започна от долния ляв квадрант.

Плочата в основата на стълбището се затвори, докато горната се завъртя и разкри гъста джунгла. Лъхна ги струя свеж нощен въздух.

— Свобода — промълви Сюзан, докато излизаха от отвора зад храма.

Миг по-късно плочата се плъзна на мястото си, сякаш управлявана от древен брояч.

— Затварящият механизъм — каза Камерон. — Вече знаем тайната на целия цикъл.

Сюзан го целуна по бузата.

— Благодаря.

— Защо?

— За най-чудесното и най-страшното преживяване в живота ми.

Той се усмихна.

— Ако останеш с мен, Сюзан, ще трябва да ме целуваш непрекъснато.

Заобиколиха сградата и стигнаха до входа от лявата страна на комплекса, където само преди два дни ги бяха заплашвали Строк и терористите. Сега същото място край каменната колона се охраняваше от двама тюлени, които обърнаха тъмните си от маскировъчната боя лица към тях и подозрително присвиха очи.

— Здрасти — каза Сюзан. — Ние сме онези, дето бяха затворени долу.

Един от войниците погледна към храма, после пак към тях, и попита:

— Как успяхте, госпожо?

— Дълга история — отвърна Камерон и прегърна Сюзан, която също плъзна ръка около кръста му и пъхна палец в задния му джоб, преди да продължат напред.

— Затова пък невероятна — прибави тя, докато минаваха покрай сепнатите тюлени и махаха с ръце на Рийд и японците.