Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (34) (Знакът на хилядолетието)

5

След един час стигнаха до песъчлива ивица край широката Рио Сан Педро. На Сюзан малко й се гадеше от топлината и влагата, но иначе понасяше добре дългия поход, макар че трябваше да полага усилия, за да поддържа темпото на тюлените и Камерон, който изглеждаше във великолепна форма.

По лицето й се стичаше пот. Прохладният ветрец покрай реката приятно освежаваше и тя с наслада затвори очи.

Лейтенант Лобо реши да направят почивка. Свалиха очилата си и взводният запали нова светлинна пръчка.

Сюзан разклати манерката на кръста си. Беше почти празна. Според нарежданията на Лобо всеки от групата трябваше редовно да пие, за да не се обезводни.

Тя погледна кристалните води на Рио Сан Педро. Лунните лъчи се отразяваха в спокойната й повърхност.

— Водата би трябвало да е чиста — отбеляза Камерон. — Но все пак не е зле да използваш пречистваща таблетка.

Докато лейтенантът проверяваше местоположението им с електронното си устройство, двама от тюлените отидоха до реката, за да си напълнят манерките. Сюзан и Камерон седнаха един до друг и потърсиха таблетките в раниците си.