Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (74) (Знакът на хилядолетието)

6

Антонио Строк стоеше насред обляно от лунна светлина поле от папрати, заобиколено от буйна растителност. С него бяха четирима от наемниците му. На останалите бе наредил да образуват широк полукръг напред, за да заловят диваците, оставили толкова явни следи, които несъмнено водеха към втора засада. Но местните не знаеха с кого си имат работа.

Предпазливостта му бе възнаградена с трима местни. Двама се опитаха да избягат и хората му ги застреляха, за голямо съжаление на Антонио. Искаше пленник, макар да не можеше да го разпита, защото се съмняваше, че туземците говорят някой от познатите му езици, а просто за да прати на останалите диваци ясно предупреждение. Третият обаче беше заловен жив.

Строк си сложи очилата за нощно виждане и уверено се приближи до покрития с рани полугол мъж, мускулест и млад, най-много двайсетинагодишен. Двама от хората му го държаха за ръцете и за глезените и го притискаха към земята.

Туземецът мълчеше и предизвикателно впиваше тъмните си очи в похитителите си.

— Донесете някой от мъртвите — заповяда Строк.

Двама довлякоха тялото на един от убитите и го проснаха върху папратите до живия пленник, който тъжно погледна мъртвия си другар.

— Кастрирайте трупа — нареди бившият руски офицер.

Един от наемниците извади ножа си, повдигна кожената препаска на убития и отряза члена му. Между краката на индианеца потече кръв. Наемникът хвърли пениса върху гърдите на пленника, който потръпна и плъзна поглед по слабините на обезобразения труп, окървавения нож и Строк. Антонио му се ухили.

— Сега вече картинката ти е ясна, Монтесума. Извадете очите на трупа.

Друг от войниците изпълни ужасния ритуал. Очните ябълки тупнаха до отрязания член върху гърдите на ужасения младеж.

— Сега е време да пратим послание на тия индиански копелета — рече Строк.