Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (36) (Знакът на хилядолетието)

7

Докато Камерон сваляше поредния кърлеж, залепил се точно под лявото коляно на Сюзан, тя разсеяно наблюдаваше как един от тюлените се навежда и потапя манерката си във водата. В същия момент забеляза странните петопръсти отпечатъци по кафеникавия пясък.

— Виж, Камерон — посочи към следите Сюзан.

Той присви очи.

— Хм… лейтенант!

Лобо вдигна поглед от електронното си устройство.

— Какво има?

— Предупредете хората си да внимават…

Слейтър внезапно скочи и се втурна по пясъка. Сред взрив от пяна и пръски от водата се появи дълго тъмно същество с широко разтворени челюсти. Манерката полетя във въздуха, войникът отскочи назад, но не достатъчно надалеч, за да избегне връхлитащото чудовище. Камерон се сблъска с младия мъж със силата и скоростта на опитен бейзболист и го отхвърли от брега, като се размина на сантиметри от затварящата се паст и се претърколи настрани, докато звярът изчезваше под кипящата повърхност.

Нямаше нито предупреждение, нито вик, просто светкавична атака, която не остави време на нито един от тюлените да реагира, да грабне оръжието си и да стреля по влечугото, което размаха опашка миг преди да потъне във водата.

— О, Господи! — възкликна Сюзан, докато лейтенантът и двама от хората му помагаха на Камерон и зашеметения боец да се изправят. По повърхността плуваха многобройни рубиненочервени очи, напомнящи на тлеещи въгленчета.

— Каймани — с удивително спокойствие отбеляза ученият. — Реката гъмжи от тях.

Един от бойците посочи няколко влечуги само на метри от брега.

Сюзан се приближи до Камерон.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма — отвърна археологът, докато отупваше сивкавия пясък от якето си.

Тя притисна длан към устата си.

Видимо потресен, лейтенант Лобо дойде при тях.

— Благодаря ви, господине.

Слейтър сви рамене.

— Извадих късмет.

— Късмет друг път — отвърна взводният командир. Погледът му вече не изразяваше безразличие, а уважение.