Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (31) (Знакът на хилядолетието)

2

Жоао Пеиксото бавно вървеше по огрените от луната плоски скали по брега на Рио Сан Педро. Водите й течаха на северозапад през равнините на Петен и плодородните низини, които водеха към Мексиканския залив.

Очите му бяха приковани в плиткия тесен проток между два дълги успоредни камъка. Жоао внимаваше да не падне в бистрите води, но не от страх от каймани, защото чудовищата предпочитаха да ловуват по здрач. Маите се бояха от кандиру, малка рибка, обитаваща реките в Централна и Южна Америка, която имаше странния навик да влиза право в уретрата и да разпъва острите си шипове, за да се закачи там. Двама от хората му бяха умрели в резултат от инфекции, предизвикани от микроскопичната рибка.

Жоао Пеиксото крачеше бос по покритите с хлъзгав мъх скали. На дясната му китка бе завързано глиганско черво, дълго метър и половина. Другият му край беше закрепен за стрела. Той притисна края й към опънатата тетива на махагоновия лък, прицели се и стреля във водата. Улучената риба се замята в отчаян опит да се освободи от пронизалото я острие.

Той се усмихна, издърпа червото и разгледа рибата — бе достатъчно голяма, за да нахрани трима, дори четирима. Извади стрелата и хвърли улова си на брега, после отново насочи вниманието си към протока.

Жоао Пеиксото беше наком, майски военен вожд, страж на върховните жреци, наследници на Пакал Вотан, най-великия вожд на древните маи. Но Жоао бе и местизо — етническа група, резултат от смесване на местни и европейци, обикновено испанци или португалци. Европейските колонизатори свободно бяха съжителствали с маите и бяха поставили началото на една смесена раса, на която той дължеше светлата си кожа и светлозелените си очи. Лицето му обаче изглеждаше гватемалско — кръгло, с широк нос и пълни устни, чийто ъгълчета сякаш винаги бяха увиснали и му придаваха вечно намръщено изражение. Чертите му бяха заинтригували британския мисионер от Белиз, посетил тяхното село в детството на Жоао. С него той бе прекарал част от юношеството си преди да го пратят за цял живот да охранява жреците дълбоко в джунглата. И също като баща си, той трябваше да открие външния свят, за да стане по-добър пазител на тайните на предците си. За тази цел в средата на осемдесетте прие гостоприемството на мисионерите и няколко години живя в предградията на Ел Субин, град в централна Гватемала. Но скоро разбра, че височините на юг са откъснати от леви партизани, които се сражават с правителствената армия. Когато британските мисионери се опитаха да помогнат на двама ранени бунтовници, войниците избиха всички и подпалиха мисията. Жоао успя да избяга на север, прехвърли планината и се върна в селото си в Петен, където му възложиха да пази старите жреци, почетна длъжност при маите.

Той забеляза друга риба и се приготви за удар, но изведнъж чу тътен на хеликоптер. Озадачен, Жоао тихо прескочи няколко скали и един корен на каучуково дърво и стъпи на брега. После взе наловената риба и се насочи към звука.