Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (63) (Знакът на хилядолетието)

7

През следващия час Сюзан поправяше повредената си техника. Въпреки усилията на терористите заблудени куршуми бяха разбили една от соларните клетки и радиостанцията, като по този начин бяха прекъснали сателитната връзка с Вашингтон. Накрая обаче тя успя да установи контакт и сега седеше пред лаптопа си в средата на каменния двор. Над главата й бръмчаха мухи. Камерон бе до нея. Преметнали автомати през рамо, на три метра от тях стояха двама от наемниците — единият бе зеленокосият. Маскировъчната боя смекчаваше славянските черти на лицата им. Селина надзърташе над раменете на учените.

В комплекса се бяха появили над двайсет мъже в камуфлажно облекло. Мнозина от тях седяха наблизо със смъкнати панталони и почистваха кожата си от насекоми. Други се мотаеха наоколо и разглеждаха поразителните произведения на доколумбово изкуство. Някои сочеха благородните метали и скъпоценните камъни, които украсяваха сградите и стените. Един от насядалите главорези улови погледа на Сюзан, бързо смъкна бельото си, хвана се за члена и извика нещо на непознат език, навярно на руски, което накара другарите му по оръжие да избухнат в смях. Свикнала с такива безсрамни прояви на тестостерон у строителните работници във Вашингтон, тя просто се извърна, без да му обръща внимание. Мразеше отвратителните терористи заради онова, което бяха извършили и се опитваха да извършат, но и още повече мразеше и презираше невероятно мършавата жена зад тях — Селина.

Екранът оживя и се появи съобщение, че [email protected] иска да разговаря с нея в Интернет.

— Давай — каза Селина и извади пистолет, който изглеждаше смешно голям в сравнение с тънката й като пръчка ръка, но Сюзан чувстваше, че терористката няма да се поколебае да го използва. Селина насочи оръжието към слабините на Камерон.

Археологът се намръщи.

— Запомни, puta — каза Селина с акцент, който можеше да е славянски, испански или смесица от двата. — Ако се опиташ да направиш нещо, гаджето ти повече няма да може да те чука. А както изглежда, това ще е голяма загуба.

Сюзан стисна зъби, но реши да не обръща внимание на грубостта й.

Камерон я потупа по ръката.

— Спокойно.

— Не се безпокой — без да откъсва очи от екрана, отвърна тя.

[email protected]:	Какво става? Връзката ли прекъсна?
[email protected]:	Просто техническа повреда. Вече всичко е наред.
[email protected]:	Добре… Прекалено много съвпадения при осемдесет процента.
[email protected]:	Колко?
[email protected]:	Сто деветдесет и две. И всичките изглеждат абсурдни. Намирисват ми на задънени улици. Вече пуснах проверка на целия свят. Задействал съм всички компютри в Бюрото. Заехме и няколко от Министерството на финансите и Лангли. Ще отнеме още час-два. Ще ти съобщя.

Сюзан обясни на Рийд теорията си за стесняването на честотния обхват, за да се повиши качеството на бинарната карта.

— Толкова много съвпадения — все още насочила пистолета си към Камерон, отбеляза Селина. — Интересно… но какво означава това?

— Още е рано да се каже — отвърна археологът.

— Продължавай така и никога повече няма да можеш да се изправиш. Гаджето ти ще трябва да търси удоволствие другаде, може би при Петров. Той има страхотна репутация в Киев. — Селина посочи напомпания със стероиди украинец, стиснал в ръка най-големия автомат, който Камерон бе виждал. Зеленокосият наемник го изгледа презрително. — Препоръчвам ти да се опиташ да ми отговориш още веднъж.

Той въздъхна и вдигна очи към Сюзан. Разбираше, че терористите ще го използват, за да я принудят да им се подчинява, както и обратното.

— Добре — примирено отвърна ученият. — Снощният сигнал ни даде дата от календара на маите, която отговаря на първи януари двехилядната година. Отгоре имаше нещо, което според нас е бинарна карта. Това ме кара да смятам, че в края на хилядолетието на обозначеното място ще се случи нещо важно. Засега не зная нищо повече. Вече видя теорията на Сюзан за подобряването на качеството, но ще се наложи да почакаме до довечера. Освен това ФБР ще разшири търсенето в целия свят.

— Така е много по-добре — каза Селина. — Питайте Рийд какво ще прави след това.

Сюзан се поколеба и терористката притисна пистолета си към слабините на Камерон. Той сведе очи към огромното дуло между краката си. Компютърната специалистка незабавно се подчини и секунди по-късно прочете отговора на шефа си.

[email protected]:	Вече се свързахме с Белия дом и ги информирахме за развитието на събитията. По-късно ще ти съобщя каква е следващата ни стъпка. Междувременно продължаваме да търсим съвпадения. Ти просто се приготви за сигнала довечера.
[email protected]:	Готови сме.
[email protected]:	Съобщи ми, ако ти трябва още нещо. Как се държат тюлените?
[email protected]:	Всичко е наред. Не се нуждаем от нищо друго.
[email protected]:	Добре. Продължаваме да разследваме убийствата. Засега няма нищо. Ще те държа в течение. Засега дочуване.
[email protected]:	Дочуване, господин Рийд.

Сюзан се намръщи и прекъсна връзката.

— Трябва да чакаме — каза тя. — До осем часа вечерта, когато е следващият сигнал.

— Добра работа. — Селина повдигна пистолета и леко го потърка в лявата буза на Камерон. — По-късно пак ще се видим, приятел.

Интонацията й не хареса на Сюзан.

— Ако не възразяваш, бих искал да продължа да се занимавам с йероглифите — каза Слейтър. — Те могат да ни подскажат много неща.

Облечена в невероятно прилепнали по тялото й черни дънки и тениска, терористката кимна.

— Петров има заповед нито за миг да не те изпуска от поглед. Свободен си да обикаляш в района. Но даже не си и помисляй да бягаш в джунглата. Няма да направиш и десет крачки.

И бавно и многозначително му намигна, а после се отдалечи.

— Мърша такава — обзета от странно чувство за собственост, измърмори Сюзан.

— Спокойно, спокойно — каза Камерон и започна да масажира раменете й. — Ако не те познавах, щях да си помисля, че ревнуваш.

— Ти нямаш ли си друга работа? — стрелна го с поглед Сюзан.

Археологът се усмихна широко.

— Какво ти е толкова смешно?

Камерон се изправи.

— Ела да ми помогнеш. — Той посочи една малка раница, която лежеше на земята до няколко книги за йероглифите. — Да идем да свършим още малко… — Археологът вдигна очи към Петров. С дългия си нож наемникът изкъртваше голямо парче нефрит, което украсяваше шапката на един от играчите, изсечени на стелата в края на двора. — Хей! — извика Слейтър. — Не го докосвай!

Зеленокосият вкара върха на ножа между варовика и нефрита и пренебрежително му махна с ръка.

Лицето на учения се сгърчи от гняв, той скочи и блъсна терориста.

— Казах ти да не го докосваш, идиот такъв!

Петров удари с приклада на автомата си Камерон по главата и го повали в безсъзнание върху каменните плочи. После замахна с крак, за да го изрита, но Сюзан скочи и се изпречи пред него.

— Не! Спри! Животно такова!

Тежко задъхан, наемникът се поколеба. Строк и Селина се втурнаха към тях — викаха нещо на руски и той отстъпи, яростно им отвърна и посочи археолога и после себе си.

Антонио коленичи до Сюзан, погледна раната на главата на Камерон и му премери пулса.

— Петров твърди, че Слейтър го нападнал. — Той отново заговори на руски и зеленокосият му подаде манерката си.

— Това животно оскверняваше стените! Камерон се опита да му попречи, но той не искаше да го чуе! — извика Сюзан, седна до Камерон, внимателно постави главата му в скута си и лекичко прокара пръсти по зачервената кожа между лявото му око и слепоочието му.

— Глупак — безразлично рече Селина.

Сюзан я прониза с поглед и отново насочи вниманието си към Камерон.

— Тези мъже са професионални убийци, госпожо Гарнет — каза Антонио. — Реагират смъртоносно. Слейтър има късмет, че Петров не го е застрелял… а, ето, свестява се.

Археологът изпъшка и се раздвижи. Сюзан притисна главата му към себе си и се вгледа в очите му, докато той премигваше, сгърчил лице от болка.

— Ох… главата ми…

— Спокойно — отвърна тя и навлажни бузите и раната му с вода. — Недей да говориш.

Строк се изправи.

— Нищо му няма. Не му позволявайте да заспи. И направете всичко възможно да не дразни хората ми. Не отговарям за глупавите му постъпки.

— Статуите… — започна Камерон и си пое дъх. — Не пипайте ста…

— Доктор Слейтър — прекъсна го терористът, — препоръчвам ви да не се пречкате на моите хора. Щом искат да си вземат по някой и друг сувенир, не трябва да им пречите. Аз определено няма да ги спра, щом това повдига духа им, стига да не се отклоняват от главните цели на акцията. Ясно ли е?

Археологът тежко въздъхна.

— Добре. — Строк се обърна към Сюзан. — Пригответе се за довечера. Търпението ми вече се изчерпва. Недейте да ме разочаровате.