Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (93) (Знакът на хилядолетието)

6

Камерон Слейтър не бе хазартна натура и определено можеше да свежда риска до минимум, като обмисли цялата налична информация преди да вземе решение. Знаеше, че глобалното събитие на 01.01.00 ще стане в Паленке. Знаеше също, че Пакал Вотан трябва да се върне там на тази дата, за да възроди човешкия дух и да го подготви за следващия Велик цикъл. В гробницата имаше каменни блокчета, които можеше да натисне. Предполагаше, че едно от тях не само ще разкрие изхода от камерата, но и ще им даде нови указания за това какво остава да се направи преди края на тринайсетия бактун.

— Но какво?

— Камерон? Каза ли нещо?

— Просто мислех на глас. — Сюзан седеше под отвора на шахтата, докато той продължаваше да претегля възможностите, убеден, че всички, освен истинската ще ги убият. Такива бяха маите.

— Онези двеста и шейсет байтови файлове — рече той. — Нали ги прегледа?

Сюзан кимна.

— И не откри система, така ли?

— Анализиращата ми програма не успя да ги разшифрова и не ми направи впечатление нищо особено.

— Маите обаче са били майстори на геометричните системи, както неотдавна сама се убеди. Анализирахме ли файловете от тази гледна точка?

— Всъщност не.

— Виж, трябва да мислим геометрично. Посланието е свързано с края на тринайсетия бактун.

— С нула първи, нула първи, нула нула.

— Точно така.

— Има ли начин да вкараме тук лаптоп?

Сюзан внимателно го изгледа.

— Моят е прекалено голям, но ще повикам Рийд. Навярно носи нещо по-малко, което може да работи в мрежа.