Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (77) (Знакът на хилядолетието)

1

18 декември 1999 г.

Застанала заедно с Камерон на ръба на кратера, Сюзан Гарнет гледаше звездното небе. Надигащата се от водата мъгла пречупваше лунните лъчи и излъчваше собствено сияние. Сивкави отблясъци танцуваха, разлюлени от прохладния ветрец. Носеха се тихи звуци на насекоми, маймуни и птици.

Въпреки великолепието си гледката не й доставяше удоволствие заради мрачния облак, който забулваше живота й след пристигането на руските главорези. За миг в тунела се бе появила светлина — когато групата на Строк се забави повече от нормално. Надяваше се на чудо, на някаква свръхестествена сила, която да накара наемниците да изчезнат, да й позволи да използва валтера, все още скрит в мръсните й дънки. Но терористите се върнаха от джунглата, макар и с петима души по-малко.

Тя въздъхна. Навярно все пак бе станало някакво чудо, защото командирът на руснаците изглеждаше гневен и изчезна с хората си в гората, отново оставяйки нея и Камерон сами със Селина и Петров.

— Време е — каза археологът.

Тя кимна.

— Да започваме.