Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (10) (Знакът на хилядолетието)

1

13 декември 1999 г.

— Опитах се да ти се обадя — каза Трой Рийд в момента, в който Сюзан влезе в кабинета му — но телефонът…

— Бях го оставила отворен. Надявах се да се наспя и утре сутрин да дойда свежа на работа. Но ти явно си имал други планове.

Трой Рийд изглеждаше ужасно. Тъмни кръгове заобикаляха кървясалите му очи. По лицето му беше наболо двудневно стърнище и на Сюзан й се стори, че усеща миризмата на потта му.

— Изглежда, нашият приятел се върна — с по-дрезгав от обичайния си глас рече той.

— Така ми казаха и твоите момчета, но не ми съобщиха подробности.

— По същото време като вчера, точно в осем и една вечерта местно време.

— Пак ли продължи двайсет секунди?

Рийд бавно поклати глава.

— Отначало и аз си мислех така, но официалното време е деветнайсет секунди.

Тя вдигна вежди.

— Деветнайсет, а? Точно деветнайсет ли?

— Абсолютно.

— Не мислиш ли, че е…

— Броене ли?

Тя кимна.

— Защо имам чувството, че утре по същото време компютрите пак ще блокират?

Рийд се намръщи.

— И сигурно за осемнайсет секунди. Знам. Това е първото, което ми хрумна. Затова пратих да те доведат.

Сюзан се замисли. Странното откритие я караше да забрави за умората и за раздразнението си от това, че е тук. Тя отвори лаптопа. Колкото по-рано започнеше, толкова по-рано щеше да има за какво друго да мисли, освен за самоубийство.

— Ще проверя съдържанието на паяжините.

— Съобщи ми какво си открила. То се е видяло, че няма да си ходя.