Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (60) (Знакът на хилядолетието)

4

Ишигуро Накамура се затича към Джаки в момента, в който оглушителен взрив разкъса тялото на Луис на парчета. Жена му полетя назад и падна сред гъсталака, като надаваше писъци.

— Добре ли си? — извика астрофизикът и я хвана за раменете. Ушите му кънтяха от експлозията.

— О, Господи! Боже мой! — Тя погледна ръцете си, опръскани с кръвта на гватемалския водач.

— Джаки! Ранена ли си?

— О, мили Боже!

— Джаки!!!

Тя се вцепени, погледна го и запримигва. После го прегърна.

— Добре ли си?

— Д… да. Да, добре съм! О, Господи, той се пръсна на парчета!

Ишигуро я притисна към себе си.

— Зная, миличка! Зная!

Стиснал пистолета си, Куоши закуцука към тях.

— Бягайте! — нареди той. — Махайте се оттук!

Двамата го погледнаха смаяно.

— Какво гово…

— Няма време за обяснения! Бягайте!

Вторият водач Порфирио хвърли раницата си на земята и се скри в джунглата.

— Хайде! — извика бизнесменът. — Махайте се оттук!

Сред дърветата запълзяха сенки. Сноп слънчеви лъчи за миг освети силуетите на приближаващи към тях войници.

Куоши насочи оръжието си към най-близкия и два пъти натисна спусъка. Изстрелите отекнаха силно и пронизаха тъпанчетата на Ишигуро. Улучената фигура отлетя назад.

— Няма време! — предупреди ги Хоничи. — Трябва да се махнете оттук! Да спасите техниката! И себе си!

Ученият хвана Джаки за ръка.

— Ами вие?

— Аз си върша работата! — извика бизнесменът. — Пазя ви! А сега изчезвайте и си свършете своята работа!

Край главата му изсвири куршум и се заби в дървото зад гърба му.

Ишигуро и Джаки не се нуждаеха от повече подканвания. Те се втурнаха към джунглата, като разблъскваха мъх и клони, прескачаха паднали дънери, заобикаляха дебелите стволове и бързо се отдалечаваха.

Куоши отново стреля, после пак, за да им даде достатъчно време.

Трябваше да избягат… „Но къде?“ — запита се Ишигуро. Бяха насред джунглата. Най-близкото населено място се намираше на много километри.

Джаки се препъна в нещо и се строполи върху покритата с листа земя. Съпругът й полетя върху нея и силно се блъсна в някакъв камък.

Изправиха се и отчаяно се заоглеждаха в търсене на пътека сред непроходимата гора. Трябваше да избягат от преследвачите си, да стигнат до…

В джунглата проехтя мъчителният вик на Куоши.

— О, Господи! Те са го…

— Той изпълни… дълга си — задъхано отвърна астрофизикът, отметна клоните настрани и разкри голям отвор между високите памукови дървета. Тежката раница го забавяше, жулеше раме…

Земята поддаде.

Ишигуро и Джаки се опитаха да открият опора, но опора нямаше. Те размахаха ръце и крака в отчаяно усилие да спрат пропадането си. Обгърна ги мирис на влажна пръст и после изгубиха съзнание.