Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (85) (Знакът на хилядолетието)

2

Камерон стоеше пред мозайките на терасата. Поставила компютъра в скута си, Сюзан седеше по турски от дясната му страна. Ишигуро и Джаки обикаляха наоколо и се любуваха на релефите.

Сюзан отвори десетичния вариант на матрицата в целия си екран. Археологът не се нуждаеше от него, защото имаше опит с числовата система на маите.

— Добре — като прелистваше бележките си, възбудено каза той. — В центъра е представено числото тринайсет, което разделя матрицата на четири квадранта, всеки почти огледален образ на останалите, но не съвсем.

— Точно така — потвърди Сюзан, като гледаше числото 20 в средата на матрицата. Точно наляво от еднаквите колони тя забеляза числото 21. В огледалния си образ в горния десен квадрант то се превръщаше в 22. — Като се движиш по посока на часовниковата стрелка от горния ляв квадрант, числото започва от двайсет и едно, до двайсет и две, двайсет и три и накрая — двайсет и четири в долния ляв квадрант. Всички числа, във всеки отделен квадрант са огледални образи едно спрямо друго, както по хоризонтала, така и по вертикала. Какво ти говори това?

— Последователност. Спомни си, че маите са дишали с последователности, но предимно геометрични. Това ми говори, че първото число от нашата комбинация идва от горния ляв квадрант.

— Сигурен ли си?

Археологът сви рамене.

— Никога не съм сигурен, Сюзан. Археологията не е точна наука. Но имам други податки. Числото тринайсет в майската митология означава хунаб ку.

— Галактическото ядро.

— Точно така. Маите също вярвали, че вселената се върти по посока на часовниковата стрелка. Тази матрица представлява част от вселената. Хунаб ку е в центъра й, излъчва енергията си в галактиката и определя четирите формообразуващи принципа на енергията.

— Привличане, излъчване, предаване и приемане — каза Сюзан.

Камерон се усмихна.

— От теб ще излезе археолог. — Той коленичи до нея и я целуна по устните, кратко, но определено многозначително. Макар че се бяха прегръщали, досега не се бяха целували истински. Сюзан усети вкуса на езика му и отново се почувства жена. Но бързо се овладя, за да може да се съсредоточи върху проблема, и изчервена и усмихната прокара ръка през дългата му коса.

— Значи отговорът ми е бил правилен, така ли, професоре?

— Получаваш допълнителна награда — отвърна Камерон и я целуна по челото, после запрелиства бележника си. — Освен известния факт, че кодексите на маите се четат отляво надясно и от горе надолу, тези загатвания показват последователността на комбинацията.

Сюзан възвърна практичната си инженерска логика.

— Преди да започнеш да набираш комбинацията искам да обмислиш нещата. Между другото, не сме обсъдили как да го направим.

— След малко ще стигнем и дотам. Дойде ми страхотна идея. Този храм е издигнат в памет на Пакал Вотан, спомняш ли си?

— Естествено.

— Показват го всички йероглифи, които успях да прочета. Разбира се, има много други, които ще отнемат на мен и колегите ми дългогодишна работа, но както самата ти вече отбеляза, не разполагаме с достатъчно време.

Сюзан кимна.

— Пакал е роден през шестстотин трийсет и първа. Това е първата ни податка. Трябваше да го забележа по-рано, когато видях числата, но тогава бях прекалено заинтригуван от релефите. Те обаче ме връщат обратно към матрицата, защото тук лежи ключът към храма, в който се надяваме да открием отговора на тази загадка.

Ишигуро и Джаки се бяха приближили и стояха от двете страни на Сюзан. Камерон говореше пред малката си публика, вече нараснала на четирима, защото към тях се присъедини и Жоао и застана под един от сводовете.

— През шестстотин трийсет и първа — повтори археологът, като прелистваше бележника си. — Което представлява един милион триста шейсет и шест хиляди петстотин и шейсет кина или дни от началото на последния Велик цикъл, който свършва след тринайсет дни на трийсет и първи декември.

Джаки вдигна ръка като ученичка. Сюзан и Ишигуро се усмихнаха.

— Да? — каза Слейтър.

— Какво е „велик цикъл“?

Трябваха му пет минути, за да обясни на японците дългото летоброене, с помощта на което маите отброявали състоящите се от тринайсет бактуна цикли или 5135 години от Григорианския календар.

— И така — продължи той, — маите били толкова погълнати от числата, че често наричали своите вождове според датата им на раждане. Нещо повече, те разделяли числата, за да ги представят по-лесно. Така Пакал става тринайсет, шейсет и шест, петдесет и шест, нула, число с невероятен хармоничен резонанс.

Джаки отново вдигна ръка.

— „Хармоничен резонанс“ ли?

— С две думи, числото се смята за хармонично резонантно, ако с прости математически действия може да се превърне в други важни числа. Един милион триста шейсет и шест хиляди петстотин и шейсет делено на триста и шейсет, броят дни в годината според дългия календар на маите или „хааб“, дава три хиляди седемстотин деветдесет и шест. Същото число, делено на триста шейсет и пет дни дава три хиляди седемстотин четирийсет и четири. Разликата между три хиляди седемстотин деветдесет и шест и три хиляди седемстотин четирийсет и четири е петдесет и две, колкото години е живял Пакал Вотан — от шестстотин трийсет и първа до шестстотин осемдесет и трета. Маите имали и друг календар, наречен „цолкин“, който се състои от двеста и шейсет дни. Получен чрез умножаване на числото на хунаб ку, тринайсет, по друго познато свещено число, двайсет, този календар се използвал за различни религиозни цели. Сега, ако изравните първия ден на цолкин с първия ден на хааб, започва така нареченият „петдесет и две годишен цикъл“, според който до следващото изравняване на календарите ще изминат петдесет и две години от по триста шейсет и пет дни. Ето какво имах предвид, когато казах, че едно число има хармоничен резонанс, а числото на Пакал Вотан определено е най-резонантно.

Всички мълчаха и обмисляха значението на невероятните му обяснения.

— А сега — продължи той, очевидно свикнал да говори пред публика, — погледнете матрицата на екрана на Сюзан.

Тя сведе очи към лаптопа. Астрофизиците я последваха.

— Числото на Пакал е тайният ключ за тази загадъчна последователност. Тринайсет, шейсет и шест, петдесет и шест и нула са навсякъде, стига да знаете как да ги търсите.

Сюзан усети, че по гърба я полазват тръпки. Археологът имаше право. Тя незабавно забеляза последователността, която не само започваше във всеки ъгъл и продължаваше навътре по диагонал, но и се получаваше от сбора на някои съседни числа.

— Поразително! — възкликна Ишигуро. — Никога не съм си представял такава хармония.

Камерон кимна.

— Маите наистина са били поразителни. И по средата на числото на Пакал, хунаб ку, числото двайсет или нула едно, нула едно, нула, нула, величествено разперва криле и разделя галактиката според четирите формообразуващи сили.

Сюзан остави лаптопа си и се изправи. Ишигуро и Джаки направиха същото.

— Добре професоре. Каква е следващата ни стъпка?

— Съвсем проста, надявам се, поне за мен. Просто започни по посока на часовниковата стрелка. Четири числа, четири квадранта.

— Но кое от числата използваш? — попита Джаки.

Археологът се усмихна.

— Поредната загадка в загадката. За да отговориш на този въпрос, трябва да разбереш абсолютната крайност, в която изпадат маите по отношение на порядъка, на хармонията. Горе вляво означава най-горе най-вляво, с други думи първото число от комбинацията трябва да е тринайсетицата в горния ляв ъгъл на горния ляв квадрант.

Сюзан кимна.

— Същото се отнася за другите квадранти. Горе вдясно, долу вдясно и долу вляво.

— Точно така.

— Как ще набереш комбинацията? — попита тя.

Камерон посочи тънките като косми пролуки между мозайките.

— Човек не би ги забелязал, освен ако не знае какво да търси.

— Значи просто ще ги натиснеш, така ли?

— Да — каза археологът. — Но за всеки случай, защо всички не застанете при Жоао?

Ишигуро и Джаки се спогледаха и се подчиниха. Сюзан остана при него.

— Ти също, Сюзан. Не искам нещо да се случи с това прелестно личице.

— Трябваше да помислиш за това преди да ме прегърнеш снощи, преди да ме целунеш сега. Вече сме заедно, така че давай да натискаме. Няма да мръдна оттук.

Камерон поклати глава.

— Това е абсурдно. Ако нещо се случи с мен, поне ти трябва да оцелееш, за да…

Сюзан Гарнет затисна устата му с длан.

— Стига, моля те. Веднъж вече ми се е случвало.

— Но това не е разумно, Сюзан. Не можем да си позволим и двамата да…

— Винаги съм била безразсъдна — прекъсна го тя. Камерон тежко въздъхна, обхвана лицето й, целуна я и се обърна към древните релефи.

Постави дясната си ръка върху най-горната лява мозайка, две линии с три точки отгоре, представляващи десетичното число 13.

— Камъкът е студен — каза той. После отстъпи назад с левия си крак и натисна. Мозайката поддаде и хлътна почти петнайсет сантиметра навътре. По терасата отекна висок стържещ звук, сякаш големи глинени гърнета се влачеха по бетон.

Сюзан затаи дъх в очакване, но не се случи нищо. Слейтър се премести от дясната страна на матрицата, опря длан върху следващото число от комбинацията — 66-и повтори същата операция.

— Остават още две — рече ученият и натисна мозайката в долния десен квадрант. — Сега е последното. — Той откри най-долния ляв сектор с числото нула и протегна ръка към него. После се обърна към Сюзан. — Последна възможност да се отдалечиш.

Тя стисна лявата му ръка.

— Веднъж вече загубих човек, когото много обичах. Този път отивам с него навсякъде.

Камерон я погледна за миг и натисна камъка.