Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (84) (Знакът на хилядолетието)

1

19 декември 1999 г.

Новият ден донесе нови връзки, не само между различни култури, но и между различни времена. Когато аленото слънце се издигна над върхарите на изток, джунглата се разбуди. Нощните създания се върнаха в най-тъмните кътчета на гората и отстъпиха мястото си на утринната смяна, на кряскащите маймуни, подскачащи от клон на клон сред буйната зеленина, на безбройните пъстроцветни птици.

Сюзан Гарнет слушаше звуците, отекващи в древното светилище, храм на Киник Ахау според Жоао Пеиксото, вожда, който ги беше избавил от терористите.

Жоао се съвещаваше с Камерон Слейтър край ръба на кратера, над който се стелеше обагрена от алените лъчи мъгла. Другите воини връщаха златото и скъпоценните камъни на местата им.

Сюзан разтърка очи, прозя се и вдиша прохладния утринен въздух. Предната вечер бе прекарала часове в сравняване на записки с астрофизиците, които сега похъркваха в спалните си чували. Изправи се и се протегна. Камерон погледна към нея и й махна, после продължи разговора си с Жоао. Скоро след края на битката се бяха свързали с Трой Рийд и следобед очакваха да пристигне нов взвод тюлени.

Сюзан отиде при компютъра си, включи го и започна да внася промени в електромагнитния обхват, установен между 900 мегахерца и 1 гигахерц с деления от по 10 мегахерца. Според получената от Рийд информация сравняването на бинарната карта не бе довело до нови съвпадения. Японците обаче й бяха дали изключително важни данни. В „Черо Толо“ те търсили извънземен разум на честотата на водородните атоми, 1.420 гигахерца, в съответствие с разпространената сред тяхната общност теория, че тъй като водородът се среща най-често във вселената, други разумни същества най-вероятно биха използвали тази честота.

— И сигурно са прави — измърмори тя, като стартира написания преди няколко вечери търсещ скрипт.

— Сама ли си приказваш?

Сюзан се обърна. Скръстил ръце, зад нея стоеше Ишигуро Накамура и гледаше цветния екран на лаптопа.

Тя се усмихна.

— Добро утро.

— Здрасти — отвърна ученият и коленичи до нея.

— Джаки още ли спи?

Японецът кимна.

— През последните няколко дни имахме страхотни преживявания. Трябва да си почине. Но същото се отнася и за теб. Как е рамото ти?

— По-добре — каза Сюзан. Вечерта Ишигуро и Камерон бяха дезинфектирали повърхностната рана от нападалите камъни и я бяха превързали. — Благодаря.

— Моля.

Тя отново се обърна към екрана и пръстите й заиграха по тъмната клавиатура.

— Да се надяваме, че тази промяна ще повиши качеството на бинарния код — рече Сюзан, като коригира обхвата на сензорите на два стокилохерцови канала под 1.420 гигахерца и два над тази честота.

— Кой според теб може да праща тези сигнали? — попита Ишигуро и погледна към небето.

— Който и да е, определено е свързан с вярванията на древните маи. Произходът на излъчването, което сте засекли, както и на глобалния вирус, съвпада с хунаб ку, така нареченото галактическо ядро — отвърна тя, докато променяше децибелната скала, за да не пропусне някой високоамплитуден пик. Като я коригираше от 20 на 30 децибела, Сюзан повишаваше и качеството. Вече можеше да го направи заради много по-тесния честотен обхват на търсенето — все едно да увеличиш звука на радиото, след като си го настроил на определена станция.

— Този хунаб ку обаче, изглежда, е планета — поне ако се съди по въртенето й около HR4390A. Това предполага съществуване на развита цивилизация.

В този момент към тях се присъедини Камерон.

— Привет на тайфата. — Той седна от дясната страна на Сюзан. — Добре ли спахте?

Ишигуро кимна.

— Като бебе — каза Сюзан, наклони глава към археолога и прошепна: — Много щастливо бебе.

— Все така да спиш — Камерон я целуна по бузата.

Двамата бяха доближили един до друг спалните си чували и се прегръщаха през цялата нощ. Макар че не се любиха, Сюзан се наслаждаваше на близостта му, нещо, което й бе липсвало от смъртта на съпруга й.

— Научи ли нещо ново от Жоао? — попита Ишигуро.

Слейтър кимна.

— Лошата новина е, че Жоао няма представа как се влиза в храма. Знаели само старейшините, жреците, докато дойдело време да предадат тайната на новите жреци. За съжаление терористите убиха двама от тях, а третият още е в безсъзнание. Ранен е в главата. — Той докосна синината на слепоочието си. — Така че засега никой не може да ни помогне. Това е особено неприятно, защото според Жоао жреците се готвели за нещо, което наричали „момент на пълен синхрон“. Трябвало да настъпи след тринайсет кина или дни. Мисля, че те щяха да са ни от огромна полза за разрешаването на загадката, защото тази дата съвпада с…

— Нула първи, нула първи, нула нула — довърши Сюзан.

— Точно така.

— Поне не знае ли откъде са минавали преди да влязат? През терасата ли? Или по таен тунел? — попита тя.

— Това е добрата новина. Спомняш ли си числата в мозайките?

— Как бих могла да ги забравя?

— Е, според Жоао при някои церемонии тримата жреци се качвали по стъпалата сами. Жоао и неговите воини винаги оставали навън и не можели да видят какво правят вътре жреците.

— Това ли ти е добрата новина?

Камерон стисна ръката й.

— Колкото си хубава, толкова си и нетърпелива.

Сюзан не беше сигурна дали трябва да му благодари, или да го удари.

— Е? — попита тя.

— Веднъж обаче слънцето било под такъв ъгъл, че Жоао успял да види сенките на жреците, които се били събрали край плочата до матрицата с числа на терасата. И ги натискали с ръце.

— Натискали ли ги?

Археологът кимна.

— Като… комбинация на сейф — рече Сюзан и погледна към варовиковата сграда.

— Точно така — потвърди Камерон. — Някаква комбинация от числа или отключва, или премества плочата.

— Ами ако не успеем да открием комбинацията? — попита тя, като си спомни за безплодните опити да открие система в матрицата.

— Когато пристигнат тук, тюлените могат да взривят плочата — каза Ишигуро.

Слейтър енергично поклати глава.

— Невъзможно. Не само защото това още повече ще оскверни светилището, но и ще ни конфронтира с местните маи. Сам видя, че не е приятно да имаш такива врагове.

Сюзан кимна.

— Рийд ми даде дума, че след като си свършим работата тук, ще ги оставим на мира. Освен нас никой не знае за това място.

— Нашето правителство знае — възрази японецът.

— И за това са се погрижили — каза Сюзан. — От Белия дом вече са се свързали с началниците ти, за да запазят всичко в тайна.

Ишигуро се усмихна.

— Това няма да е много трудно. Нашето правителство има опит в тези неща.

— Ами терористите? Има вероятност да са се свързали с централата си, за да съобщят къде отиват — рече Сюзан.

— Ще трябва да се примирим с това — отвърна Камерон. — Не забравяй, че Жоао и хората му знаят как да се грижат за себе си. Ако някой се появи неканен и започне да граби златото, те ще се справят с него за секунди. Както и да е, има още няколко причини, поради които не искам да взривяваме плочата. Първо, защото това може да ни попречи да разкрием тази загадка. До този момент получаваме отделни данни, които трябва да използваме, за да открием смисъла на космическия контакт. Трябва да развържем възела, а не да го разсичаме с груба сила.

Сюзан и Ишигуро кимнаха.

— Освен това — тържествено прибави археологът — има някакъв капан за онези, които се опитат налучкат комбинацията.

— Какъв?

Той поклати глава.

— Не съм сигурен. Жоао спомена, че веднъж двама младежи, които жреците отхвърлили като кандидати за техни заместници, решили да се вмъкнат в храма. Той бил наблизо и чул стържене на камък в камък и писъците на младежите. Когато стигнал до храма, от тях нямало и следа. Това допълнително изяснява големия релеф откъм източната страна на терасата, на който няколко мъже пропадат в земята. Релефът всъщност е предупреждение, че имаш само един шанс да набереш комбинацията.

Сюзан тежко преглътна.

— Което означава — продължи Камерон, — че аз имам само един шанс, защото съм единственият с нужната квалификация да опитам.

— Не можеш да го направиш — възрази тя и го хвана за ръката. — Не знаем почти нищо за тази загадка, а още по-малко за комбинацията, която или ще ти позволи да влезеш… или ще те убие.

— Убеден съм, че ще измислим нещо.

— Нещо ли?! Знаеш ли колко време си блъсках главата с тези числа и не успях да стигна доникъде.

— Спомни ли си още нещо от онази нощ?

Тя отправи очи към голямата каменна сграда оттатък покрития с мъгла кратер под сянката на могъщите дървета. Спомняше си срещата с висшите жреци, които отговаряха на описанието на Ишигуро и Джаки. Затвори очи и видя продълговатите им черепи, странните им татуировки, обеците, всички особености на старейшините, които японците бяха видели в селището на маите. Опита се да си представи свръхестествената вътрешност на храма, релефите по стените, изобразяващи безброй пернати змии и ягуари. Без да вдига клепачи, тя повтори всичко на Камерон и Ишигуро, до най-малката подробност, включително числата в мозайките, които според археолога пазеха ключа за древната порта на древния храм. Когато свърши и отново отвори очи, видя, че Слейтър се взира в голямата варовикова сграда, а Ишигуро е свел поглед в земята.

— Повече не си спомням, но това явно не е достатъчно, за да влезем.

— Къде да влезем? — разнесе се зад тях женски глас и тримата се обърнаха. Джаки Накамура ги наблюдаваше сънено.

— Добро утро, скъпа — каза Ишигуро, отиде до нея и я прегърна.

Дребната японка отпусна глава на рамото му и затвори очи.

— Толкова съм уморена — промълви тя.

— Искаш ли да ти донесем нещо? — предложи Сюзан.

— Може ли малко вода? — помоли Джаки.

Камерон й подаде манерката си и каза:

— Хайде всички да отидем на терасата. Сюзан, вземи си лаптопа. Мисля, че ще ни потрябва.