Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (6) (Знакът на хилядолетието)

1

13 декември 1999 г.

Някои събития оказват силно въздействие върху човешкия живот и могат завинаги да го променят. Брак, раждане, развод, смърт, дори нова служба или уволнение се превръщат в повратни точки за мнозина. Сюзан Гарнет смяташе смъртта на съпруга и дъщеря си за такова преобразяващо събитие, при което животът й за частица от секундата завинаги се беше променил към лошо. Започна да измерва всичко от тази нова перспектива и откри, че след събуждането й от кома светът изобщо не е същият. Слънцето не грееше толкова ярко. Небето не й изглеждаше толкова синьо. Цветовете й се струваха помътнели, храната не й доставяше удоволствие, звуците долитаха приглушени, приятелите бяха далечни, дори собствените й родители като че ли не бяха действителни. В този нереален нов свят, в който вече не можеше да се справя с ежедневието и над дните й господстваше страхът да не изгуби разсъдъка си, Сюзан Гарнет бе оцеляла почти две години благодарение на още по-могъща сила, пламтяща дълбоко в душата й.

Възмездието.

Тази дума безспирно отекваше в съзнанието й, рикошираше в стените на мозъка й и й помагаше да се съсредоточава, да не обръща внимание на този сякаш извънземен свят, в който даже най-основните й чувства бяха осакатени. Всъщност тя вече не живееше, не чувстваше, не се вълнуваше. Изпитваше едно-единствено желание — да прати виновника за целия този ужас зад решетките, да му покаже какво й е отнел. Но след като си отмъсти, гневът, последното човешко чувство, което все още гореше в сърцето й, беше изтлял и остави душата й пуста, мрачна и самотна. Просто нямаше за какво да живее.

Сюзан Гарнет седеше на леглото в апартамента си. Слушалката на телефона бе вдигната, за да не могат Рийд и другите от ФБР да я безпокоят. Тя мислеше за живота си, за възможностите си, за лъскавия „Валтер“ на нощното шкафче — и стискаше в дясната си ръка пълнителя и един-единствен патрон.

Беше си тръгнала от Бюрото в три следобед, когато вече не можеше да си държи очите отворени. Не изпитваше угризения, че оставя Трой Рийд при телефоните, които се скъсваха да звънят и всички от президента надолу настойчиво искаха обяснения. В крайна сметка бе направила всичко възможно, за да залови хакера. Сега само трябваше да чакат — нещо, което напоследък й се струваше особено трудно, защото й даваше възможност за размисъл, подхранваше опасни идеи. Един от служебните автомобили я беше оставил пред блока й и тя незабавно си легна. Беше се събудила преди половин час и сега се чудеше какво да прави.

Вчера сериозно бе разглеждала възможността да натисне спусъка. Тази вечер не се чувстваше уверена, че това е правилното решение.

Сюзан остави пълнителя и патрона до пистолета, взе дистанционното управление и запревключва каналите, без да търси нещо конкретно. Погледът й попадна върху часовника на видеото над телевизора. 19:59, почти двайсет и четири часа след снощния глобален компютърен удар.