Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (56) (Знакът на хилядолетието)

6

— Направи го за нула време — отбеляза Камерон в момента, в който Сюзан отвори имейла на Рийд.

Ориентация:	360
Мащаб:	1
Съвпадения:	2978
Разделителна способност:	75%
Изтекло време:	0:14:06
Завършени:	100%

— Така е, когато разполагаш с десетина включени в мрежа „Хюлет-Пакарди“ — отвърна тя, като дъвчеше полуизяденото си консервирано пиле. — Петте часа се превръщат в четиринайсет минути. — Сюзан спря своята програма и я стартира за сравнение на получените съвпадения, но с разделителна способност деветдесет процента, като помоли Рийд да направи същото. След като получи потвърждение от шефа си, продължи да се храни.

Предположението й от 3000 съвпадения плътно наближаваше верния резултат, което я изпълваше с надежди за перспективите им да открият мястото.

Лейтенант Лобо и другият тюлен се отдалечиха.

— Блестяща си — каза Камерон.

Думите му я свариха с пълна уста. Сюзан му даде знак да изчака, продължи да дъвче и накрая преглътна.

— Благодаря — отвърна тя и отпи глътка вода. — Но почти всичко се дължи на техниката и късмета.

Обрамченото му от дългата му тъмна коса лице омекна.

— Никога не се подценявай, Сюзан Гарнет. Ти си страхотна. — Камерон постави ръка на дясното й рамо и леко я стисна.

За миг Сюзан забрави за бинарните кодове. Физическият контакт й доставяше удоволствие. Тя се усмихна и го хвана за ръката.

— Това е най-милото нещо, което са ми казвали от много време.

Археологът не отговори — нямаше нужда от отговор. Очите му ясно издаваха чувствата му към нея. Гледаха се в продължение на няколко секунди, но на Сюзан й се струваше, че са изтекли часове. В този кратък, неочакван миг, докато дланта й притискаше неговата, тя знаеше точно какво изпитва Камерон. Можеше да чете мислите му, също както тези на съпруга си след дългогодишен брак, само че познаваше този човек от по-малко от четири дни.

„Камерон Слейтър.“

Тя дълбоко си пое дъх и усети, че зърната на гърдите й се притискат към бялата памучна тениска. Откакто познаваше Камерон, отново се чувстваше жена, отново усещаше, че живее. Слънцето грееше по-ярко, багрите бяха по-пъстри, сякаш той беше вдигнал от лицето й було, за да й позволи да се наслаждава на света, както някога.

Компютърът изпиука и Сюзан отново насочи вниманието си към екрана. Нов имейл от Трой Рийд. Търсенето с разделителна способност не бе дало съвпадения.

Тя сведе очи.

— Тъкмо от това се страхувах.

— Моля?

— При прекалено широки граници на разделителната способност получаваме прекалено много съвпадения. Сега пък нямаме никакви, което навярно предполага, че в превода на електромагнитната активност в бинарен код е имало много смущения. Ще препоръчам да опитаме с осемдесет процента. — Сюзан затрака на клавиатурата и прати инструкциите на Рийд.

— Може ли да има друга причина? — попита Камерон.

— Честотният обхват — отвърна тя. — Снощи направих широкообхватно сканиране от един херц до един гигахерц с деления от по сто мегахерца. Така че на практика имах десет канала, всеки от които се проверяваше на една милисекунда. По-голямата част от електромагнитната активност се съсредоточи между деветстотин мегахерца и един гигахерц, което означава, че излъчването най-вероятно е в този обхват. Разделителната способност на бинарния превод може да се подобри, ако стесня обхвата и увелича скоростта на сканиране, като в същото време разширя всеки от каналите.

— Разбирам — каза археологът. — Значи, ако стесниш обхвата от деветстотин мегахерца до един гигахерц и го разделиш на десет канала от по десет мегахерца, качеството на превода ще се подобри, така ли?

— Да. Все едно да търсиш някаква радиопрограма, но да не знаеш честотата. Известно ти е само, че я излъчват всеки ден по няколко секунди. Това те принуждава да търсиш в широк диапазон с ниска разделителна способност. Снощи каналите ми бяха широки по сто мегахерца. Тази вечер имам намерение да ги стесня до десет мегахерца и да сканирам обхват само от сто мегахерца. Това би трябвало да даде десет пъти по-качествен превод.

— И се надяваш, че ще получиш десет пъти по-качествена бинарна карта?

— Точно така. Разбира се, проблемът е, че това може да не е достатъчно. Имай предвид, че понякога отделните радиостанции излъчват с разлика от по-малко от един мегахерц. Трябва да си поиграеш с фината настройка, при това чак след като си научил номера на станцията. Представи си, че се опитваш да откриеш радиоканал, без да знаеш номера му. И предаването е само по няколко секунди дневно.

— Изглежда, ще се наложи да опитваме няколко пъти.

— Само че не ни остава много време. Днес е осемнайсети. Имаме още тринайсет възможности да открием честотата, да я картираме и да разберем какво е посланието.

— Ами ако избраната честота не е в новия обхват? Не трябва ли да опитаме и над един гигахерц?

Сюзан сви рамене.

— Всичко пак се свежда до качеството. Ако разшириш обсега на търсенето, то се понижава. Засега изглежда, че в тези граници има висока електромагнитна активност. Тази вечер ще опитаме със стеснения обхват и после ще видим.

— Съгласен, но ме безпокои още нещо.

— Какво?

— Ако качеството на бинарната карта е толкова ниско, защо имаме толкова точна информация за датата на събитието?

Тя се замисли за миг и отново затрака на клавиатурата. На екрана се отвори прозорец, който показваше електромагнитния датчик точно преди сигнала. Сюзан кликна върху стартиращия бутон в долната му част и пусна записа, като следеше графичното представяне на полето, често спираше и отчиташе интензитета в горния дял на честотния обхват. Точно преди края за хилядна от секундата целият диапазон се изпълни с един-единствен електромагнитен импулс. Тя върна записа и отново го пусна. Този път, когато независимият импулс се появи на екрана, Сюзан кликна върху бутона за пауза. Предната вечер това не й бе направило особено впечатление. Сега вече разбираше.

— Последният импулс отговаря на последния ред от бинарния файл, датата от календара на маите. — Тя почука с неподдържания си нокът по екрана. — Изглежда, е бил излъчен по всички честоти.

Камерон се усмихна и кимна.

— Ти си удивителна жена.

— Запази си комплиментите за после, когато се измъкнем от тази джунгла. И не само буквално. Освен това недей да забравяш, че все още ни остава да разберем смисъла на двеста и шейсетте байта данни в засечените вируси. До този момент всички са различни.

— Смяташ ли, че проблемът може пак да е в качеството?

Сюзан поклати глава.

— Този код е извлечен направо от тялото на вируса. Няма превод от външния в дигиталния свят. Всичко е дигитално. Би трябвало вече да е чист. Просто трябва да разберем какво означава. И имам чувството, че отговорът е някъде около нас.

Тя погледна към прекрасния храм, пирамидата, малкия дворец — великолепни творби от камък, толкова хармониращи с природата, сякаш не бяха издигнати върху земята, а израстваха от нея, като продължение на джунглата, като нейните неподдържани нокти, различни от ръката й, но също толкова част от нея.

Сюзан вдишваше топлия влажен вечерен въздух. Надяваше се, че е готова за онова, което предстои.