Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (95) (Знакът на хилядолетието)

8

Лесно спуснаха портативния компютър в камерата — миниатюрен ноутбук „НЕК“, дълъг само осемнайсет и широк десет сантиметра. Етернет-кабел свързваше Сюзан с мощните машини на повърхността. Системата работеше с джобен вариант на Windows’98 и имаше ограничена памет, но за щастие двеста и шейсетбайтовите файлове бяха достатъчно малки.

Сюзан седеше опряла гръб на стената с ноутбука в скута си. Дисплеят хвърляше свръхестествено сияние в гробницата и съживяваше хилядолетните релефи.

— Техниката на модерния свят осветява творбите на древния — промълви Камерон.

Тя го изгледа с възхищение. Този човек възприемаше живота много по-различно от всичките й познати, извличаше удоволствие от мигове, които другите обикновено не забелязваха, откриваше красота в неща, които често убягваха на окото.

Сюзан се наведе към него и го целуна по бузата.

— Това пък защо?

— За новата перспектива в живота ми.

Миниатюрният компютър забръмча и сравнително слабият му микропроцесор показа исканата информация на екрана.

Тя прегледа редовете от първия файл.

— Последователността изглежда съвсем случайна. Някаква мъдрост от света на археологията?

— От света на археологията и от света на астрофизиката.

Тя кимна. Бяха им трябвали няколко минути, за да асимилират невероятното откритие за планетите около HR4390A. Паралелите бяха поразителни, невъобразими.

— Тринайсет планети и двайсет луни — благоговейно рече Сюзан.

— Точно така. Също като в цолкин, свещения календар на маите — тринайсет месеца по двайсет дни, което прави двеста и шейсет дни. Хайде да представим кода по същия начин. Раздели го на тринайсет реда по двайсет байта.

— Това означава да създам редове от сто и шейсет бита. Ето първите два сегмента.

— Виждаш ли нещо? — попита тя.

Камерон внимателно проучваше екрана.

— Последните пет бита са еднакви и в двата сегмента — отбеляза той.

— Нула, едно, нула, едно, нула. Липсва последната нула.

— Ти спомена, че това е вирусът от втория ден, нали така?

— Да. Първия ден не успяхме да го засечем.

— Хайде да компенсираме пропуска. Разположи първия бит като последния и коригирай сегментирането.

Тя го направи.

Камерон посочи последните шест бита във всеки сегмент.

— Виждаш ли това?

— Липсващите нули. Проклета да съм! Сега съвпада с всички наблюдения на астрофизиците. Броят планети и луни, както и числата, видени на десетата планета. — Тя отвори още пет сегмента и откри същата последователност.

— А сега — каза археологът, — басирам се на каквото искаш, че двеста и шейсетбайтовите сегменти от следващите дни ще имат същата система, след като промениш битовете, за да компенсираш деня, в който са получени, по отношение на първата дата дванайсети декември.

— Тогава трябва да ги изравним на основата на тези граници, така ли?

— Да. Разсъждаваш геометрично, също като маите. Сега създай файл от редовете, определени от кода нула едно, нула едно, нула нула, като свържеш следващите дни, сегментирани по същия начин. Ще получим бинарна карта.

Сюзан създаде 91 бинарни сегмента или редове, по 13 за всеки от седемте дни, в които бяха засичали вирус. Всеки сегмент съдържаше 160 бита, подредени според кода 010100. Получаваха се редове от единици и нули с широчина 160 и дължина 91 бита. Тя завъртя редовете на деветдесет градуса, за да ги покаже на екрана.

— Чудесно — незабавно открила геометричния мотив, каза Сюзан. — Ще пратя файла на Рийд, за да провери дали отговаря на другия терен…

— По-спокойно. — Камерон прокара пръст по екрана и проследи единиците над фона от нули. — Не мисля, че това е терен.

— Какво е тогава?

— Йероглифи. Последната загадка.

Тя присви очи и се наведе към екрана.

— Можеш ли да ги разчетеш?

— Като че ли са в ред, като картуш.

— Картуш ли? Нали каза, че били като съвременните изречения и йероглифите представлявали отделни думи?

— Да. — Археологът се пресегна за бележника си и потърси първия йероглиф. После се усмихна.

— Това е символът на Паленке. Прати имейл на Рийд. Ще ми трябват книгите ми за разшифроване.