Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (81) (Знакът на хилядолетието)

5

Сепната от странния вой, Сюзан Гарнет рязко вдигна глава.

— Какво беше това?

Преди Камерон да успее да отговори, Петров се свлече на колене, стисна с две ръце шията си, издърпа някаква черна стреличка, изненадано я погледна и се строполи на една страна. От устата му бликна пяна. Селина се втурна към прикритието на стелата и в същото време бързо заговори по малката си радиостанция. Очевидно някой ги нападаше.

Камерон скочи, хвана Сюзан за ръката и се затича към малкия варовиков дворец. Джунглата оживя от животински звуци, викове, стрелба, последвана от нови викове и изстрели. Ехото в комплекса ги подемаше и скриваше посоката на източника им. Наоколо кипеше битка и двамата учени се озоваха насред кръстосан огън.

Два куршума се забиха в една колона от дясната им страна и вдигнаха бели облаци варовиков прах. Археологът се хвърли зад малка каменна стена, като повлече със себе си и Сюзан и омекоти падането й със собственото си тяло. Животинският вой се усилваше. Изстрелите ставаха все по-редки. Разнесоха се стъпки и нещо край ниските колони на древния дворец се раздвижи. Между храма и двореца се появи слабата фигура на Селина Строк, която тичаше право към учените. Проблясъците на насоченото към тях дуло на автомата й ясно издаваше намеренията й.

Наоколо им избухна варовик, по рамото на Сюзан се посипаха парчета камък. Тя сбърчи лице, извади валтера, вдигна предпазителя и седна, опряла гръб в релефите по древния камък.

Селина изстреля още няколко откоса, после патроните й свършиха. Сюзан използва момента, докато терористката презареждаше, изправи се и насочи пистолета към нея.

— Хвърли го! — нареди й тя и се прицели в гърдите й, като си представяше мишените на стрелбището във ФБР.

Терористката се усмихна презрително и пусна автомата и новия пълнител на варовиковите плочи. После бавно плъзна ръка към оръжието на хълбока си и разкопча ремъка, който го задържаше в кобура.

— Не мърдай! — извика Сюзан. Спомняше си предупреждението на съпруга си в такива ситуации да се ограничава със съвсем кратки думи. Иначе щеше да се забави да стреля, защото мозъкът й първо трябваше да престане да контролира речта преди да прати команда да натисне спусъка.

— Не се бой — отвърна терористката и отпусна длан върху пистолета си. — Просто се разоръжавам.

— Горе ръцете! — изкрещя Сюзан.

Селина стисна дръжката на оръжието.

Изчерпала всички възможности, Сюзан издиша и три пъти натисна спусъка. Изстрелите отекнаха из комплекса като автоматичен откос.

Куршумите улучиха терористката под шията. Тя политна назад, падна по гръб и изпод тялото й се вдигна бял облак прах. Около нея за секунди се събра локва кръв. Неподвижните й зеници бяха втренчени в небето.

Сюзан отпусна пистолета, мъчително преглътна и мислено прокле Селина, че я бе принудила да стреля. После бавно свали предпазителя.

— Тя не ти остави избор — тихо, но твърдо каза Камерон и я отведе зад ниските колони на двореца. Изстрелите заглъхнаха и отново се разнесоха пронизителните бойни викове на индианците.

Накрая над комплекса се възцари зловеща тишина. Нямаше ги животинските крясъци, гърмежите и предсмъртните викове. Сега единствените звуци бяха воят на маймуни, цвъртенето на птици, бръмченето на насекоми, естественият глас на джунглата.

— Какво стана? — попита Сюзан. Рамото й пулсираше, но тя продължаваше да стиска пистолета с палец на предпазителя. Оставаха й пет патрона, достатъчно, за да се защитят, ако ги заплашеше друг терорист. Но от джунглата не се появяваше нито един от наемниците.

— Рамото ти — рече Камерон и посочи кървавото петно на памучната й риза. — Дай да го видя.

— После. Изглежда, си имаме компания — отвърна тя.

От гъстите клони се измъкна туземец, който носеше в лявата си ръка тръба. Последва го друг, облечен само с къса поличка.

— Маи — отбеляза археологът.

В комплекса влязоха още няколко воини и заеха позиция около пирамидата и храма. Само един се запъти към двореца — среден на ръст слаб мъж с пронизващи кафяви очи. По гърдите и поличката му имаше кръв.

— Няма да ви причиня зло — каза той. — Излезте, моля. Опасността премина.

Сюзан и Камерон се спогледаха озадачено.

— Той говори английски! — възкликна тя.

Ученият сви рамене.

Докато излизаха на двора, откъм източната страна на комплекса, по пътеката, проправена от тюлените, се появиха мъж и жена. Приличаха на японци. Носеха големи раници, подобни на онези, които предния ден Строк и хората му бяха донесли от джунглата.

— Какво става? — попита Сюзан.

Мъжът и жената се приближиха към тях.

— Имам чувството, че скоро ще разбе… — започна Камерон.

В този момент от гората проехтя изстрел. Всички глави се завъртяха натам. Воинът, който стоеше пред Сюзан, погледна към хората си и щракна с пръсти. Двама души се затичаха към джунглата.

— Един избяга — поясни мъжът. — Мисля, че е водачът им.

— Хванете го това гадно копеле! — викна Сюзан.

— Няма да се измъкне. Чакайте тук — рече индианецът миг преди да изчезне в гъсталака.