Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (71) (Знакът на хилядолетието)

3

Жоао Пеиксото безшумно и бързо напредваше през гъсталака. Изпълваше го ярост, но той не позволяваше на чувствата си да попречат на трезвия му разум. Следваше първичния си инстинкт, една-единствена цел, същата, която преди десет години го беше върнала в джунглата, далеч от бойните полета на южна Гватемала: оцеляването на племето му, избягването — или елиминирането — на всяка заплаха за неговия народ.

И сега тази заплаха шумно се придвижваше сред дървета и храсти, завеси от лиани и мъх, и се насочваше право към селото му. Бе открил три групи от по четирима или петима мъже. В момента следеше най-лявата.

Жоао рязко спря, стисна клепачи и остави ушите си да се настроят към звуците на тъмната джунгла, вслуша се в езика на своя свят. Бавно приклекна, присви очи и се вгледа в една гигантска папрат, увиснала от дебел разкривен дънер.

Няколко секунди вождът остана неподвижен, после безшумно свали тръбата от пояса си и пъхна единия й край в тъмнозелените листа.

Оттам изскочи усойница, една от най-смъртоносните змии в района, и се плъзна към Жоао. Той бързо настъпи издължената й глава, наведе се и я хвана с лявата си ръка.

Малко по-дългото от половин метър тъмнокафяво влечуго се уви около ръката му. Той завърза главата й за китката си, за да освободи ръката си, и продължи преследването. След няколко минути отново спря. Този път преобърна един камък край един тинест поток и бе възнаграден с колония от гигантски стоножки, много по-отровни и от усойницата. Стотици гадинки, от мънички ларви до осемсантиметрови възрастни насекоми, запълзяха през лабиринт от дупки във влажната почва под камъка.

Воинът внимателно избираше само възрастни мъжки, които разпознаваше по червената окраска на главата, и ги вдигаше с едно голямо листо. Агресивните насекоми се изправяха почти вертикално на задните си крака и протягаха смъртоносните си щипки, готови да впръскат във всеки враг отровното съдържание на торбичките зад очите си.

Жоао напъха десетина стоножки в закачената на пояса му торбичка от еленова кожа. После също толкова предпазливо върна камъка на мястото му, за да запази колонията.

Той дълбоко си пое дъх, бързо се огледа и отново продължи напред. Когато наближи плячката си, вождът зави наляво, описа полукръг около бавните шумни войници и спря на петдесетина метра пред тях, точно до едно високо дърво с дълги и гъсти, покрити с мъх клони.

С лекота се покатери по дънера и изпълзя по дебел половин метър клон. Усойницата все още бе увита около ръката му и се наслаждаваше на топлината на кожата му. Той се скри под висящия мъх, развърза връвта и стисна змията за главата. Бавно размота тялото й от ръката си и я протегна над пътеката, по която идваха петима войници.

В момента, в който стигнаха под него, Жоао я пусна и в същия миг свали от пояса си торбичката със смъртоносните стоножки, раздруса я, за да ги разгневи, и развърза възела.

Изведнъж джунглата заехтя от викове: влечугото падна върху един от наемниците и го ухапа по лицето. Той се свлече на колене, докато другарите му отчаяно се озъртаха във всички посоки. Скрит сред гъстите листа и увисналия мъх, Жоао изтръска торбичката отгоре им.

Половината насекоми нападаха върху войниците и ужасните им щипки намериха било оголена китка, било шия или чело. Докато те пробиваха кожата, миниатюрни мускули изстискаха отровните жлези и пратиха отровната течност по микроскопични канали. Парализиращото вещество за секунди проникна в кръвта на жертвите.

Последваха нови крясъци. Единственият оцелял наемник откри огън напосоки — първият от другарите му се гърчеше на земята от змийската отрова, а от устите на другите трима паднали излизаше пяна.

Жоао изчака стрелбата да престане и насочи тръбата си към войника, който разговаряше по радиостанцията и въртеше автомата си във всички посоки.

От такова малко разстояние нямаше проблем да го улучи между плешките. Мъжът се преви, изпусна оръжието си и се опита да протегне ръка зад гърба си. След миг силната отрова го парализира и той се строполи до другите, двама от които все още бяха живи, но не можеха да помръднат.