Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (26) (Знакът на хилядолетието)

3

— Какво?! — възкликна невярващо Сюзан Гарнет.

— Изчезнал е, госпожо — отвърна заместник-директорът на „Хейнесвил“, Сюзан току-що се бе обадила, за да си уреди нова среща с Кървавата брадва.

Тя притисна слушалката до ухото си. Обедното слънце блестеше в ясното небе над Вашингтон.

— Изчезнал ли? Как? Кога?

— В момента се опитваме да разберем. Случило се е по някое време сутринта. Нямало го е по време на проверката след закуска. Тогава установихме, че не е на територията на затвора.

— Това е… невероятно. Не мога да повярвам!

— Преди час обявихме издирване във Вирджиния. Повикахме маршалската служба на Съединените щати. Надяваме се да го открием през следващите двайсет и четири часа.

— Имате ли някакви следи?

— Неколцина затворници твърдят, че един от пазачите го отвел от опашката за закуска, защото имал посетител. Тогава са го видели за последен път.

— Ами пазачът?

— Мъртъв е, заедно с още един. И двамата са застреляни в тила.

— Застреляни ли?

— Да, госпожо. Точно от външната страна на южната ограда. Открихме ги преди два часа.

— И никой не е чул изстрелите?

— Полицията е на местопрестъплението. Още не са ни съобщили никакви подробности.

Тя го помоли да се свърже с ФБР, ако установят нещо, благодари му и затвори. После се замисли какво би могло да означава бягството на Кървавата брадва. Дали го беше направил сам, или му бяха помогнали? Можеше ли по някакъв начин да се е възползвал от достъпа си до компютър, за да избяга от затвора? От сделката им бяха минали едва четирийсет и осем часа. Наистина ли бе чак такъв гений?

В този момент в кабинета й влезе Трой Рийд. Имаше свежия вид на човек, който се е наспал както трябва. Носеше тъмен панталон, колосана бяла риза и червено-кафява вратовръзка.

— Какво ново?

— Няма да ти хареса. — Сюзан му разказа.

— Смяташ ли, че това има нещо общо със снощната касапница в местния интернет-доставчик?

Сюзан поклати глава.

— Не зная какво да мисля. Първо се съгласява да ни помогне и с негова помощ стигаме до най-необичайното място на Юкатан. Следват убийствата в интернет-доставчика. После започвам да търся нещо за маите и откривам няколко невероятни съвпадения между блокирането на компютрите и тази древна цивилизация. И сутринта, след като проведохме кратък разговор в Интернет и всичко ми се стори нормално, той просто изчезва, като оставя след себе си двама убити пазачи и един милион въпроси. А междувременно не сме постигнали никакъв напредък с вируса.

— Чак пък никакъв!

— Абсолютно никакъв. Положението е дори още по-лошо. Имам адски гадното предчувствие, че Кървавата брадва през цялото време ни е разигравал. Мисля, че вирусът или е негов, или го е използвал, но не за да си осигури по-приятно изкарване в затвора, а за да избяга.

— Въпреки всичко по един или друг начин трябва да се справим с вируса, с или без негова помощ.

— Абсолютно — отвърна тя, върна се при лаптопа си и отвори последния код на хакера — усъвършенстваните „следотърсачи“ и „миризми“. — И най-добрият начин да започнем отначало е внимателно да използваме програмите му.

— Ами Кървавата брадва?

— Честно казано, не ми пука какво ще се случи с него. Ако е избягал, маршалската служба все някога ще го залови. Междувременно след по-малко от осем часа предстои поредното блокиране, а аз изобщо не съм готова.

— Ще успееш ли?

— Не мога да си позволя да не успея.