Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (94) (Знакът на хилядолетието)

7

Ишигуро Накамура благоговейно наблюдаваше деветнайсетинчовия монитор на един от мощните компютри на ФБР. На екрана се виждаше първият от двата образа, заснети с портативния радиотелескоп, невероятно ясна снимка на планетите около HR4390A.

— Не… не може да бъде — възкликна Джаки.

— Как, по дяволите… — заекна той.

— Не е възможно — продължи жена му. — Това място е на сто четирийсет и девет светлинни години оттук. Даже да монтираме „Черо Толо“ на ракета и да го изстреляме в края на нашия Млечен път, няма да получим такова чисто изображение.

— Преброих тринайсет планети — каза Ишигуро, като се мъчеше да се съсредоточи, да се абстрахира от необяснимите обстоятелства.

Джаки Накамура почука с нокът по екрана.

— Същото. Тринайсет планети. Мамка му…

— По какво ги различавате от съседните звезди? — попита Рийд, който стоеше до тях и се взираше в екрана с присвити очи. Лицето му лъщеше от пот. Пълното му тяло не бе пригодено за тропичния климат.

— По много фактори, сред които цвят, форма и степен на пулсиране. Когато човек наблюдава вселената толкова дълго като нас, се научава да различава планетите и звездите. Повярвайте ми, това са планети.

— А тези малките са техните луни — прибави Джаки. — Общо двайсет.

Ишигуро се навъси.

— Тринайсет планети и двайсет луни?

— Точно като редовете и колоните от храма. Дали може да е просто съвпадение? — попита тя.

— Най-добре да съобщим на доктор Слейтър. Сигурно той ще измисли нещо — предложи Рийд.

— Почакайте — спря го Джаки и уголеми петте най-близки планети до HR4390A. — Да видим какво друго можем да научим от снимката.

Съпругът й кимна.

— Орбитите са прекалено близо до HR4390A. Повърхностната температура трябва да е много висока. Там не може да има живот.

— Поне такъв, какъвто го познаваме ние — каза тя.

— Вярно е.

— И все пак — продължи Джаки, като отвори няколко менюта, за да измери дължините на вълните, чийто честотен спектър им даваше информация не само във видимия обхват, но и в ултравиолетовия и инфрачервения диапазон — според данните за инфрачервеното излъчване най-близката планета спокойно може да е звезда. Температурата на повърхността е над деветстотин градуса. — Тя набра няколко команди на клавиатурата. — Температурата равномерно спада. Петата планета има средни стойности от около триста градуса, все още прекалено горещо за живот… какъвто го познаваме.

— Ами останалите планети? — с нарастващ интерес попита Рийд.

Джаки премести изображението.

— Това са следващите пет планети. Температурата им варира от сто и деветдесет до двайсет и два градуса.

— От кипене до замръзване — отбеляза Рийд. — Някоя от тях не прилича ли на Земята?

Ишигуро посочи на екрана.

— Десетата. Температурата, за която говори Джаки, е по Целзий, не по Фаренхайт. Двайсет и два градуса по Целзий е стайна температура или около седемдесет и два по Фаренхайт.

— Това е средна температура, разбира се — прибави жена му. — Убедена съм, че варира, също като на Земята.

— Значи може да е десетата, а? — попита Рийд и я посочи на екрана, синкавозелено кълбо, заобиколено от мрак. — Ами останалите?

Джаки отново премести образа.

— От минус пет до минус деветдесет по Целзий.

— Тези вече замръзват — поясни Ишигуро.

— Каква е втората снимка? — попита Рийд.

Астрофизичката отвори втория файл, вече преобразуван в дигитален образ.

— О, Господи! — възкликна тя й се наведе към монитора. Второто изображение показваше отблизо десетата планета, чийто синкави багри и облачна покривка напомняха тези на Земята.

— По дяволите. Как си успяла да я заснемеш? — рече Ишигуро.

— Не… не зная! — отвърна Джаки. — Мислех, че снимам с ниска разделителна способност… аз… микровълновият сигнал трябва да е съдържал образите. Не мога да се сетя за друго обяснение.

Няколко минути тримата удивено наблюдаваха планетата, дивяха се на приликата й със Земята, включително покритите със сняг полярни шапки, синкавозелените океани и тъмнокафявите континенти.

— Уголеми тази точка. — Ишигуро посочи едно място на сушата близо до екватора. — Като че ли теренът има някакви странни неравности.

Джаки затрака на клавиатурата и в същото време стартира програма, за да почисти картината чрез осредняване на пикселите.

Когато на екрана се появи новият образ, никой не каза нито дума. Тримата не можеха да повярват на очите си, докато четяха числата върху огромна планинска верига, по-голяма от Андите и Хималаите, взети заедно.

— Часовници на хилядолетието! — промълви Джаки Накамура.

— Трябва да съобщим на Сюзан и доктор Слейтър! — облян в пот, каза Трой Рийд. — След това незабавно ще се свържа с Вашингтон!