Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (51) (Знакът на хилядолетието)

1

18 декември 1999 г.

Разсъмване в равнините на Петен.

Кървавочервеното слънце изплува на хоризонта и осея звездната нощ със златистооранжеви отблясъци, превърна тъмнолилавото небе в изсветляваща синева и разпръсна издигащата се от гъстата растителност мъгла.

Ниски облаци покриха земята като мантия от памук, после южният ветрец и покачващата се температура бавно започнаха да ги разнасят.

Антонио Строк потръпна от остро убождане по бедрото, пое си дълбоко дъх и бавно издиша през носа. Вече губеше търпение — нещо, което рядко му се случваше. Отлично знаеше какви са последствията за онези, които не притежават способността да чакат подходяща възможност. Гадинките, които го бяха измъчвали цяла нощ, не му бяха позволили да заспи. Селина, от друга страна, изглеждаше отпочинала, въпреки че откри в панталона си десетки насекоми и дори измъкна едно от вагината си.

Бившият офицер от Спецназ стоеше неподвижно и не откъсваше очи от комплекса. От време на време му докладваше някой от бойците му, всички подложени на същото мъчение през нощта, докато чакаха сигнал за атака. Това беше още една от причините, поради които Строк не можеше да си позволи да се оплаква. Водеше група наемници, които командваше чрез страх и щедра финансова компенсация. Хората му се бояха от него и затова го уважаваха, подчиняваха му се, убиваха за него. Да се оплаква от тривиални неща, например от впилия се в пениса му кърлеж, щеше да се приеме като признак за слабост, неприсъща за неговото положение, щеше да всее съмнение в способността му да ръководи.

Макар че не можеше да се намеси в работата на учените, без отрицателно да повлияе върху разследването им, Антонио Строк търсеше начини да ги накара да побързат. И бе убеден, че докато оная Гарнет продължава да спи, няма да постигнат нищо, което означаваше още време сред гадинките, пъплещи нагоре по…

„Ох!“

Поредното ухапване, този път в долната част на корема му. Той бръкна в панталона си и смачка отвратителното насекомо.

Антонио въздъхна. Преди няколко минути на сестра му й бе хрумнала идея как да събудят жената, без да издадат местоположението си на останалите от групата, които бяха на крак поне от час.

Строк насочи телескопичния си мерник към компютърната специалистка така, че кръстчето да попадне върху лицето й. После активира лазерния лъч. Никой нямаше да забележи червеното петънце по клепачите й, освен ако случайно не я погледнеше от съвсем близо.

„Събуди се, спяща красавице.“