Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (5) (Знакът на хилядолетието)

2

Ла Серена, Чили

Ишигуро Накамура, доктор по астрофизика от Станфордския университет, се втурна в главната сграда на обсерваторията „Черо Толо“ в Андите, изтича нагоре по витото стълбище и стигна на втория етаж, останал без дъх. Петте години напрегната работа по разработването на магистърската и докторската му теза, както и усиленият труд за превръщането на „Черо Толо“ в радиотелескопска обсерватория от световна класа не бяха оставили на родения в Осака учен много време за физически упражнения. Макар и все още строен благодарение на разумното хранене с риба и зеленчуци, Ишигуро безнадеждно беше изгубил форма. Като студент, докато учеше компютърно инженерство в Станфорд преди да се влюби в астрофизиката, редовно ходеше да тича.

Той запъхтяно влезе в централната зала, осветена само от мъждукащото сияние на десетина монитора „Хюлет-Пакард“ 735. Модерните космически обсерватории не използваха обикновени телескопи.

— Ишигуро-сан! Какво се е случило? — попита представителят на „Сагата Ентърпрайзис“, японската корпорация, която в момента наемаше голямата обсерватория от чилийското правителство. Младият бизнесмен Куоши Хоничи се беше опитал да го настигне пред сградата, където детето чудо от Станфорд изпусна радиостанцията си. Куоши прекарваше в „Черо Толо“ по около седмица на всеки месец и половина, за да наблюдава работата на групата. През останалото време сновеше между централата в Осака и други три японски обекта, занимаващи се с търсене на извънземен разум.

— Кога е… станало? — попита ученият жена си, Джаки Накамура. Тя също имаше докторат от Станфорд. Другите членове на екипа бяха техници от „Сагата Ентърпрайзис“.

Джаки хвърли поглед към Куоши, поклати глава и отпи от кутия диетична кола. После отново насочи вниманието си към екрана.

— В шест и една минута вечерта местно време. Един и една след полунощ по Гринуич. — Тя си погледна часовника. — Преди около четири часа. Засякъл го е автоматичният скенер. Току-що го забелязах, докато преглеждах телеметричните данни от днес.

— Ишигуро-сан! Какво…

— Почакайте, Куоши-сан — рязко прекъсна Ишигуро младия бизнесмен, после пак се обърна към жена си. — Къде… къде е? Покажи ми го.

— Ето тук — отвърна тя и посочи един голям цветен монитор на пулта си. Тя беше второ поколение японка от Северна Калифорния. Блясъкът на екрана обливаше нежното й лице. Косите й очи бяха наследство от баща й, японец от Сан Франциско. Кестенявата си коса, заоблените си скули и пълните си устни дължеше на майка си, коренячка калифорнийка.

Докато Куоши нетърпеливо очакваше обяснение, Ишигуро се опитваше да успокои дишането си и да овладее растящата си възбуда. Мисълта за откриване на извънземен разум ускоряваше пулса му също толкова, колкото и бързото изкачване. Преди четири години „Сагата Ентърпрайзис“, същата компания, от която беше получил стипендия за Станфорд, бе назначила него и жена му за ръководители на проекта. С приближаването на новото хилядолетие такива опити, изглежда, правеха всички държави. Американците имаха своята „Космическа мрежа“ в НАСА. Немците извършваха проучвания в легендарния институт за извънземна физика „Макс Планк“. В Австралия действаше проектът „Финикс“, частна организация, използваща радиотелескоп „Паркс“ с диаметър шейсет и четири метра, разположен в Ню Саут Уелс. Руснаците и китайците полагаха подобни усилия. Япония не можеше да си позволи да изостане. Освен огромните радиотелескопи в Нобамая, Кашима и Мизусава, с финансовата подкрепа на „Сагата Ентърпрайзис“ правителството не само беше наело за десет години „Черо Толо“ от Чили, за да разшири възможностите си за работа в южното полукълбо, но и бе инвестирало огромни средства, за да оборудва остарялата обсерватория с най-модерна техника.

Ишигуро си придърпа стол и седна до Джаки. Тъмните му очи поглъщаха графиката на екрана. Неотдавна „Сагата“ бяха построили два радиотелескопа, единият с диаметър сто и шест метра, по-голям от австралийския. Това превръщаше „Черо Толо“ в най-обещаващата обсерватория в света.

За разлика от обикновените телескопи, които можеха да се използват само за засичане на радиация с видима за човешко око вълнова дължина, радиотелескопите покриваха целия електромагнитен спектър, от който светлината представляваше съвсем малка част. Тяхното изобретяване разтваряше портата към космоса и позволяваше на учените да проучват все по-далечни райони от вселената. Ограничаваха ги единствено възможностите за обработване на милиардите байтове информация. Доскоро това беше сериозна пречка. Докато някогашните астрономи бяха гледали през телескопите си и бяха възнаграждавани с живи образи, днес радиоастрономите насочваха сложните си уреди към звездите и после трябваше да чакат с часове, дни или дори повече, докато компютрите смелят електромагнитните данни и ги преобразуват в изображение. Все пак появата на скоростния микропроцесор и мултипроцесорното обработване драстично бе съкратила тези периоди до няколко секунди.

Въоръжени с тази свръхмодерна апаратура, Ишигуро и групата му пресяваха небето и се вслушваха за микровълнови сигнали, съзнателно или случайно предадени от друга планета. Японският екип съсредоточаваше проучванията си в честотния диапазон около 1.4 гигахерца, покриващ честотата, излъчвана от водородните атоми. Според общоприетата теория, тъй като водородът представляваше най-масовият елемент във вселената, извънземните разумни същества логично биха избрали тази честота. Японците разделяха този честотен диапазон на съвсем малки части от по 20 херца, с други думи, на милиарди радиоканали, които свързаните им в мрежа компютри следяха едновременно. Можеха да наблюдават само по една точка в космоса и при скорост на търсене един милиард канала в секунда; системата обхващаше всички канали за десет секунди.

Ишигуро Накамура беше избрал 210 подобни на слънцето звезди, отдалечени на не повече от 140 светлинни години от Земята. Всяка система бе сто пъти по голяма от Слънчевата. В зависимост от размера й Ишигуро й определяше брой сканирания. Всяко сканиране представляваше пълно честотно засичане с времетраене десет секунди. Според неговия модел система с големината на Слънчевата подлежеше на 10 хиляди сканирания, равномерно разпределени в целия й обхват, с надеждата да уловят радиосигнал между планетите. Това отнемаше малко повече от ден скоростно наблюдение. Искаше му се да може да отдели повече време на всяка система, но прилагането на този модел със сигурност оставяше много непокрита територия и въпреки това проектът щеше да отнеме на екипа му почти седем години.

— Ето го сигнала — каза Джаки и посочи с курсора серия от линии на екрана на един от десетината монитори с висока разделителна способност. В средата се намираше визуалният телескоп. — Продължи само двайсет секунди и го засякохме на честота едно цяло четиристотин и двайсет гигахерца.

— Точно честотата на водорода!

— И беше много силен.

— Виждам — отвърна Ишигуро. — Тази вълнова ширина е много по-тясна от най-тесните мазерни линии, което предполага, че може да е изкуствено генерирана.

— Освен това сигналът беше накъсан и силно поляризиран, което още повече доказва изкуствения му произход.

— Провери ли за земни смущения?

Жена му кимна и отново отпи от диетичната кола. Освен големия радиотелескоп в „Черо Толо“, по искане на Ишигуро „Сагата Ентърпрайзис“ бяха построили втори осемдесет километра на юг. Дистанционно управляемият телескоп имаше диаметър само двайсет и един метра и служеше за филтриране на генерираните на Земята сигнали. Този иначе тих сектор от електромагнитния спектър беше изключително шумен заради всевъзможни устройства — от микровълнови фурни до сателитни антени. Поради ограничения си обхват, вторият радиотелескоп не можеше да засича далечни сигнали от определената за сканиране зона. Ето защо приемаха, че всички регистрирани от него излъчвания имат земен произход.

— Ако не го бях направила, нямаше да те повикам. Определено идва от нашата зона.

— Сигнал ли сте открили? Откъде е? — попита Куоши. Младият бизнесмен изглеждаше нервен.

Ишигуро не му обърна внимание.

— Локализира ли го? — попита той, въпреки че вече знаеше отговора. Джаки бе единствената, която можеше да съперничи на огромните му познания по съвременна астрофизика. Тя беше не само великолепен учен, но и феноменален изследовател. И отгоре на всичко бе прекрасна и в блестяща форма. За разлика от Ишигуро, който водеше уседнал живот, жена му продължаваше да спортува, за да се бори със скуката, често съпътстваща такива продължителни проучвания.

— Ишигуро-сан! Ще ми кажете ли най-сетне какво става? — настойчиво попита Куоши.

Накамура го изгледа с присвити очи. Защо трябваше да е тук точно по време на първото им интересно наблюдение от месеци?

— Спокойно, Куоши — отвърна Джаки преди Ишигуро да успее да отвори уста. — Би ли отишъл да ни донесеш нещо за пиене от хладилника?

Бизнесменът се отдалечи, като ругаеше на японски.

Ишигуро се усмихна и намигна на прелестната си съпруга. Тя му прати въздушна целувка. Една от основните причини да се влюби в нея бе фактът, че макар външно да приличаше на азиатка, в характера й нямаше нищо японско.

— Трябва да държим тези японски бюрократи на мястото им.

— Моля те, недей да забравяш, че те ни плащат сметките.

— Ако искат парите им да не отидат на вятъра, най-добре да не ни се бъркат в работата. — Тя сниши глас и прибави: — И в семейството ни. — „Сагата Ентърпрайзис“ бяха поискали да я прехвърлят като ръководител на проекта в Нобамая. Тя отказа и напомни на шефовете си, че двамата с Ишигуро са един екип. Когато от компанията я заплашиха с уволнение, Ишигуро подаде оставка. От „Сагата“ незабавно се извиниха и ги помолиха да продължат проучванията си в „Черо Толо“.

— Никой не може да ни раздели. — Джаки прокара ръка през косата му, както правеше, когато се любеха, и присви очи. Прекрасна, блестяща и страстна, Джаки Накамура сгряваше този иначе безнадеждно отдалечен район в студените Анди.

Ишигуро забеляза, че двама от техниците ги гледат, и се прокашля.

— Е, скъпа, установи ли точката на произход?

Тя кимна, допи колата си и хвърли кутията в кошчето за смет.

— Утре сутрин ще трябва да сверя резултатите с компютрите в Осака, но засега анализите ми определят произхода на излъчването между HR4390A и две звезди от южното съзвездие Кентавър на сто четирийсет и девет светлинни години от Земята, точно в края на нашата зона на търсене. — Тя избра две опции от менюто и мощният „Хюлет-Пакард“ преобразува милиардите байтове информация в изображение на далечната галактика. Джаки набра координатите и на екрана се появи червено кръстче. — Ето тук.

Ишигуро се вгледа в огромното съзвездие.

— Увеличи образа.

Тя кликна върху още няколко менюта и не само приближи радиотелескопа към двете звездни системи, но и използва специален софтуерен пакет, за да изчисти увеличеното изображение.

Замислен над възможностите, Ишигуро дълго се взира в екрана. Но преди да се свърже със „Сагата“ и да съобщи, че е получил изкуствено генериран сигнал от далечния космос, трябваше да се увери в действителността му, като го засича постоянно от същата звездна система.

— Провери ли данните ни от…

— Да, и отговорът е отрицателен. Тези две звездни системи са приблизително пет пъти по-големи от нашата, което означава около шест дни търсене при петдесет хиляди десетсекундни сканирания на система. Когато се получи сигналът, вече бяхме свършили сканирането на HR4390A и почти бяхме готови с HR4390B. Проверих данните от сканиранията до днес. Сигналът не е засичан.

Ишигуро кимна.

— Е, тогава ще разширим търсенето в тази система, ще се съсредоточим върху тази честота и ще започнем сканиране около точката на произход.

— Известно ти е, че за да променим стандартната си процедура, трябва да подадем молба. И може да я одобри само онова тъпо японче ей там. — Тя посочи с палец през рамо към Куоши, който разговаряше по клетъчния си телефон в другия край на залата.

Ишигуро се усмихна.

— Сигурно пак се жалва в Осака от твоята любезност.

Джаки сви рамене.

— Не е мой проблем, че тази шовинистка свиня не знае как да се държи с жените.

— Той не е шовинист. Просто е японец.

Тя въздъхна и разроши кичурите над челото си.

— Слава Богу, че мама се е оженила за американец. Ако не беше татко, щяха да ме възпитат като нея. Сега щях да съм покорна, раболепна и през остатъка от живота си щях да ти пера бельото, да ти гладя костюмите и да съм твоя сексуална робиня.

— Последното ми харесва.

— Голяма късметлийка съм — засмя се Джаки и извади служебна бланка от едно от чекмеджетата под плота. — Жалко, че в момента трябва да напиша молбата.

— Аз ще я занеса за подпис. Куоши не е нищо повече от подвижен гумен печат.

— Какъв срок да поискам?

— Двайсет и четири часа. За да видим дали няма пак да го засечем.

Той целуна жена си по бузата, а после се запъти към Куоши Хоничи, който продължаваше да бълва японски думи по телефона. Изражението му подсказваше, че разговорът с Ишигуро няма да е приятен.