Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (76) (Знакът на хилядолетието)

8

По екрана се плъзгаха безкрайни редове цифри — написаният на С-плюс скрипт се опитваше да открие математическа формула, дефинираща последователността на числата от мозайките. Сюзан седеше под сводовете пред храма и държеше лаптопа в скута си. Камерон работеше по релефите върху лявата стена на терасата, като си светеше с газова лампа. Петров стоеше на пост под стълбището до каменната колона от лявата страна на голямата варовикова сграда и на лицето му бе изписано същото загрижено изражение като на лицето на Селина. Очевидно нещо в плановете им се беше объркало.

До този момент търсенето на система в поредността на числата не бе дало резултати. Сюзан не можеше да установи никакъв принцип и колкото повече се опитваше да ги преподрежда преди да рестартира скрипта, толкова по-малко логика откриваше. Тя ги върна в първоначалния им вид и унило ги погледна.

— Откри ли нещо? — попита Камерон и коленичи до нея. Лунната светлина смекчаваше суровите черти на лицето му. Той намали пламъка на лампата си и я сложи до нейната.

— Само нови геометрични отношения — посочи екрана Сюзан. — Всеки квадрант, разделен от редовете и колоните с двайсетици, е почти огледално копие на другите. Математическите ми модели установиха и други последователности, но те обхващат само няколко числа и после стават случайни. А при теб как е? — Тя записа файла и затвори лаптопа си.

— Адски много изображения, но на пръв поглед почти без смисъл. Тук има достатъчно работа, за да стигне на колегите ми за цяло десетилетие.

Сюзан си погледна часовника.

— Страхувах се, че ще кажеш нещо такова.

— Защо?

— Защото ни остават само тринайсет дни да разберем всичко.