Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (91) (Знакът на хилядолетието)

4

Електромагнитните сензори и на астрофизиците, и на Сюзан оживяха на честота 1.420 гигахерца, достигнаха пик при амплитуда от 30 децибела и дадоха на Ишигуро и Джаки ясна представа за електромагнитната енергия в района.

Трой Рийд, плешивият възпълен служител от Федералното бюро за разследване, стоеше зад двамата японци и попиваше потта от челото си с носна кърпичка. Намираха се в една от дванайсетте палатки, които американците бяха разпънали след пристигането си същия следобед. Сега в комплекса се бяха събрали близо трийсет души, сред които малък взвод тюлени, ефикасно разгърнати наоколо. В селото в джунглата беше кацнал санитарен хеликоптер. Жоао им бе пратил съобщение, че хората от племето отказали да позволят на чуждоземците да откарат единствения им оцелял висш жрец и ги принудили да се погрижат за него на място. Според последната информация лекарите били стабилизирали състоянието на стареца, но не били сигурни кога ще дойде в съзнание. Рийд дълго бе разговарял със Сюзан по съобщителната шахта, която в момента тюлените използваха като вентилационна и вкарваха въздух в гробната камера. Американците бяха инсталирали в една от палатките три мощни компютъра и бяха установили сателитна връзка с Вашингтон.

Ишигуро не откъсваше очи от датчика на екрана и от прозореца до него, показващ в мегабайтове количеството вълнова информация, която аналогово-дигиталните конвертори превръщаха в бинарен код.

В същото време Джаки използваше оцелялата им апаратура, сред която петнайсетсантиметровият радиотелескоп, за да събере допълнителни данни за сигнала и да направи радиоснимки на южното съзвездие Кентавър. Но не възлагаха големи надежди на това, защото щом техният сто и шест метров телескоп в „Черо Толо“ не можеше да засече нищо друго, освен бледовиолетова мъглявина, заобикаляща далечната звезда, малкият уред пред палатката сигурно щеше да регистрира само земните електромагнитни смущения.

Сигналът продължи тринайсет секунди и Ишигуро изключи сензорите.

— Това беше — каза той. — Малко над четирийсет и два мегабайта. Както предвиди Сюзан. Направи ли някакви снимки?

Джаки кимна.

— Не съм сигурна какво ще получим с този малък телескоп. Засякох два образа, и двата от очаквания източник на сигнала според информацията от предишните дни, с други думи от елипсовидната му орбита около HR4390A. Всеки от файловете е около сто и петдесет мегабайта. Ще ни отнеме известно време, докато го превърнем в образи.

— Хайде първо да видим превода на електромагнитното излъчване — каза Рийд, който пишеше на лаптопа на Сюзан. — После ще обработим вашите радиотелескопски образи с мощните компютри.

Той прочете файла докрай.

— Същата дата — отбеляза Рийд.

Ишигуро кимна.

— Нула първи, нула първи, нула нула.

— Но системата е съвсем различна от предишните дни. Много по-определена.

— Струва ми се, че сега вече следим точната честота — предположи астрофизикът.

— Да видим какво се получава — каза Рийд и прехвърли бинарния файл в мощните компютри.