Вацлав Павел Боровичка
Именити разузнавачи (7)

5

Събота, двадесет и осми септември, тринадесет часът. Пред нюйоркската централа на ФБР, на ъгъла между Трето авеню и Шестдесет и девета улица, спира кола. От нея слизат трима души. Единият от тях влиза в сградата. След малко се връща с придружител. По предварително утвърдената програма защитникът Донован се среща с един от бъдещите си противници пред съда, с помощника на прокурора Джеймс Федърстън. Той бил натоварен със задачата да отведе защитника Донован и неговите двама помощници на срещата с Хейханен.

Качват се в служебната кола, която с изключение на полицейския знак не се отличава от частните. Федърстън сяда зад волана, Донован до него, а двамата му помощници на задната седалка. Колата минава през Манхатън и продължава на север по автострадата Уест Сайд Хайуей покрай река Хъдсън. Пътниците мълчат, всеки е зает със собствените си мисли, а шофьорът просто управлява колата. Само от време на време поглежда в огледалото за обратно виждане, сякаш да се увери, че и зад него всичко е наред. По автомагистралата както обикновено има движение. Потоци коли. Ето защо не е лесно да се разбере коя от тях ги следи и коя от изпреварилите ги коли им пробива път.

Мотелът „Мъфин Мен“ не е далеч от Ню Йорк, но не е на главния аутобан. Шофьорът завива и спира пред него. Казва, че трябва да се обади по телефона, оставя колата на паркинга и изчезва в ресторанта. Навярно е чакал да получи по-нататъшни нареждания. До този миг пътуването напомня напрегнати епизоди от детективски филм. Смълчаните мъже пътуват, без да знаят закъде. А сега седят безмълвни и гледат към входа на ресторанта. След малко пред него застава помощникът на прокурора Федърстън, оглежда се, сякаш да се увери, че всичко е наред, отива при колата и навеждайки се през прозорчето, съобщава:

— Ще трябва да почакаме. Можем да изпием по едно кафе.

Никой не знае кого и защо ще чакат. От самото начало действията на ФБР и Прокуратурата са прекалено предпазливи. Сякаш Донован не е реномиран защитник с отлична репутация, а адвокат на гангстерски клан. Но в условията на Америка това е отчасти обяснимо. Хейханен е коронният свидетел и един от малкото козове на прокурора. В случай че Хейханен не проговори пред съда, ще се сгромоляса цялото обвинение. Затова го пазят като писано яйце, крият местата, където се намира и нямат намерение да кажат на защитника Донован нито дума повече от необходимото.

Междувременно Донован седи в ресторанта на мотела и пие кафе. На съседната масичка прави същото неговият противник Федърстън. Защо не е седнал при тях? Дали не е имало четвърти стол или се страхува от журналистите? Ами ако някой от репортерите го заснеме в компанията на защитника на съветския разузнавач?

Може да има и друга причина, поради която иска да бъде сам. След малко отнякъде се появява добре облечен млад мъж, който прилича на търговски посредник, навежда се към помощник-прокурора и пошепва няколко изречения. После отново изчезва. След няколко минути от другия край на ресторанта идва друг подобен търговски пътник и постъпва по същия начин. Ако Донован не познаваше полицаите отдалеч, дори и да са преоблечени като махараджи, щеше да си помисли, че господин Федърстън има много познати в мотела.

— Можем да тръгваме — казва след малко Федърстън.

Става и олюлявайки се, тръгва към вратата. Тримата тръгват подир него. Пред мотела вече чака друга кола. Голяма, мощна, с шофьор, приличащ на преуспяващ футболист. Държи се безучастно, дори не поглежда кой се качва, дава газ и излиза бързо на шосето, сякаш ще се състезава. Веднага щом набира скорост, започва да разиграва очевидно предварително подготвена и на пръв поглед необяснима игра. Организаторите от ФБР обаче си мислят, че е целесъобразна. Само след километър шофьорът рязко спира, бързо обръща колата и с бясна скорост се връща обратно. Естествено минава покрай мотела „Мъфин Мен“.

Прелетява през паркинга, та чак гумите изпищяват, и завива по друго шосе, водещо обратно към Ню Йорк, Шофьорът прави зигзаги, на кръстовищата завива в последния момент. С една дума, опитва се да обърка Донован и придружаващите го лица. Очевидно е получил заповед да се движи към целта по заобиколни пътища, за да не разбере адвокатът къде се намира мотелът, пред който най-после спира.

Слизат. В мотела вече ги очакват мъже със светлосиви бомбета. Те ги повеждат безмълвно към втория етаж. Влизат в стая, в която се разхожда напред-назад Юджин Маки, наричан още Вик — Рейно Хейханен. На вратата застават стражите, други се разхождат по балкона, опитвайки се да останат незабелязани.

По-късно Донован писа, че Хейханен приличал поразително на бившия египетски крал Фарук. Тежал най-малко сто килограма, косата и веждите му били боядисани, а и мустаците му не били с естествен цвят. Очите му блуждаели из стаята, бил нервен, неуверен и ръцете му треперели. Явно не бил в завидно положение.

Защитникът на Абел се опитал някак да поведе разговор и поставил на Хейханен отначало общоприетия въпрос:

— Кога ви арестуваха?

Спрял. Погледнал Донован, а после онези двамата до вратата. След малко започнал да обяснява на развален английски американски, че никога не е бил, а и сега не е арестуван, господата само го охранявали, за да не му се случело нещо. Говорел възбудено, обърквал се и по тона му личало, че се опитва да се оправдае. Всъщност това обяснение било единственият приличен отговор, който Джеймс Б. Донован получил от него. На всеки друг въпрос относно разузнавателната му дейност отговарял със заучена фраза:

— Попитайте Марк. Той ще знае по-добре.

Още от първите думи Донован разбрал, че Хейханен е получил точни инструкции. Разговорът не водел доникъде. След малко дори предателят категорично заявил, че няма да отговаря. Никой не можел да го принуди да прави това. Донован станал. Разбрал, че макар и с нежелание да е удовлетворило законното искане на защитника и да е разрешило да разговаря с главния свидетел на обвинението, ФБР е подучило Хейханен какво трябва и какво не трябва да говори. Неговите показания, неговата все още неизвестна дейност и най-после и неговият личен живот трябвало да прозвучат като изненада на съдебния процес.

Но защитникът Донован полага усилия да не го изненадат твърде много свидетелските показания на Хейханен. Та нали е изпратил по следите му частен детектив. И когато на тридесети септември се завръща от уикенд, намира на бюрото си в кабинета пакет с надпис „За ДБД от ФФЗ“. Пакетът съдържал сведения от десет страници за Юджин Маки. Очевидно частният детектив е работил бързо и сигурно.

Юджин Маки се бил настанил в жилището на Бърген Стрийт на двадесет и девети март 1955 година. Бил намерен адреса в рубриката „Обявления“. Според собственика той веднага бил подписал договор за наемане на жилището за две години. Живеел тук със съпругата си. Но преди около една година изчезнал. Частният детектив се опитал да измъкне от собственика на жилището поне някои подробности, но той се кълнял, че оттогава нищо не знаел и никога нищо не бил чувал за него. Затова детективът се обърнал към съседите и те му казали много повече неща. Говорели за наемателя като за загадъчен чужденец. Бог знае къде работел и какво вършел. Много пиел. Не киснел по кръчмите, но затова пък се напивал здравата вкъщи. Но как биха могли да твърдят това, след като никого не канел у дома? Попадал ли е някой в жилището на Маки? Не, но в коридора винаги имало сума ти празни бутилки от уиски и бира.

Познавал го бръснарят, знаел за него и хлебарят, защото неотдавна им бил разиграл ужасна сцена. Жената на хлебаря не можела да я забрави. Един следобед бил купил пакет нарязан хляб и при заплащането го бил изпуснал на земята. В хлебарницата с Хейханен била и тридесет и пет годишната му съпруга Ханах, която знаела само няколко английски думи. Юджин Маки се ядосал, че хлябът му бил паднал, и господарски заповядал на жена си да клекне и да събере пръснатите филийки. Тя сторила това, без да каже нито дума. Хората, които наблюдавали сцената, клатели глави — само чужденец може да постъпи така.

Познавали го като непоправим пияница. Мнозина се питали откъде намирал толкова пари за уиски, след като не работел системно. Разполагал с кола. Никой от съседите не бил надниквал в жилището му. Юджин Маки странял от хората. Дори бил боядисал стъклата на прозорците, за да не се вижда отвън. Така че никой не знаел какво става в жилището на Бърген Стрийт, но съседите чували какви ли не неща. Понякога само крясък, а друг път и ругатни. Веднъж дори трябвало да извикат полиция заради гюрултията. Но полицаят с нищо не помогнал. При почукването Юджин Маки не му отворил, а американската полиция няма право да прекрачва прага без разрешението на собственика или без разрешение на прокурора за обиск.

Сред съседите се шушукало, че този чудак бие жена си, но тя никога пред никого не се оплакала. Само веднъж, на двадесет и четвърти май, извикала полиция след шумна кавга, тъй като мъжът й се бил наранил. В осем и тридесет минути в жилището на Маки пристигнали полицейският старши подофицер Гаварни и колегата му Коел от шести участък. Вписали резултата от разследването в протокола:

„Юджин Маки, 36-годишен, си бе порязал силно десния крак. Изгубил бе доста кръв. Изпратихме го в болницата в Мартланд, където го прегледал доктор Кантър.“

Полицаите по цял свят не обичат да пишат. В протокола било вписано само най-необходимото, но частният детектив отишъл при старши подофицера от полицията Гаварни и го разпитал за подробностите. Той все пак нещо си спомнил. Според изявленията му не било съвсем ясно как Юджин Маки се е наранил толкова дълбоко с нож, та е трябвало в болницата да му направят три шева. А жена му? Определено пасивно създание, смирено като ангел.

Във всички показания личало недоверие към чужденеца. Кой е бил всъщност този чужденец, който говорел с такъв странен акцент, с какво се издържал, откъде е дошъл и къде изведнъж изчезнал? Веднъж дори бил отговорил на някого, че е от Илинойс и от Индиана. Та това е пълна безсмислица — може ли човек да произхожда едновременно от два различни щата? Изобщо Юджин Маки бил странна птица. Имал вид на твърде нещастен. Човек без корен, самотен. Клетник.