Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mistři tajné služby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
hammster (2020)

Издание:

Автор: Вацлав-Павел Боровичка

Заглавие: Именити разузнавачи

Преводач: Христина Милушева

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: Партиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: очерци

Националност: чешка

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ №2

Излязла от печат: м. октомври 1987 г.

Редактор: Виолета Мицева

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Борис Въжаров

Рецензент: Андрей Богоявленски

Художник: Александър Хачатурян

Коректор: Славянка Мундрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9567

История

  1. — Добавяне

Случаят полковник Абел

Както всеки друг ден четиринадесетгодишното вестникарче Джеймс Бозарт разнася вестниците механично. „Дейли Нюс“, „Ню Йорк Таймс“, поема монетите в длан и „довиждане“ до утре. Стълбището на сграда №4303 на Фостър Авеню е също от бетон, както и другите. Но кой знае защо тъкмо тук Джеймс се спъва, залитва, опитва се да се хване за перилата и изпуска парите. Монетите звънват по плочките и се търкулват. Джеймс прикляква и започва да ги събира — една, две, три, четири. Поглежда ги и отново започва да ги брои. С недоумение ги разглежда. Преди малко получи монета от двадесет и пет цента и две по пет цента. А сега има една в повече.

Навежда се, но не я взема веднага. Впрочем вече е забелязал, че не е обикновена никелова монета. Разполовена е — едната половина тук, а другата ей там, но и двете кухи като капачки на малка кутийка. А и не е празна — от кея изпада тънко лъскаво рулце.

Джеймс Бозарт е типично американско момче. И той като повечето възрастни не иска да има нищо общо с неща, които не разбира. Разнася колкото може по-бързо вестниците, още веднъж измъква от джоба си кухата монета и я разглежда. После отива в най-близкия полицейски участък и показва на сержанта необикновената находка. Дори през ум не му е минавало, че ще получи такива гръмки похвали за нещо толкова естествено и дребно. Колко умен, бдителен и съзнателен патриот е Джеймс.

Свитъчето в кухата петцентова монета е микрофилм. Инспекторът изважда от чекмеджето лупа, светва нощната лампа и тихо констатира: документи! Нужен му е прожекционен апарат и едва тогава със сигурност може да каже дали това е снимка на страница от книга, фиш от картотека, писмо или само лист хартия, изпълнен с групи от петцифрени числа.

Нюйоркската полиция съставя протокол за случая и го изпраща по-нагоре. В лабораторията на вашингтонската централа на ФБР техниците установяват, че филмът е зашифровано съобщение. Увеличават го и го изпращат на специалистите в отдела за разшифроване. Там имат надеждни машини, но и те не успяват да разгадаят ребуса от петцифрени числа. Тогава следствието тръгва по друга следа. Опитва се да установи от кой клиент Джеймс Бозарт би могъл да получи фалшивата монета. Но трудното и скъпоструващо разследване не довежда доникъде. Зашифрованото съобщение стои неразгадано в касата на шефа на отдела. Полицаите не откриват нито съмнително лице, нито каквато и да било следа.

Когато криминалистът е затруднен, той си помага с дедукция. А тя предлага единствено теоретично обяснение: неизвестен таен агент е скрил зашифрованото съобщение в кухата монета, но после я е объркал и е платил с нея вместо с обикновената в някоя будка. Така петакът е сменил собственика си и се е оказал в портмоне, в което никога не е трябвало да попада, а партньорът на шпионина напразно се е опитвал да отвори другата, обикновена и несъдържаща информация монета. На пръв поглед обяснението е логично. Но безполезно. И още нещо: този шпионин би трябвало да е нехайник и авантюрист. Подобна разсеяност не може да си позволи дори и аматьорът.

Предположението още не значи доказателство. Засега нищо не е установено, няма следствие. Остава едно: случаят да мине ad acta[1] и така да се освободят от него. Тайната на кухата монета минава в архива, но колкото и да е странно, не остава дълго на рафта.

Бележки

[1] Към дело (лат.). — Бел.прев.