Вацлав Павел Боровичка
Именити разузнавачи (37)

5

През 1939 година в Лондон пристигнал нов служител в американското посолство — Тайлър Кент. Бил на двадесет и три години и кариерата била пред него. Произхождал от семейство, от което не един член вече се бил прочул в дипломатическите служби на Съединените щати. Тайлър бил миловиден млад мъж, достатъчно интелигентен, за да съумее да се възползва от предоставения му шанс. Станал завеждащ шифровъчния отдел на американското посолство. Отговорно място за заслужаващ доверие човек. А никому и през ум не минавало, че Кент не е такъв.

Младият дипломат бил идеалист и пацифист. Ненавиждал войната, бил изобщо против всяко насилие, но болезнено мразел евреите. И не скривал особено възгледите си. Би било неестествено нацисткият абвер да не прояви интерес към новия служител в посолството на САЩ в Лондон. Когато агентите на тогавашния абвер научили за неговото съществуване, основателно решили, че случаят им предоставя шанс, който не е за изпускане. Той симпатизирал на Хитлеровия план за изтребване на евреите и при това работел на такова място, където през ръцете му минавали всички зашифровани, а и незашифровани строго секретни информации. Американското посолство в Лондон било от първа категория, тукашният шеф получавал на бюрото си всички най-важни информации от Вашингтон, отнасящи се до международната политика на Съединените щати. Именно Кент бил единственият служител в посолството, който рано или късно прочитал всяка тайна информация.

Германците търсели начин да привлекат на своя страна Кент. И открили възможност, която не се повтаря често в историята на секретните операции. Агентите на абвера можели да получат цялата информация безплатно. Достатъчно било да се избере правилен подход и да не се допусне ни най-малко недоглеждане. И в тази фаза на случая Кент на сцената излиза баронеса Волкоф.

Обратно на познатия опит в историята на секретните служби баронеса Волкоф не била красива, тя била с тебеширено лице, остър поглед и прошарени коси. Била на тридесет и седем години. И през ум не й минавало, че би могла да спечели елегантния младеж с обичайните женски оръжия. Просто не ги притежавала. И въпреки това тя намерила път към него.

За пръв път се срещнали в „Райт Клъб“. Подобно на Англо-германското дружество, в което работел Ким Филби, клубът представлявал една от лондонските фашистки организации. Гербът на „Райт Клъб“ изобразявал орел, разкъсващ с ноктите си змия. Орелът трябвало да символизира силата на фашисткото движение, змията олицетворявала еврейството и комунизма в света.

Баронеса Волкоф била дъщеря на някогашен руски царски адмирал, била английска поданица и знаела точно как да напипа слабото място на Кент. Да избави света от евреите, видите ли, можел единствено Хитлер. А за да можел да осъществи тази богоугодна и полезна за цялото човечество мисия, трябвало най-напред да спечели войната. А в това отношение трябвало да му помогнат с всички сили онези, които искали веднъж завинаги да се избавят от евреите и комунистите. Баронеса Волкоф попаднала в тон с Кент. Говорела му от душа. Въодушевила го. Имал чувството, че най-после е срещнал разумно същество, което да го разбира.

Всяко посолство използва привилегията на дипломатическата поща. Кореспонденцията се запечатва в чували, който без цензура и без проверка се изпращат направо на адреса на дипломатическото представителство в друга страна. Прозорливата баронеса не искала отначало да сплаши Тайлър Кент и затова в удобен момент го помолила само за малка лична услуга. Има познати в Германия, би искала да им пише, но не знае как да стори това. Политическото положение сега е толкова сложно! Не би ли могъл господин Кент да й помогне в доставянето на писмото?

Не е изключено в началото младият дипломат да е искал да си придаде важност пред по-възрастната си приятелка. Взел писмата, които несъмнено не съдържали нищо подозрително, пуснал ги в чувала с дипломатическата поща, предназначена за Италия, и помолил колегата си в Рим да ги препрати на посочения адрес в Германия. Писмата били изпратени. Без нещо да подозира, така Кент издържал психологическия тест на баронеса Волкоф. На следващата среща рапортувал на адмиралската дъщеря, че е изпълнил задачата.

Първата стъпка била направена. После вече било въпрос на време и метод да се накара словоохотливият борец срещу израилтяните да мине от думи към дела. Тайлър Кент извършил предателство спрямо своята нация и съюзниците, борещи се срещу Хитлер, и станал един от най-опасните нацистки шпиони в началото на Втората световна война. Правел фотокопия на документите, попадащи на бюрото му, както и докладите на американския посланик Джо Кенеди в Лондон до правителството във Вашингтон. Филмите изпращал по дипломатическата поща направо на врага. За осем месеца предал към хиляда и петстотин ценни информации, обозначени почти всички с печата „Строго секретно“.

По-късно Стенли Фърмин от „Дейли Телеграф“ охарактеризира дейността на Кент и Волкоф като много опасна, дори застрашаваща в тази фаза резултата от войната. Но баронеса Волкоф допуснала обичайната грешка. Подценила противника. Би могла все пак да знае, че като известна заклета фашистка (понякога носела дори и униформата на английската фашистка организация) ще бъде под наблюдението на Скотланд Ярд. Полицаят, който следял всяка нейна стъпка, скоро установил, че се среща със служител от американското посолство. В това не би имало нищо чудно, ако в случая от пръв поглед не се набивало в очи несъответствието. Кент бил млад, красив, надежден дипломат с прекрасно положение и значителни финансови възможности, а Волкоф била с петнадесет години по-възрастна и съвсем безинтересна като жена.

Въпреки това двамата се срещали често и редовно като любовници. По някой път оставали в жилището й, друг път отивали заедно на театър, нерядко изчезвали в ателието на местния фотограф в Кенсингтън. Понякога го посещавали и два пъти седмично. Дори и най-романтичните любовници не се снимат толкова често.

Инспекторът докладвал подозренията си на шефа и кенсингтънският фотограф попаднал под наблюдението на тайните агенти на Скотланд Ярд. Започнали да го посещават различни господа, правели си снимки за паспорт, единият от тях завързал разговор по професионалните трудности на фотографската професия и между другото заговорил за клиентите, които понякога не знаят какво искат. После направо попитал за мис Волкоф. Фотографът дори не трепнал. Казал, че дамата е от американското посолство, че от време на време фотографира за нея документи. Не е много работа, а е добре платена. Дамата сама идва за филмите.

Фотографът от Кенсингтън дори и не подозирал, че в този момент е търкулнал камъчето, което ще повлече лавината, ще бъде една от причините за голяма реорганизация в британската разузнавателна служба и ще помогне на Ким Филби да заеме в нея важен пост. Фотографът услужливо предал на инспектора от Скотланд Ярд, който след това съобщение му се легитимирал, последния филм на баронеса Волкоф и специалният отдел на Скотланд Ярд получил доказателства. На филма имало микроснимки от секретни документи на американското посолство.

Но как да се постъпи по-нататък? Върху едното блюдо на везните била разкритата шпионска афера, а на другото — съюзничеството със Съединените американски щати, които биха могли да спасят Великобритания. Тайлър Кент е американски дипломат, не може току-така да бъде обвинен в предателство. Трябва да се помисли за последствията. Положението в Европа не е от най-розовите. И тъй по времето, когато Ким Филби напуска почти последен бреговете на победена Франция, за да стане за кратко време кореспондент на вестник „Таймс“, Уинстън Чърчил решавал какво да прави по-нататък с Тайлър Кент. Решава да се води предварителен разговор с шефа на Кент, американския посланик в Лондон Джо Кенеди.

Посредник между Чърчил и Кенеди бил лорд Халифакс. Той посетил посланика и както подобава, дипломатически му обяснил, че в „дома“ му има предател. Кенеди не повярвал, но Халифакс му предоставил доказателства. Скоро след това Кент бил уволнен от правителствената служба, лишен от дипломатически имунитет и арестуван заедно с баронеса Волкоф. При обиска в апартамента му инспекторите от Скотланд Ярд намерили резервни ключове от секретния сейф на посланика, негативи на други компрометиращи документи и копия на някои строго секретни писма.

Тъкмо в момента, когато служителите от секретната служба били в апартамента на Кент, звъннал телефонът и се обадил мъжки глас с италиански акцент. Мъжът се обаждал от италианското посолство и непредпазливо съобщил името си по време на разговора. Така Скотланд Ярд успяла да арестува следващия сътрудник на двойката Кент-Волкоф — куриера, който имал грижата да пренася фотокопията в нацистка Германия.

Олд Бейли осъдил Тайлър Кент и Ана Волкоф съответно на седем и на десет години затвор. Американският посланик си подал оставката и по-късно вече като частно лице Джо Кенеди, баща на убития президент Дж. Ф. Кенеди, можа да заяви:

„Кент имаше достъп до неразчитаемия код на американския Държавен департамент. В историческия момент, какъвто бяха дните на трагедията край Дюнкерк и в момента на разгрома на Франция, неговото предателство парализира системата от връзки на американската дипломатическа служба. Това засегна всички американски посолства и останалите мисии в целия свят. Парализата продължи от две до четири седмици, докато беше преодоляна. Едва след като посолствата получиха чрез специални куриери, изпратени от Вашингтон, новия код, бяха възобновени нормалните контакти.

Ако по това време Америка вече беше влязла във войната, аз щях да поддържам становището, че е правилно Кент да бъде изпратен обратно в Съединените щати и да бъде разстрелян като предател. При дадените обстоятелства обаче трябваше да предоставим правораздаването на британските съдилища.“

Аферата „Кент“, дълбоко възмутила английската общественост, е последната капка, с която прелива чашата на равнодушието на възстарите бюрократи. Министър-председателят Уинстън Чърчил разбира, че е крайно време да се реорганизира закостенялата система на британската разузнавателна служба, и дава указания на министрите. Форин Офис натоварва способния млад мъж Гледуин Джеб да прочисти един от ъглите на авгиевите обори. Той сторил това бързо и решително. На прословутата Бейкър Стрийт, където е живял въображаемият герой Шерлок Холмс, създава нова разузнавателна централа СОЕ^[1] (Спешъл Оперейшънс Екзекютив). Между другото тя трябвало да организира диверсии и саботажни акции във вражеските територии. Гледуин Джеб взема властта здраво в ръцете си и извършва безмилостна персонална чистка. Той уволнява по-голямата част от старите работници от отдел „Д“. Дори Гай Бърджес не минава през ситото. Явно репутацията на Ким Филби е била по-добра. И той остава.

Продължил да служи, но нямал твърде големи надежди. Изпратили го в школа за агенти. Учил се да стреля, да се бие с голи ръце, да овладява нападателните хватки на карате, да обслужва радиостанция и да си служи със симпатично мастило, да шифрова и дешифрира депеши. Свидетели твърдят, че бил от най-способните випускници. Но въпреки това не заминал за Европа. Гледуин Джеб променил решението си. Някой от германците, с които се е срещал в испанската Гражданска война и в Берлин, би могъл да познае Ким Филби. Неговият дефект в говора бил толкова очебиен, че би излагал агента на постоянна опасност. Ким Филби не знаел какво ще стане по-нататък. Не подозирал още, че не след дълго ще успее да направи голям ход и да премине на работа в Сикрет Интелиджънс Сървис.

Сикрет Интелиджънс Сървис (преди това МИ-6, тоест разузнавателна служба, действуваща извън границите на Великобритания) разполагала с най-добри кадри и затова се измъкнала от чистката със сравнително малки промени. Почти всички стари работници били опитни „майстори“ от колониалните служби, а новите били подбирани измежду открояващите се младежи от „горните десет хиляди“, най-често сред членовете на Уайтс Клъб в Сейнт Джеймс. В случая с Ким направили изключение. Филби не бил член на така реномирания клуб, но бил син на стария Сейнт Джон Филби, Това било достатъчно. Един от ръководителите на секция, Футмън, бил приятел на семейство Филби и познавал Ким от дете. Гай Бърджес също помогнал. Имал големи връзки и влиятелни познати, ала самият той не стигнал далеч в разузнавателната служба и трябвало да се върне в радиостанция Би Би Си. Той обаче осигурил необходимите препоръки за своя приятел.

Сикрет Интелиджънс Сървис била организационно разделена на пет отдела. Шеф на политическия отдел бил именно Дейвид Футмън. Втори, трети и четвърти отдел се занимавали с разузнавателната дейност във военноморските сили, авиацията и пехотата. Петият отдел, където постъпва Ким Филби, се занимавал с контраразузнаване. Особено внимание отделял на нацистката шпионска мрежа. Позорната афера „Тайлър Кент“ се приписвала на сметката именно на този отдел.

При това Сикрет Интелиджънс Сървис вече била провела една от най-успешните акции през Втората световна война.

Впрочем през август 1941 година британските военноморски сили успели да пленят германската подводница У-570, на чийто борд се намирала шифровъчната машина „Енигма“, без която не само немският ключ, но и цялата система на шифроване би била неразгадаема. Според една версия моряците завзели подводницата след битка, в която приложили военна хитрост, според друга — нейният командир Ханс Йоахим Рамлов бил стар сътрудник на британското разузнаване и предал на англичаните подводницата и ценната шифровъчна машина. Оттогава подслушвателите били в състояние да определят местоположението на германските кораби и подводници.

Окончателната заповед за назначаването на Ким Филби в британското разузнаване трябвало да подпише полковник Вивиан. Той носел отговорността за приемането на Ким Филби. Но нима би могъл да се съмнява в благонадеждността на кандидата за тайния занаят, след като се познавал добре с баща му. Дори и не се замислил, напротив, когато чул, че журналистът, чиито статии бил чел в „Таймс“, иска да постъпи на работа в отдела, заявявал наляво и надясно, че най-после сега ще има на разположение един способен, надарен и благонадежден човек, който ще му върши много работа.

Пътят на Ким Филби бил трасиран. Когато постъпил в Прай Ууд в Хартфордшир, където се намирала главната квартира на пети отдел, забелязал, че навсякъде го очакват с големи надежди. Навярно шефът му бил направил вече необходимата реклама. Мнозина били убедени, че с неговото идване много неща ще се подобрят.

Пети отдел изоставал от другите. Негов ръководител бил майор Феликс Каугил. Нямал дори и понятие от методите и възможностите на съвременното разузнаване. Ето защо, общо взето, всички познаващи положението очаквали, че майорът ще мине в запас, но само някои отгатвали точно кой ще го замести.

Ким Филби се представил в Прай Ууд като коронован принц. Дори не се наложило през първите месеци да служи, както се казва, като редови войник. Ползвал се с репутацията на специалист по испанските въпроси, не биха могли да не вземат под внимание неговия опит от времето на Гражданската война и високото отличие, така че никой не се учудил, когато не след дълго станал завеждащ Пиренейската секция на петия отдел на британското разузнаване.

Едва-що поел новата длъжност, за своя голяма изненада разбира, че го очаква още по-голямо щастие. Негов заместник по длъжност станал старият му приятел от колежа „Тринити“ Йън Флеминг, по-късно прочутият духовен баща на шпионина на шпионите Джеймс Бонд. Тогава Йън дори и не подозирал, че някога неговият опит от сътрудничеството му с аса на разузнаването Ким Филби ще се появи в бестселърите и по киноекраните в света.

Йън Флеминг не е единственият — по-късно прочут писател, — който е работил в разузнавателната служба под ръководството на Ким Филби. Греъм Грийн също е бил негов агент (та нали по-късно е използвал познанията си от дейността на разузнавателната служба в романите „Нашият човек в Хавана“, „Тихият американец“, „Тайният куриер“, „Министерството на страха“ и т.н.). Третият от групата е английският сатирик Малкълм Макгеридж. По заповед на Филби той става резидент на британското разузнаване в Лоренсу Маркиш^[2] в Мозамбик, а Греъм Грийн се отправя към крепостта Фритаун в африканската Сиера Леоне. И двамата имат една и съща задача: да не позволят на нацистките агенти да наблюдават и докладват за движението на британските кораби в тази област.

Ким Филби бил обичан началник. Не бил в състояние истински да се ядоса. Когато се налагало да смъмри някого, правел го джентълменски. Допадал на подчинените с логическата си мисъл и ги омагьосвал с личния си чар. Жените и девойките му се възхищавали, мъжете го уважавали. В мъжка компания се проявявал като човек, който издържа на пиене. Никога не загубвал контрол над себе си. Не позволявал да бъде изненадан. Мнозина твърдят, че създавал впечатление на събеседник, който сякаш очаквал зададения му въпрос и винаги намирал сполучливия отговор. С една дума, Ким Филби бил преуспяващ млад мъж и гордостта на Прай Ууд.

От всички възможни ще посочим само две характеристики, дадени от негови колеги и отпечатани в лондонския „Сънди Таймс“.

„Обичахме го, възхищавахме се от него, споделяхме неговите възгледи и най-вече много го уважавахме.“

„Ако ми беше наредил да стрелям в полицейския началник, щях да го сторя. Вярвах му.“

Ким Филби се ползва с успех и сред своите началници и не след дълго ръководството на британското разузнаване го смята за един от най-добрите работници, с които разполага. Впрочем преди дебаркирането на съюзниците в Нормандия неговата Пиренейска секция подготвила неповторима в историята на тайните операции акция. Става въпрос за случая с капитан Мартин от морската пехота, човекът, който никога не се е родил, но въпреки това взел участие в подготовката за дебаркирането на съюзниците.

Авторът на проекта Юън Монтегю твърди, че цялата тази военна хитрост бил скалъпил сам. Ким Филби казал на децата си в Москва, че бил главният режисьор на операцията. Не е важно кой пръв е дал идеята. Важното е, че по направление акцията спадала към Пиренейската секция и постановчик не би могъл да бъде никой друг, освен пети отдел на британското разузнаване под ръководството на Ким Филби.